Църквата чества паметта на светите апостоли Петър и Павел

На 12 юли, в деня на паметта на апостолите Петър и Павел, при православните завършва Петровият пост.
Денят на светите първовърховни християнски апостоли Петър и Павел е празник, който се отбелязва на 12 юли по нов стил. Наречен е в чест на апостолите Петър и Павел, проповядвали християнството по целия свят. Двамата апостоли са приели мъченическа смърт за вярата си с разлика от една година.
Преди да стане ученик на Христос, Петър е бил рибар. Господ повикал Петър и брат му, бъдещия апостол Андрей, когато те ловели риба в Генисаретското езеро.
Именно Петър е първият сред учениците, който нарича Учителя Христос, т.е. Месията. За това Господ го нарекъл Камък (както се превежда името Петър). Върху тази скала на Петровата вяра Господ обещава да изгради Своята Църква, която няма да надделеят портите адови.
Когато преди разпятието Христос е задържан от първосвещениците, Петър се отрича от своя Господ три пъти, както Той му е предсказал. Но Петър се покаял и изкупил вината си за предателството, като станал ревностен проповедник на Христовата вяра. Всъщност той служи за основа на Църквата, общността на онези, които са верни на Спасителя.
До наши дни са достигнали две послания на апостол Петър. Те са включени в Новия завет. Петър адресира своите послания до християните в провинциите на Мала Азия. Той ги укрепва във вярата им и ги предупреждава относно влиянието на лъжеучителите.
Към края на живота си Петър се завръща в Рим и там е заловен и казнен заради евангелската си проповед. Това се случва през 67 г. Апостолът е разпънат с главата надолу по собствена молба, тъй като се смята за недостоен да бъде разпънат като Господ.
Павел не е бил ученик на Христос по време на земния живот на Спасителя. Нещо повече, Савел (както се наричал Павел преди обръщането си към християнството) бил гонител на християните.
Савел е роден в Мала Азия, в град, много от чиито жители, бидейки евреи, все пак са имали правата на римски граждани, което е давало реални привилегии, право на специална държавна защита и на разглеждане на всякакви обвинения в имперския, римски съд. Това е било сравнително рядко явление за еврейския народ с неговия монотеизъм. Той получил добро образование в Йерусалим и очевидно се подготвял за длъжността равин. След завършването на образованието си получава властта официално да преследва християни дори извън Палестина - в Дамаск.
Именно на път за Дамаск Господ призовава Савел към апостолско служение. Докато пътувал, бъдещият апостол бил озарен от най-ярка светлина, от която паднал на земята сляп. Към него се приближил глас: "Савле, Савле, защо Ме гониш?". На въпроса: "Кой си Ти?" Господ отговори: "Аз съм Иисус, Когото ти гониш."
Христос заповяда на Савел да отиде в Дамаск, където ще му бъде казано какво да прави по-нататък. Спътниците на Савел чуват гласа на Христос, но не виждат светлина. Ослепелият Савел е доведен в Дамаск, научен е на вярата и на третия ден е кръстен. В момента, в който бил потопен във водата, Саул получил зрението си. От този момент той става ревностен проповедник на Възкръсналия Христос.
Юдеите са разгневени от обръщането му към Христос и на Савел му се налага да бяга в Йерусалим. Там той се присъединява към християнската общност и се запознава с апостолите. Юдеите отново негодуват срещу него и го заплашват да го убият, от което го спасява римското му гражданство.
Но Йерусалим се налага да бъде изоставен. Савел се отправя на първото си апостолско пътуване, което продължава от 45 до 51 г. Апостолите обикалят целия остров Кипър и именно през този период Савел започва да носи името Павел. Заедно със свети Варнава той основава християнски общности в няколко града в Мала Азия.
Павел предприема още няколко апостолски пътувания. Той просвещава хората в Македония, Гърция и други земи с учението на Христос. През дългите години на своя живот и проповеди апостол Павел написва 14 послания, които са включени в Новия завет.
Павел е арестуван няколко пъти, а след последния си престой в затвора е подложен на мъченическа смърт от меч. Той не е разпънат на кръст, тъй като не е роб, а римски гражданин. Това се случва близо до Рим през 67 г., по време на управлението на император Нерон.
Както съобщава СПЖ, на 12 юли 2023 г., на празника на светите първовърховни апостоли Петър и Павел, хиляди вярващи са дошли в Успенската Почаевска лавра.