Светотатство в олтара и пребити богомолци – това ли е истинското лице на ПЦУ?
В буковинско село група бандити пребиха до кръв богомолки, оскверниха олтара и за няколко часа окупираха храма. Ръководеше ги човек с качулка
Автор: Назар Головко, СПЖ
През нощта на 8 срещу 9 април 2025 г. в село Горни Становци, Чернивецка област, група бандити, след като прерязали катинарите и разбили вратите, нахлули в храма на каноничната УПЦ. Няколко вярващи жени се опитали да ги спрат, за което незабавно си платили – на едно момиче разбили главата с пръчка. Малко по-късно бандитите били прогонени от храма.
Но онова, което вярващите видели в олтара, било шокиращо: свещеническите одежди разхвърляни по пода, осквернен жертвениk, разхвърляно кандиларско помещение. По поведението на окупаторите в светинята било видно, че тези хора не са християни, а богоборци. Колко голямо било изумлението на енориашите от храм „Св. Николай“, когато се оказало, че водачът на наемниците е клирик на ПЦУ – Роман Грищук. Макар да се опитвал да скрие лицето си под качулката на суичъра, вярващите от „Св. Николай“ го разпознали.
Грищук – не просто участник, а организатор на насилието
Преди събитията в Горни Становци, представителят на ПЦУ Роман Грищук се ограничавал само до подстрекателство – отправял обиди към вярващите от УПЦ, публикувал провокативни постове и призовавал към завземания. Понякога се появявал на „гласувания“ пред храмове, облечен в подрасник, но никога не бил засичан с лост или ъглошлайф в ръце. Но в Горни Становци Грищук преминал тази граница – лично ръководил разбиването на храма, а според свидетелство на една от вярващите – дори прилагал сила.
На видеозапис, с който разполага СПЖ, се вижда как вярващите го питат защо нарушава Божията заповед „Не кради“ и защо неговите съучастници бият жени. След тези въпроси Грищук е отведен встрани. Но съмнения, че това е именно той, няма.
Припомняме още веднъж: По време на опита за завземане, една от богомолките на УПЦ получила тежка травма на главата. И дори Грищук лично да не е нанесъл удара, като координатор на нападението той носи пълна отговорност за действията на своята група.
Оскверняване на светинята
След като храмът бил завзет, радикалите, доведени от Грищук, нахлули в олтара. Разхвърляли храмовите светини, но най-ужасяващото било – осквернили Светая светих. Не знаем какво точно са правили с жертвеника (мястото, където се извършва Проскомидията), но на кадрите ясно се вижда, че вратите на жертвеника са разтворени, а на Престола липсва Дарохранителницата (съдът, в който се съхраняват Тялото и Кръвта Христови).
Според пълнотата на Православната Църква, включително и Константинополската патриаршия, УПЦ е канонична Църква, а нейните Тайнства – благодатни и действащи. Това означава, че олтарът (както и самият храм) трябва да предизвиква поне благоговение у всеки християнин. Но, както виждаме, светините в храма у тези хора предизвикват само пристъпи на злоба и немотивирана, антихристиянска агресия.
Именно затова случилото се не може да бъде наречено другояче, освен съзнателно святотатство. Дори след окупацията на храма, радикалите нямали никаква необходимост да влизат в олтара, камо ли да извършват там разрушителни действия.
Всеки православен християнин знае: олтарът е най-святото място в храма. Дори само влизането там без благословение е грях. А това, което са извършили Грищук и неговите съучастници – е престъпление пред Бога. Всичко, което се случи в Горни Становци, не се вписва в никаква логика на християнския живот. И няма нищо общо нито с Църквата, нито с Евангелието.
Ще има ли реакция?
Роман Грищук не е случаен активист – той е публично лице на ПЦУ. В страницата му има снимки с Епифаний Думенко. Редовно прави политически изявления, в които призовава към „прочистване“ от УПЦ. Грищук не само оправдава гоненията срещу вярващите, но и открито призовава към тях. Именно той е писал, че ходенето в храмове на УПЦ е „глас за руската окупация“.
Сега неговата дейност излиза извън рамките на агресивната риторика. Клирик на ПЦУ се е превърнал не просто в пропагандист, а в пряк участник в престъпления.
Затова възниква съвсем логичният въпрос: какво ще кажат за това ръководителите на ПЦУ? Какво ще каже Епифаний? Ще бъде ли отстранен Грищук от служение? Или ще получи награда за „успешната прочистваща операция“?
Втори, не по-малко важен въпрос: какво ще кажат онези Поместни Църкви, които признаха ПЦУ за канонична? Пред тях стои въпросът: допустимо ли е да се общува с организация, чиито клирици ръководят оскверняване на светини?
Убедени сме, че ако в която и да е европейска страна група радикали, водени от духовно лице, нахлуе в храм на друга конфесия, пролее женска кръв и оскверни светини – това ще предизвика скандал от държавен мащаб: наказателни дела, осъждане от властта, медиите и др.
Още повече – нека си представим, че този свещеник е засвидетелстван в близост с главата на своята конфесия и редовно се появява в медиите. Каква щеше да е реакцията? Несъмнено бурна. А в Украйна – тишина. Никаква реакция от страна на органите на реда. Нито едно изявление от Поместните Църкви, които на всяка Литургия поменават Епифаний. Нито един опит да бъде спряно насилието.
Кога ще свъши всичко това?
Историята познава примери, в които властта си затваря очите за престъпления, когато те се извършват „в името на народа“ или „нацията“. В тези примери всичко свършва с насилие и кръв. И едва ли сега е различно. Ако днес безнаказано бият жени в храм – утре ще започнат да стрелят.
В този смисъл, Роман Грищук не е просто одиозна фигура – такива „нямат брой“ в ПЦУ. Той е симптом на болестта, обхванала украинската религиозна и политическа система. Болест, в която вместо права на човека и вярващите – има произвол, вместо християнство – проповед на омраза и насилие, вместо стремеж към светост – кощунствени актове на вандализъм. Няма дори думи, с които да опишем това, което виждат очите ни.
УПЦ днес търпи гонения, които съвременна Европа предпочита да не забелязва. Храмове на вярващите се отнемат цинично и демонстративно, изгарят се, разрушават се с булдозери. Свещеници се бият и унижават, срещу тях се образуват наказателни дела „за разпалване на омраза“ (а сякаш не срещу такива като Грищук трябва да се повдигат обвинения). Вярващите от УПЦ са превърнати в нещо като „трето качество“ – „неграждани“, лишени от всякакви права.
Разбираемо е, че като християни не бива да отвръщаме със зло на злото. Но сме длъжни да казваме истината.
Истината, която трябва да бъде чута в другите Църкви. И ако не ни чуват в Украйна, то може би ще ни чуят там, където се принася Безкръвната Жертва?
А що се отнася до украинската държава – ако иска да запази и малкото останала законност – тя е длъжна незабавно да реагира на действията на Грищук. Той трябва да бъде подведен под отговорност по законите на Украйна. Не може да остане безнаказан. Защото в противен случай – това ще е повторение на 30-те години, само че на нов исторически глас.
