Свещеник от УПЦ описа как протича духовният си живот в следствения арест
"Първо се учиш наново да се молиш, но не пред икони, а седнал на койката, после при тебе идва в пратка първата икона...".
Свещеникът на УПЦ протойерей Сергий Чертилин от няколко месеца се намира в изолация и ограничения . В навечерието на Петровия пост отец Сергий разказа как протича духовният му живот зад решетките.
За един православен християнин воденето на църковен живот е норма: молитвен кът, редовни молитви, посещение на служби, пости, подготовка за изповед и причастие. Но представете си, пише свещеникът, че всичко това се срива за една нощ и се озоваваш на място, където единствените мебели са в най-добрия случай дюшек и нощно шкафче.
Където трябва да направиш избор: икони или вещи от първа необходимост? Където трябва да се научиш да се молиш не в тишината на стаята си, а заобиколен от 20-25 души, които живеят своя живот: кой спи, кой се събужда, кой се храни, кой спори, кой спортува, кой гледа телевизия. И така е 24 часа в денонощието, седем дни в седмицата.
Намирайки се в следствен арест, нямаш възможност да посещаваш религиозни служби, дори и да има църква. Правилата го забраняват на тези, които не са осъдени. Да поканиш свещеник, за да се изповядаш и да получиш причастие - също е трудна задача.
Авторът е виждал свещеници два пъти по време на престоя си в затвора, като е възможно те да са били гръко-католици. Трудно е да се оцени тяхната работа и влияние върху духовния живот на затворниците, както и на много други "местни жители".
"Но съгласете се, че да дойдат в килията, за да поръсят с вода, и да избягат, без да имат желание да установят контакт с човек, който се нуждае от духовна грижа, все пак е необходимо", - недоумява авторът. - Но като не е, не е."
Постът и четенето на духовна литература също имат своите трудности, които е трудно да се преценят, без да сме били в такава ситуация. Четенето е може би единственото налично развлечение, споделя той.
"Някои биха казали, че свещеникът трябва да просвещава, да учи и да наставлява по пътя на поправянето, както се изрази един от "местните жители": "да внася духовна яснота", пише отец Сергий.
Но това е една идеализирана представа. Животът тук е подчинен на други правила, ритъм и интереси. И, за съжаление, това е мястото, където хората губят своята индивидуалност. Тук хората не са директори на заводи, не са свещеници, не са съдии, не са депутати, а просто затворници.
С течение на времето човек успява стъпка по стъпка да върне в живота си онова, което му е било скъпо на свобода.
"Най-напред се научаваш да се молиш наново, но не пред икони, а докато седиш на койката или на боксите, и успоредно с това отговаряш на въпросите на съкилийниците си: "За кого се молиш, отче?
После в пратка ти идва първата икона, която съкилийниците окачват на най-видното място, за да могат всички да се молят. След това освещаваш дома си и всички се молят заедно с теб.
Впоследствие почистваш горната част на нощното шкафче и създаваш молитвен кът. С течение на времето и други се присъединяват към молитвата ти и тя се превръща в норма, и вече и съседите ти в 21,30 ч. напомнят за времето за молебен за затворниците", пише духовникът.
Както отбелязва той, наново се появява необходимостта от пост и разбирането за важността на подготовката за изповед и Причастие. Протоиереят казва, че е имал късмет, защото неговите "адвокати о. Никита и о. Аристарх са духовници и мястото на срещата с адвоката се превръща в мини църква, където общуването не е само по юридически въпроси, а е място за изповед и Причастие".
"Поглеждайки назад, човек осъзнава, че дори в такива условия има духовен живот. Да, той е различен, но безспорно съществува", заключава той. - Най-приятно е да зачеркнем списъка с имената на хората, които помним в молитва "в затвора", знаейки, че те вече са на свобода. Това е надежда за нас, че молитвата ни е чута от Бога и ще дойде време, когато и ние ще чуем: "С вещи за освобождаване!".
В послеслова отец Сергий поздравява всички с началото на Петровия пост и добавя: "В момента се провежда Великият пост: Сергий и добавя: "Радвам се, че съм част от Църква, която свято пази традициите си и не се стреми да угоди на света, а се старае да угоди на Бога!".
По-рано, както писа СПЖ, протоиерей Сергий Чертилин разказа за ужасите на пребиваването в затвора.
