Слово - отговор на новоръкоположения Браницки епископ Йоан
ВАШЕ СВЕТЕЙШЕСТВО,
ВАШИ ВИСОКОПРЕОСВЕЩЕНСТВА,
ВАШИ ПРЕОСВЕЩЕНСТВА,
БОГОЛЮБИВИ ОТЦИ,
ПРЕПОДОБНИ ОТЦИ И МАЙКИ,
ОБИЧНИ В ГОСПОДА БРАТЯ И СЕСТРИ,
„Преди всичко, завещавам ви да пазите светата вяра непорочна и незасегната от всякакво зломислие, както я приехте от светите отци, без да се отдавате на чужди и различни учения (Евр. 13:9). Стойте добре и дръжте преданията, които сте чули и видели от мене. Не се отклонявайте нито надясно, нито наляво, но ходете по царския път. Пазете се грижливо от светски увлечения и винаги помнете заради що сте излезли от света и заради що презряхте света и светските неща.“
Днес, когато родната ни Православна църква отбелязва празника на Връщането на честните мощи на преп. Йоан Рилски Чудотворец от Търново в Рилската света обител, отново си спомняме тези думи от Завета на Рилския пустинник отправени към неговите ученици и към всички приели върху себе си благото бреме на монашески подвиг. Неизследимият и тайнствен Божий промисъл ме доведе в този свят и величествен храм на Рилската обител, за да приема Божествената благодат, с призоваването на Светия Дух чрез ръковъзлагане от освещения архиерейски събор на родната ни света Православна църква. Днес бях удостоен с великото апостолско служение – епископското. Приех ново и непосилно за човешката немощ бреме. В сърцето ми отекват думите на Спасителя: „Дойдете при Мене и Аз ще Ви успокоя; вземете Моето иго върху си и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си; защото игото Ми е благо и бремето Мие леко (Мат. 11: 28-30)“. Напълно осъзнавам, че това е нелеко и отговорно служение на Църквата и Божия народ и че ми предстои да се изправя пред трудности и изпитания, които до този момент в монашеския си път не съм срещал. От този ден нататък съм длъжен с пълна себежертвеност да се старая да въплътя в живота си Христовите слова, че „добрият пастир полага душата си за овците“ (Йоан 10: 11). Едновременно с това на първо място искам твърдо да изповядвам учението на светата ни Църква, че епископът е приемник на светите апостоли, благовестник на светото Евангелие, пазител на Христовата истина, символ на единството в светата Църква, разпоредител на Божия благодат, учител на благочестие и чистота, извиращи от Източника на Православната вяра. Бидейки причастни на непрекъснатата приемственост в светата Православна църква, вие, архипастири, сте носители на тези и велики дарования на Светия Дух, а от днес като ги предадохте и на мен, недостойния, те стават моето най-голямо задължение. Виждайки своите недостатъци и немощи, аз съзнавам своята неподготвеност и разбирам, че в новото ми служение не трябва да се уповавам на собствените си сили, но всякога да се стремя със смирение да бъда послушно оръдие на Христа и на Неговата света Църква, на която се обещавам, че ще бъда верен, дори до смърт. Сърцето ми се смущава от мисълта за висотата и светостта на епископското служение и нелеката тежест на душепастирското бреме, но обещанието на Спасителя ми дават утеха: „Аз съм с вас през всички дни до свършека на света" (Мат. 28:20). Нуждая се и от вашата молитвена подкрепа и напътствия. Умолявам ви, молете се за мене, новопризвания за апостолско служение, за да не ви посрамя, и да оправдая доверието, което ми гласувате. Молете се, да се разпалва Божият дар, който, чрез вашето ръковъзлагане, е в мене (2 Тим. 1:6).
В този ден изпълнен с голямо вълнение, благодаря, преди всичко, на нашия милостив Бог, Който като чадолюбив баща ме привлече към Себе си от далечната страна на греховната сквернота и отечески ме прегърна, давайки ми време, за да Му принеса своето искрено покаяние. Прекланям се и благодаря на Пресветата наша Владичица Богородица, закрилница на всички избрали пътя на монашеското житие.
Моля се, Майката Божия да не ме изоставя и занапред. Вярвам, че Нейният майчински взор ще бди над пътя, по който вървя. Уповавам се и на молитвите на моя небесен покровител – преп. Йоан Рилски Чудотворец, чието име приех при монашеското ми пострижение.
Синовно Благодаря на Вас, Ваше Светейшество, за отеческата любов, бащинските грижи и търпение, които съм получавал от Вас, през изминалата година, докато носех послушанието на протосингел в Софийската света митрополия. Благодаря Ви за гласуваното ми от Вас доверие като ме приехте под Вашия патриаршески омофор поставяйки ме на това послушание в дарената Ви от Бога Софийска епархия.
Благодаря и на вас, Ваши Високопреосвещенства за огромното доверие, което ми гласувате. Благодаря ви, архипастири на родната ни света Църква, които възложихте върху ми ръце и измолихте благодатта на Светия Дух да се излее изобилно върху мене.
Изказвам благодарност, от все сърце и душа, за всичко, което са ми дали моите събратя йеромонах Лука и йеромонах Климент от Руенската света обител „Св. Йоан Рилски“ над с. Скрино, в които като в нелъжовни огледала се оглеждаше човешката ми немощ. С търпение, разбиране и подкрепа те ми дадоха да почуствам и разбера колко хубаво и прекрасно е братя да живеят наедно. Нуждая се и занапред още повече от тяхната подкрепа и молитви.
С дълбока признателност и любов благодаря на моите родители Христо и Вергиния, за всичките им грижи към мен и особено за разбирането и подкрепата в избрания монашески път. Благодаря и на всичките ми близки сродници и приятели за любовта и вниманието, които са ми оказвали и оказват. Признателен съм към всички учители от детската ми възраст, от ученическите ми години, преподавателите от Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“, от Богословския Факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ за любовта и приятелството, с които ме ограждаха, възпитаваха и обучаваха. Поднасям своята признателност и към всички клирици, честните монаси и монахини, братя и сестри, приятели и близки от нашата родна света Православна църква, с които и до днес споделяме трудните и радостните моменти.
Благодаря на честното свещенство, на дяконството в Христа, на всички вас, братя и сестри в Господа, които с молитвеното си участие днес ме подкрепихте в личната ми духовна Петдесетница.
Не мога да не спомена в този ден и приносът за моето духовно израстване на блаженнопочиналия приснопаметен патриарх на Светата Българска православна църква – Максим, който бе кириарх на родната ми епархия, от където поех по духовния път, на Белоградчишкия епископ Поликарп, който като игумен на Руенския манастир ме прие в числото на братството на обителта, на Пловдивския митрополит Николай, който в битността си на викарий на Негово Светейшество патриарх Максим извърши монашеското ми пострижение, на Варненския и Великопреславски митрополит Йоан, който като викарий на патриарх Максим ме ръкоположи в дяконски и свещенически чин, на блаженнопочиналия приснопаметен патриарх Неофит, който отечески простираше своя омофор над Руенската света обител и бе истински пример за кротост и едновременно с това на твърдост в отстояването на правдата и защита на слабите.
Изпросвам от всички присъстващи днес в храма – Светейшият наш Отец, Високопреосвещените и Преосвещените архиереи, духовници, монаси, монахини и православни християни, и занапред молитвена помощ, защото знам, че чрез нея милостивият и благ Бог ще ме удостоява със Своята благодат, за успешно изпълнение на всички обещания, които във Ваше присъствие дадох, да пазя чистотата на православната вяра, да спазвам установените от Св. Православна църква правила и да имам послушание към нейното свещеноначалие - Светейшия Български Патриарх и досточтимите митрополити, членове на Светия Синод на БПЦ-БП.
Богу слава, чест и поклонение, сега и винаги и во веки веков. Амин
Източник: bg-patriarshia.bg
