Първа реч на българския патриарх Даниил: Не съм се стремял към този пост
Публикувано е официалното слово при интронизацията на новия предстоятел на БПЦ.
„Вярвам, че Господ, Който гледа на сърце и знае, че не съм се стремял към тази длъжност, като ме избра за това служение, Той ще ми бъде и помощник, защото Господ „възлага бреме, но и спасява“, каза по време на първото си слово Българският патриарх Даниил.
Официалният сайт на Българската патриаршия публикува речта на Предстоятеля на Българската православна църква при интронизацията му:
Със съзнание за своето недостойнство за това високоотговорно служение, но и с вяра и послушание към Божията воля изразена чрез волеизявлението на това свято събрание от канонично и законно избрани представители на целокупната ни църква – свещеноначалието, клира и православния народ, както и при свидетелството на възлюбените и дълбокоуважаеми представители на сестринските православни църкви, приемам кръста на патриаршеското служение, което ми се възлага днес.
Вярвам, че Господ, Който гледа на сърце и знае, че не съм се стремял към тази длъжност, като ме избра за това служение, Той ще ми бъде и помощник, защото Господ „възлага бреме, но и спасява и защото Сам ни е казал, че без Него не можем да вършим нищо, но и че е с нас „през всички дни до свършека на света“.
Просветата в православната вяра и благочестие ще бъде основна грижа в митрополитското ми служение в славната Софийска епархия, чийто престолен град носи името и е под покрова на Божията Премъдрост, и чийто епископски престол е прославен още от апостолско време, включително чрез служението на св. свмчк. Климент Римски и на много още знайни и незнайни светители през вековете.
Следвайки примера на моите предшественици от най-ново време, приснопаметните Български патриарси Неофит, Максим и Кирил, ще се старая единството в Христа и братолюбното служение със събратята – архиереи на Св. Синод, в дух на взаимно уважение и подкрепа при общата грижа за духовното ни паство да бъдат ръководните принципи в съвместното ни служение като предстоятел на Православната ни църква и Св. Синод.
Особено ярък и поучителен в това отношение е примерът на кротост, разсъдителност, дълготърпение, безпорочност, милосърдие, изрядно служение, на Българските патриарси Максим, който възложи върху мен ръка при епископската ми хиротония, и Неофит, който ме напъти в началото на митрополитското ми служение.За повече от половинвековното им светителстване, чрез незлобието си, любовта, крепката им вяра в Бога, строгото съблюдаване на църковния ред, те опазиха единството в Светия Синод и църковния кораб на Родната ни църква премина цял и невредим през много и различни изпитания. Техният изпитан пример на принципност в отстояване на църковния интерес, на такт и дипломатичност, включително във взаимоотношенията на църковната с държавните и обществени институции, с Божията помощ, ще се старая да следвам в предстоящето ми служение.
Пример за подражание ще ни бъдат и неуморните трудове в благовестничеството и дръзновението за опазване чистотата на вярата на Преславските и Търновски патриарси, особено св. Патриарх Евтимий – съвършен подражател на Добрия Пастир, Който положи душата Си за овците, както и на предстоятелите на Църквата ни след възстановяването на нейната самостойност в лицето на Българската екзархия, които със смелостта, пастирската грижа до себежертвеност за духовното си паство допринесоха за укрепването и своевременното възстановяване на патриаршеското достойнство на църквата ни. Сред тях, първият Български екзарх и Видински митрополит Антим безстрашно изобличи жестокостите на поробителя при потушаване на Априлското въстание и спомогна за освобождението на народа ни от Османско иго.
Доблестта на тези досточтими първойерарси, както и единомислието, решимостта в отстояване на църковния интерес и жертвоготовност от всички архиереи на Светия Синод, винаги ще ни бъдат пример за подражание.
Свят пример на пастирска отговорност, нелицемерна вяра и любов към Бога, Църквата и всички човеци е приснопаметнит наш духовен отец Неврокопски митрополит Натанаил. По общото признание на народа Божи, той беше „жива съвест на Българската православна църква“. Неговото усърдие за опазване чистотата на вярата, за преодоляването на достопечалното разделение, за просветата във вярата и благочестието и най-вече на младото поколение, бащинско отношение и ръководство на свещенството, любовта му към монашеството, грижата му за бедните, за благолепието на богослужението и храмовото благоустройство, неуморност за опазване и утвърждаване авторитета на църковната институция винаги са били и ще бъдат за мен нагледен образец, към който да се стремя в служението ми.
Вярвам, че служението на всички нас в Българската православната църква е подпомагано от тяхната молитвената подкрепа.
В съвременния свят, в който живеем сме свидетели как бунтът на мнозина човеци срещу Бога води до узаконяване и налагане греха за норма в човешкото общество. За съжаление, размиването на понятията за добро и зло, за истина и лъжа оказва своето неизбежно влияние върху църковния народ и междуцърковните отношения. Призвани сме да бъдем на дело миротворци, въплъщавайки в живота си бъзсмъртните слова на св. Йоан Златоуст: „Името Църква означава, не разделение, а единство и единомислие“.
Както СПЖ писа, в София се състоя интронизацията на новоизбрания Български Патриарх.
