Празнуваме Успение Богородично
На 15 август Църквата възпоменава преминаването на Божията Майка от земята към небето с тържествени богослужения
На 15 август Православната църква празнува Успението на Пресвета Богородица – деня, в който Божията Майка завърши земния си път и се пресели при Своя Син и Бог. Това е един от дванадесетте велики Господски и Богородични празници и е най-големият празник, посветен на Божията Майка.
Съгласно Свещеното Предание, три дни преди заспиването ѝ за този свят Архангел Гавриил се явил на Пресветата Дева Мария, носейки ѝ клонка от райска финикова палма и известявайки, че скоро ще премине във вечния живот. Чрез чудно Божие действие всички апостоли, които проповядвали по света, били събрани в Йерусалим, за да бъдат с Нея.
В часа на Успението Сам Господ Иисус Христос се явил със събрание от ангели и праведници, за да приеме пречистата ѝ душа. Тялото на Богородица било погребано в Гетсимания, а след три дни, при идването на свети апостол Тома, гробът ѝ бил намерен празен – свидетелство за нейното преславно възкресение и възнесение на небесата.
В Свещеното Писание няма пряко описание на Успението, но образи за Божията Майка се откриват в Псалмите: „Стана царицата отдясно Ти в злато офирско“ (Пс. 44:10), тълкувани от свети отци като предобраз на Пречистата Дева.
Свети Йоан Дамаскин свидетелства: „Тази е Кивотът Божий, когото Господ възлюби, и Тя се възнесе на небесата, за да бъде за всички човеци ходатайка и застъпница.“
Свети Григорий Палама казва: „Днес се преселва при Сина Си онази, която е по-висока от ангелите, за да бъде врата към милостта и прибежище за всички, които прибягват към нея.“
Успението е празник на надеждата, че смъртта не е край, а преход към вечния живот, и на увереността, че Божията Майка винаги чува молитвите на своите чеда.
В църковната служба на празника прозвучават тропарът и кондакът. Тропар, глас 1: „В Рождеството Си съхранила девството, в Успението Си не си оставила света, Богородице, и преминала към живот, бидейки Майка на Живота, и с Твоите молитви избавяш от смърт нашите души.“
Кондак, глас 2: „В молитвите непоклатима застъпница, в ходатайствата непреодолима надежда, гробът и смъртта не те задържаха, Богородице, защото ти, като Майка на Живота, премина към живота, принасяйки молитвите си за избавяне от смърт нашите души.“
У нас празникът е известен като Голяма Богородица и е храмов празник на десетки църкви и манастири. Особено тържествено той се отбелязва в Троянския манастир „Успение Богородично“, където се съхранява чудотворната икона „Троеручица“. В навечерието на празника се отслужва всенощно бдение, а на самия ден – празнична света Литургия и литийно шествие с иконата.
СПЖ припомня думите на отец Владими Дойчев, че Пресвета Богородица е нашата първа учителка по Православие. Тя първа повярва в немислимото – че Бог може да стане човек. И не само повярва, но и цяла предостави себе си на Божия промисъл, като каза послушно: „Ето рабинята Господня“ (Лука 1:38). И ние трябва да сме послушни на отците, които са ни благовестили чистото Христово откровение.
