Православието в Германия срещу културата на смъртта
Десетки хиляди в Берлин, Кьолн и Мюнхен поискаха повече подкрепа за майките и ясна позиция срещу абортите
Голям аналитичен материал на германската редакция на СПЖ за защитата на живота в Германия.
След като в началото на 2025 г., малко преди изборите за Бундестаг, законопроектът за либерализация на аборта бе отхвърлен, през юли нова инициатива на социалдемократите (SPD) предизвика сензация: те предложиха за съдия във Федералния конституционен съд защитничката на абортите Фрауке Брозийс-Герсдорф. След известна съпротива кандидатката сама се оттегли. Темата обаче остава гореща.
Ерозия на правото на живот
Камъкът на раздора е параграф 218 от Наказателния кодекс (StGB). Той предвижда наказание за извършване на аборт – теоретично – „с лишаване от свобода до три години или с глоба“. Параграфът произхожда по същество още от пруското законодателство, но в законодателството на ФРГ през 1976 г. е допълнен с параграф 218a, който в първата си редакция предвижда т. нар. индикационно правило: абортът остава ненаказуем при определени обстоятелства (например изнасилване, застрашаване живота на жената или социална беда). През 1995 г. това индикационно правило е заменено от консултативно, при което абортът през първите три месеца на бременността е възможен след задължителна консултация в държавен център (§ 218a StGB). За разлика от други държави, в Германия абортът остава формално незаконен, но при определени условия се толерира.
Понякога този компромис се представя като запазване на равновесие между правото на живот на нероденото дете и правото на самоопределение на бременната жена. Други виждат в него нежелана криминализация на аборта, върху която досега се основаваше и т. нар. забрана за реклама на аборти (§ 219a StGB). На 24 юни 2022 г. – по Нов стил празникът Рождение на свети Йоан Кръстител – Бундестагът с мнозинство от SPD, Зелените, FDP и Левите срещу CDU и AfD прие отмяна на тази забрана. Виждаме как в историята на ФРГ се развива постепенна ерозия на правото на живот на неродените, която с отслабването на християнската основа в обществото заплашва да се задълбочи още повече.
Религиозни и социални причини
Тук стигаме до същинския проблем. Още в езическата античност абортът на плода, както и изоставянето на новородени, е била приета практика, заклеймявана многократно от юдейски и християнски писатели. Ненакърнимото достойнство на човека от зачатието му до естествената му смърт е свързано с неговото неизгубимо богоподобие. „Разломът“, който, по думите на медицинския етик Флориан Динеровиц, „въпросът за аборта прокарва през обществото“, изглежда преди всичко религиозен. Но за да се разбере феноменът в неговата конкретна реалност, трябва да се обърне внимание на социалните причини, които водят до това, че в Германия всяка година около 100 000 бъдещи майки решават да прекъснат бременността си.
Според официалните данни на Федералната статистическа служба, през 2022 г. едва около 4% от абортите са извършени по медицински показания (опасност за физическото или психическото здраве на жената), а 0,3% – по криминологични показания (например след сексуално престъпление). Почти 96% от абортите са извършени по социални причини – т.е. личната ситуация на жената е била оценена като толкова трудна, че раждането на детето е изглеждало непоносимо. Тези цифри не показват индивидуалните истории и съдби зад всеки случай.
Една организация, която цели да покаже тези истории, е проектът 1000plus – инициатива на сдружението Profemina e.V., което защитава брака и семейството и подпомага бъдещи майки да изберат „да“ за детето си. Основан през 2009 г., проектът днес провежда над 250 000 консултации в Германия и други страни. Целта му е с медицинска, морална и материална подкрепа да се даде възможност за утвърждаване на живота. За разлика от държавните центрове, 1000plus/Profemina, поради християнската си насоченост, не издава задължителните консултативни документи за аборт.
Редовно 1000plus публикува анонимизирани разкази за ситуациите, с които консултантките се сблъскват в своята ежедневна работа. Тези ситуации като цяло отразяват вече изложената статистическа картина. Според така наречения Доклад за конфликти при бременност на Profemina от 2024 г., трите най-чести причини да се обмисли аборт са биографски обстоятелства, като бременност в изключително ранна или късна възраст (41,2%), семейно или професионално претоварване, напр. при самотни майки (31,7%), и проблеми в партньорството, които затрудняват съвместното приемане на детето (17,5%). Всички тези причини попадат в гореспоменатите социални индикации, като също така често се посочва и факторът финансови трудности (6%).
Като цяло става ясно, че истинската беда на жените и родителите в конфликт при бременност не се дължи на „криминализация“ или „недостатъчни възможности“ за аборт, както радикалните привърженици на абортите обичат да повтарят. Липсва по-скоро култура на приемане на живота, която да предостави помощ на засегнатите хора, вместо да ги тласка към уж по-лесното решение – унищожаването на човешки живот. Това се вижда най-вече от резултатите на консултациите. Така общо 64% от жените, които през 2023 г. са съобщили решението си след консултация, са избрали своето дете. Цели 100% от бъдещите майки, които са били подложени на натиск от семейството, работодателя или други, са взели решение за живот; същото важи за 73% от жените в материална нужда и 73% с проблеми в партньорството. Нито една от тези нови майки не е заявила, че е съжалила за решението си след раждането на детето. Ако се сравнят тези данни със социалните индикации, които според Федералната статистическа служба съставляват по-голямата част от абортите, се оказва: много трагедии могат да се предотвратят, ако се намерят едно отворено ухо и щедра ръка.
Има обаче и един по-дълбок аспект, който заслужава да бъде подчертан. Той беше формулиран от основателя на 1000plus Кристиян Ауфиеро на 25 март 2023 г. в речта му при ежегодния „Мюнхенски Марш за живота“ – най-голямото публично събиране в защита на неродения живот в Германия. Там той обобщи опита от придружаването на бъдещи майки в борбата им за решение за детето, както и познанието за тяхната лична среда. Според него най-голямата пречка за родителите да приемат своето дете е, че те „нямат категорично и ясно „да“ за себе си и за собствения си живот“.
В това прозрение се срещат душепастирската и богословската страна на проблема: да приемеш себе си и собствения си живот означава – съзнателно или несъзнателно – да признаеш своето богоподобие и че си желан от Бога. Да приемеш ближния и неговата беда означава – съзнателно или несъзнателно – да покажеш, че той е обичан от Бога. В този смисъл може да се разбере, когато Ауфиеро в речта си говори за „култура на живота като плод на културата на истината и любовта“, която може да се разпространи единствено чрез малки и големи „жестове на любов“ към бременни жени в беда.
Движението за защита на живота
Следователно трябва да бъде надвита от десетилетия ширещата се „култура на смъртта“ чрез култура на живота. Това означава също, че защитата на живота е преди всичко не политическо, а социално дело и най-вече въпрос на действена любов към ближния. Затова тук на първо място трябва да се споменат инициативите, които се посвещават на просвета и помощ за жени и семейства в конфликт при бременност.
Вече беше посочена акцията Profemina-1000plus, която действа не само в немскоговорящите страни, но и международно, и предлага както дигитални, така и лични (телефонни) консултации на няколко езика. Само през януари 2025 г. в немскоговорящите държави (Германия, Австрия, Швейцария) са проведени почти 10 000 консултации, от които 9571 дигитални и 351 лични. Съществуват и подобни проекти, като Aktion Lebensrecht für Alle (AlfA e.V.) или римокатолическият, държавно признат носител на консултативни центрове Donum Vitae e.V., които обаче нито имат сравним обхват на консултациите, нито публикуват собствена статистика.
Освен това в Германия има широко разклонен спектър от инициативи за защита на живота – от медицинска просвета и консултации до юридическо лобиране, политически активизъм и мрежи. Тук трябва да се спомене преди всичко Федералният съюз за защита на живота (Bundesverband Lebensrecht e.V.), известен като организатор на ежегодния „Марш за живота“ в Берлин и Кьолн, който функционира като обединение на множество организации. Сред тях значителна роля играе вече споменатата Aktion Lebensrecht für Alle, с 11 000 членове – най-голямото движение за защита на живота в Германия. В медицинската област действа например Ärzte für das Leben e.V., а в традиционно-католическата среда – лекарското сдружение „Св. Лука“. Ново е обединението, което се събра за пръв път през декември 2024 г. под името „Православна лекарска среща“, организирано от свещеник Стефан Ангел, презвитера д-р мед. Клаудия Подъска и философа Корнелия Хейс, съредактор на списанието Christian Bioethics – non-ecumenical studies in medical morality (Oxford University Press).
Голям обществен отзвук – макар и не винаги положителен – получават все по-честите прояви под надслов „Марш за живота“ (в Берлин и Кьолн) и „Марш за живота“ (в Мюнхен), на които хиляди хора дават лице и глас за живота на неродените. Докато маршът в Берлин съществува още от 1996 г., в Кьолн и Мюнхен за първи път през 2018 г. и съответно 2023 г. беше организирана мащабна ежегодна демонстрация. Християнски дейци, особено от католическия свят, имат голям дял в тези събития, които често биват посетени или поне приветствани с обръщения от инославни свещеници и дори епископи. Нарастващият брой участници във всички три демонстрации – с прекъсване поради забраните за събирания в пандемичните години 2020–2022 – показва засилената чувствителност на критичната общественост към въпроса за неродените. Паралелните маршове през септември 2024 г. в Берлин и Кьолн са отчели увеличение от 8000 на общо 11 500 участници (Берлин – 8000, Кьолн – 3500), според данни на Федералния съюз за защита на живота. За Мюнхенския марш броят на демонстрантите е нараснал от 3900 на 6000 между 2023 и 2024 г., по данни на организатора „Глас на безмълвните“ (Stimme der Stillen e.V.).
Дори тези числа да са оптимистично оценени от организаторите, те показват нарастващата значимост на конфликта „аборт срещу защита на живота“ в обществото – конфликт, който според последните оценки, най-късно с казуса Брозийс-Герсдорф, е придобил белезите на „културна война“. Така и разгледаната в началото номинация на Фрауке Брозийс-Герсдорф за Федералния конституционен съд можеше да бъде предотвратена единствено благодарение на писмата на множество граждани, които по инициатива на 1000plus се обърнаха с апел към своите депутати от ХДС.
Отговорността на православните християни
Нарастващата медийна и политическа острота на темата означава също, че защитата на живота все повече трябва да надхвърля границите на чисто благотворителната дейност и да придобива характер на изповедание. Към това изповедание са призовани и православните християни, които през 2023 г. са били около 3,1 милиона или 3,7% от населението (според изследователската група за светогледи в Германия). Докато римокатолическата и евангелската църква отчитат постоянен отлив на членове, броят на православните християни в Германия расте, както и публичното присъствие на Православието и съзнанието за нашата отговорност християнството като „сол на земята“ да не се обезвкуси в тази страна.
Епископ Иов (Бандман) от Щутгарт, германец по произход и обръщеник към Православната църква от руската юрисдикция (Руската православна църква зад граница), засегна неотдавна тази тема в ексклузивно интервю за СПЖ:
„Ако ние, християните, престанем да носим отговорност да живеем и да проповядваме библейските ценности и християнската етика, ако в обществения дебат не назоваваме ясно в какво се състои посланието Христово, тогава не бива да се чудим, че хората израстват с убеждения, чужди на християнството, и смятат за нормално, когато и държавата, и правосъдието възприемат това отношение.“
В статия, публикувана след интервюто в епархийския вестник „Der Bote“, епископ Иов поставя още по-рязко въпроса:
„Не е ли защитата на живота може би ключовата тема, която решава не само моралното бъдеще на нашето общество, но и нашето призвание и отговорност като православни християни в него?“
На този въпрос може да се отговори само утвърдително. През последните години най-вече млади православни християни дадоха ясно свидетелство за своя призив към защита на живота, участвайки с десетки в „Марш за живота“ в Берлин, Мюнхен и Кьолн. В сравнение с размера на православните общини в тези градове обаче все още съществува значителен потенциал за мобилизация. Повтаряно е и публикуването на приветствия от църковни йерарси за марша в Берлин – преди всичко от митрополит Августин (Ламбардакис), митрополит на Вселенската патриаршия и председател на Православната епископска конференция в Германия (OBKD). Но лично участие в марша по-висшето духовенство засега по-скоро избягва. Рядко се чуват принципни и богословски обосновани позиции като цитираното интервю или изявлението на епископ Иов.
От казаното обаче следва: от Православието зависи дали Германия – включително и по въпроса за защитата на живота – ще остане или отново ще стане християнска страна и дали демографското развитие, което в дългосрочен план води към изчезването на нашата цивилизация, може още да бъде спряно. Този въпрос се решава в две насоки: в дейното служение към бременни в беда, които най-вече се нуждаят от нашата внимателна любов към ближния, и в изповядването на светостта на неродения живот. Нашето призвание – както митрополит Августин пише в приветствието си към Берлинския марш за живота през 2023 г. – се състои в това, „да преобразим облика на този свят, да преобразим неговото лице, така че то да стане икона на Божието царство. Да преобразиш света означава, в радикално следване на Христос, заедно с нашия Разпнат Господ да слезеш в царството на смъртта и да възвестиш посланието за живота и неговата святост.“
