Патриарх Даниил: Мъдрост е да изберем вечните ценности пред временните
Саможертвената любов на Христос е истинската премъдрост, която ни учи да поставяме честността, верността и милосърдието над временните блага
На 17 септември Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Даниил оглави тържествената св. Литургия в старинния храм „Св. София – Премъдрост Божия“. В края на богослужението той произнесе слово за Божията премъдрост, в което насочи вниманието към разликата между вечните добродетели и преходните земни придобивки. Извън богослужението бе открита и изложбата „Молитва за България“ на Антония Мировалиева-Божанина, съобщава Софийската митрополия.
„В какво се състои Божествената премъдрост? – попита патриархът и сам отговори: – В саможертвената любов, която Господ има към всички човеци. Той, бидейки Бог, слезе на земята, прие човешка природа и пострада за нас, за да можем ние да живеем. Това е истинската мъдрост – любовта, която жертва себе си.“
Светейшият отбеляза, че примерът на светата майка Софѝя и дъщерите ѝ ни учи да избираме вечните ценности пред временните:
„Да бъдем честни струва повече от всяко богатство, придобито по нечестен път; да останем верни на своите приятели, родители и на родината е много повече от това да спечелим земни блага, които така или иначе ще оставим. Да проявяваме човеколюбие и милосърдие струва повече от трупането на богатства, за които не знаем кому ще се паднат.“
„Като възпитаваме по този начин своите деца, ние ги подготвяме да бъдат истински човеци, в които ще се проявят Христовите добродетели – вярата, надеждата и любовта към Бога и човеците“ – подчерта още Българският патриарх.
В словото си към присъстващите патриарх Даниил акцентира и върху изповедта на християнската вяра: „Името на Христос е слава и чест за всички християни… Христовото име е постоянен призив към чистота и съвършенство. Пътят към това съвършенство започва от вътрешната ни борба със страстите и греховете.“
Той завърши с призив: „Нека пътят на Премъдростта и на всяка християнска добродетел бъде и наш път – постоянно да възрастваме във вярата, надеждата и особено в действената и жертвена любов към Бога и ближния, та и нашият плод да бъде светост, а краят – живот вечен.“
Както писа СПЖ на 17 септември Църквата почита св. мъченици София и дъщерите ѝ Вяра, Надежда и Любов.