Патриарх Даниил: Нашите предци не търпяха разединение, а вървяха с Бога
В с. Ребро патриархът оглави литургия за Чудото на архангел Михаил и 140 години от Съединението
Българският патриарх и Софийски митрополит Даниил възглави празничната света литургия в храм „Св. Николай Мирликийски“ в брезнишкото село Ребро. Идването му съвпадна с Деня на Съединението и с християнския празник, известен в православния календар като Чудото на архангел Михаил. Десетки миряни дойдоха в църквата, която е осветена през 2015 година, предава БТА.
В проповедта си главата на Българската православна църква припомни, че на днешния ден страната ни отбелязва „дело велико и дело народно“. Той посочи, че преди 140 години Източна Румелия и Княжество България се съединяват въпреки съпротивата на официалните власти и великите сили.
„На 3 март целокупният народ от всички краища на България почувства тази глътка свобода. Въжделенията на народа ни през тези пет века и на всички онези, които въставаха и загиваха за свободата, се осъществиха на 3 март. И когато юли месец в Берлин великите сили разпокъсаха териториите на България, нашите предци не се примириха“, каза патриархът.
По думите му те постигат Съединението със смелост, любов и стремеж към единство, единение и обединение: „Обикновени хора в няколко градчета като Панагюрище и Чирпан се вдигат на въстание и с чети тръгват към Пловдив. Въпреки решението на официалната власт да се противопостави на това народно движение, съзаклятниците успяват и на днешния ден правителството на Източна Румелия се предава, а след това княз Александър Батенберг признава това обединение.“
Патриарх Даниил изтъкна, че предците ни не са търпели разединение, а днешното общество е примирено: „Някак си всеки се е затворил и живее за себе си, а нашите предци тогава не са могли да стоят спокойно, когато са виждали народа разединен. И са се потрудили. Всичко е било срещу тях. Дето се казва, народът е бил сам с Бога. И е успял. И след това при Сръбско-българската война народът е защитил това дело на Съединението. Така че – с Бога напред. Да имаме любовта най-напред към Бога и към човеците, и ще имаме и Божията благословия.“
Той определи зачестилите природни бедствия у нас и по света като изпитание, но и като възможност за преосмисляне: „Ако водят до покаяние, бедствията изпълняват своето предназначение. Господ допуска тези неща – дали заради проявено безгрижие от всички човеци или заради безразличие – но има ли покаяние, ще дойде и благословение. Нека не обвиняваме дали този или онзи е виновен, такъв винаги ще се намери, но няма смисъл да обременяваме душите си с още грехове. Нека гледаме нашето лично покаяние. То променя душевното разположение и устройство.“
Пред журналисти Патриарх Даниил говори за примирението от разделението сред българите.
По-рано СПЖ писа за интрвюто на Пловдивският митрополит Николай, в коет отой призова за преодоляване на разделението и изказа резерви за предмета „Добродетели и религия“.
