Отец Методий от Чехия: Свещеникът в малкия град е пастир, строител, икономист
Пред СПЖ – Чехия духовникът разказва за живота на православната общност във Франтишкови Лазне
„Много хора не осъзнават, че свещеникът в малък град всъщност е водопроводчик, техник, икономист, проектант и в същото време водач на общността“, споделя отец Вит Методий Коут, православен свещеник в чешкия курортен град Франтишкови Лазне, в интервю за Съюза на православните журналисти – Чехия. Духовникът разказва за историята на най-стария православен храм в страната – „Св. княгиня Олга“, за предизвикателствата на пастирското и социално служение и за своята роля като баща, капелан, настоятел и строител.
В интервю за СПЖ – Чехия отец Методий подчертава, че свещеникът в малък град не е само духовен наставник, а и човек, който отговаря за всяка практическа подробност от живота на енорията – от ремонта на храма до пастирската грижа за болни, затворници и бедстващи. „Много хора не осъзнават, че свещеникът в такъв малък град всъщност е водопроводчик, техник, икономист, проектант и в същото време водач на общността“, казва той.
Отец Методий служи като настоятел на православния храм „Св. княгиня Олга“ във Франтишкови Лазне от 2011 г. По образование е социален работник и богослов, а в допълнение на енорийското си служение е капелан в местния хоспис „Св. Георги“, в болницата в Хеб и редовно посещава местния затвор. Освен духовната грижа, той отговаря за поддръжката и реставрацията на храма – дейности, които, по думите му, заемат поне 40% от неговото време.
Храмът „Св. княгиня Олга“ е най-старият действащ православен храм на територията на Чешката република. Построен е през 1889 г. от архитекта Густав Видерман в русско-византийски стил – архитект, който по-късно проектира и храмовете в Карлови Вари и Марианске Лазне. Светинята е създадена заради големия приток на руски и славянски курортни гости в края на XIX век, които настоявали за място за богослужение. Първоначално службите са се провеждали с преносим иконостас в хотели и галерии, а едва по-късно е създаден постоянен храм.
Днес, освен историческа ценност, храмът продължава да бъде живо духовно средище. През последните години в него редовно се събират около 70 души – в пъти повече от периода преди началото на войната в Украйна. Според отец Методий, част от новите енориаши са украински бежанци, които са се присъединили към местната общност. Въпреки това малцина от тях участват трайно в църковния живот: „От двадесетима души, само един наистина се включва редовно“, отбелязва той.
Ежегодно в храма се извършват поетапни ремонти, според скромните възможности на енорията. В момента се подготвя спешен ремонт на малката куполна кула, който изисква над 1,4 милиона чешки крони. „Ние сме събрали част от сумата, кандидатствали сме за субсидии, но местните власти често поставят приоритет на други обекти – пътища, училища, детски градини“, обяснява отец Методий. Въпреки ограниченията, енорията не спира да се грижи за светинята – с дарения, доброволен труд и подкрепа от малкия, но сплотен църковен съвет.
Не на последно място, духовникът отбелязва и значението на личното свидетелство в дигиталната епоха. С активност в социалните мрежи той се стреми да направи православието по-достъпно и разбираемо за съвременния човек: „Може би нямам амбиции да преобразя цяла нация, но хората имат нужда от добри новини. Имат нужда да знаят, че свещеникът е не само в олтара, но и до тях – човешки, съпричастен, искрен.“
