Научен форум в София отбеляза 1160 г. от покръстването на българите

2824
25 Септември 08:38
32
Снимка: Българска партиаршия Снимка: Българска партиаршия

Богослови, историци и общественици дискутираха значението на покръстването, глаголицата и делото на св. Методий в зала „Марин Дринов“ на БАН

Три от големите годишнини (1160 години от покръстването на българите, 1170 години от създаването на глаголицата и 1140 години от Успението на Св. Методий), които отбелязваме през настоящата година, събраха богослови, историци и общественици на научен форум в столицата на 24 септември, съобщава bg-patriarshia.bg.

Събитието се състоя в зала „Проф. Марин Дринов“ на БАН. На него присъстваха Негово Високопреосвещенство Западно- и Средноевропейският митрополит Антоний, вицепрезидентът Илияна Йотова, Румен Петков, председателят на БАН чл.-кор. Евелина Славчева и проф. Стефан Стефанов - президент на Международната фондация "Св. св. Кирил и Методий".

В началото на форума митрополит Антоний прочете поздравителен адрес на Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Даниил, в който се казва:

„В годината на толкова много, една от друга по-скъпи и по-значими за църковната и народностната ни памет годишнини приветстваме и благославяме откриването на още едно интересно събитие, посветено на цивилизационния избор на нашия народ, какъвто по същество представляват Покръстването и утвърждаването във вярата на нашия народ и учредяването на светата Църква Христова в средновековната ни държава – два процеса, които са вървели ръка за ръка и с изнамирането и утвърждаването на азбука, писменост и книжовност на нашия роден български език… Наш дълг и наша неотменима задача е да съхраняваме и творчески да развиваме това богато наследство. Нашият Господ Иисус Христос има и дава на човеците „думи на вечен живот“ (Иоан 6:68). Тези думи – Божието слово, което „е живо и действено“ и „по-остро от всеки двуостър меч“, защото „прониква до раздяла на душа и дух… и преценява помисли и намерения сърдечни“ (Евр. 4:12) – ние имаме привилегията вече дванадесето столетие да четем, чуваме и възприемаме на своя роден език, в нашата Българска църква“.
Вицепрезидентът Илияна Йотова също отправи поздравление, в което заяви, че знаменитите дати „остават не просто затворени в летописа на българската история, а предопределят развитието на България не само през Средновековието, а и до днес - във влиянието на страната ни и извън нейните географски граници“.

Според нея „стойността на покръстването ясно е изразена в многобройни жития, в похвални слова, където става синоним на просветлението, а българската дума за образование - просвета, е със същия корен, както и думата светлина. Покръстването е причината да се приемат оцелелите от Великоморавската мисия ученици на светите братя Кирил и Методий в България, да се създаде писменост и книжнина на говоримия на народа език. Това окончателно го консолидира като цяло, гарантира етническата идентичност, става преграда пред асимилаторски и завоевателни претенции“. 
Събитието бе организирано от Международната фондация "Св. св. Кирил и Методий", Българската патриаршия, БАН, от Софийския университет "Св. Климент Охридски" и от Съвета на ректорите на висшите училища в България. Форумът е част от поредица от събития, посветени на паметните за България годишнини.

Доклади изнесоха проф. д-р Павел Павлов, проф. д-р свещеноиконом Иван Иванов, доц. д-р Татяна Илиева, проф. д-р Жоржета Назърска и гл. ас. д-р Светла Шапкалова. Между докладите имаше време и за дискусия и задаване на въпроси към лекторите. 

Припомняме, че чествания по повод знаменитите годишнини имаше и през май месец т.г., когато във Варненска и Великопреславска епархия бяха отслужени тържествена света Литургия и молебен, както и се състоя също научна конференция.

 

 

 

Ако забележите грешка, изберете необходимия текст и натиснете Ctrl+Enter или Изпратете грешка, за да я докладвате на редакторите.
Ако откриете грешка в текста, маркирайте я с мишката и натиснете Ctrl+Enter или този бутон Ако намерите грешка в текста, маркирайте я с мишката и щракнете върху този бутон Избраният текст е твърде дълъг!
Прочетете също