Митрополит Лука разказа в България за ролята на Порошенко в натиска над УПЦ
Йерархът на УПЦ смята, че Порошенко и неговата партия играят водеща роля във формирането на общественото мнение, в което УПЦ се възприема като заплаха за националната сигурност.
На 26 август 2024 г. Запорожкият митрополит Лука на конференция, която се проведе в България и беше посветена на защитата на УПЦ, представи своя доклад на тема "Национална сигурност или религиозна дискриминация? Ролята на партията "Европейска солидарност" в натиска върху Украинската Православна Църква.
Представяме на вашето внимание пълния текст на доклада на владика Лука.
Обща ситуация
В условията на войната в Украйна въпросите, свързани с националната сигурност и вътрешната консолидация, станаха много по-остри. Религиозният аспект заема особено място в тази дискусия, тъй като Украинската Православна Църква (УПЦ), която има исторически връзки с Руската Православна Църква (РПЦ), се възприема от някои политици и обществени фигури като възможна заплаха.
В този доклад ще ви запозная с дискриминационната риторика и насърчаването на законодателни инициативи, насочени срещу УПЦ, в контекста на европейските демократични ценности. Ще обърна специално внимание на позицията на партията "Европейска солидарност" и на нейния лидер - бившия, пети президент на Украйна Петър Порошенко, който някога е бил енориаш на нашата Църква, а също така ще ви запозная с неговата роля в популяризирането на законопроект № 8371, целящ забраната на нашата Църква.
1. Исторически и политически контекст
В исторически план в последно време отношенията между украинската държава и църковните структури са били сложни и противоречиви.
През 2018 г., на фона на политическите и обществените промени, Петър Порошенко изигра ключова роля в създаването на "Православната Църква на Украйна" (ПЦУ). Той беше главният инициатор за получаването на Томос за автокефалия от Константинополския Патриарх и неговия Синод за новосъздаденото обединение, което в крайна сметка не доведе до преодоляване на църковния разкол в Украйна, а значително задълбочи съществуващото разделение. При това ПЦУ така и не получи всеправославно признание като структура със съмнителен каноничен статут. Въпреки това определени политически сили виждат в това опит да се отслаби предполагаемото "идеологическо влияние" на РПЦ и да се укрепи, както обичат да казват, "духовната независимост" на Украйна, което от своя страна често е съпроводено с остри изказвания по адрес на УПЦ.
Въвеждането на военно положение в Украйна засили негативната риторика на контролираните от Порошенко медии, което засили общественото недоволство срещу УПЦ, която продължават да обвиняват в тайна подкрепа на руската армия. Политическата риторика против УПЦ стана по-остра, а натискът от страна на държавата и някои политически кръгове, и обществени активисти се увеличи значително.
По-специално, членовете на партията "Европейска солидарност", включително нейният лидер, използвайки агресивна риторика против УПЦ, наричат каноничната църква "псевдоцърковна фсб-шна структура", "нечиста сила" и "мафия". Все по-често звучи призивът за "прочистване" на украинското общество от "агентите на Кремъл в расо", имайки предвид духовниците и енориашите на УПЦ.
Подобни изявления допринасят за засилване на враждебното отношение към каноничната Църква, създавайки атмосфера на остракизъм. Това създава почва за насилие и дискриминация, които вече се проявиха в множество инциденти - побоите над Ивано-Франковския епископ Никита и клирици от редица епархии, тежкото намушкване с нож на Антоний Ковтанюк, свещеник от Виницката епархия, рейдърските набези в църкви и засилващата се тенденция към политически натиск върху религиозната общност, която въпреки своята автономия остава в сложни отношения с украинската държава.
2. Лобиране за законопроект № 8371
Законопроект № 8371 предлага значителни ограничения за религиозни организации, които имат връзки с центрове на влияние в държави, признати от Украйна за агресори, най-вече в Русия. По-специално той се отнася до регистрацията, правото на собственост и възможността за извършване на религиозни обреди. Партия "Европейската солидарност" активно подкрепя този законопроект, разглеждайки го като инструмент за окончателно отърваване от "руското влияние". В своите изявления Петър Порошенко неведнъж е заявявал за необходимостта да се подложи на гласуване законопроект 8371, който има за цел да забрани Украинската Православна Църква заради връзката ѝ с Руската Православна Църква. Той оказа натиск върху парламента да ускори разглеждането на законопроекта и разкритикува забавянето на приемането му.
Ирина Геращенко, друг виден член на тази партия, активно насърчаваше приемането на законопроекта, мобилизирайки подкрепата от страна на обществени организации и настоявайки за прозрачност на позициите на депутатите по този въпрос. Тя призова за публично оповестяване на имената на онези депутати, които се противопоставят на законопроекта.
През юли 2024 г. депутати от "Европейска солидарност" блокираха трибуната на Върховната рада с искане за незабавно разглеждане на законопроекта за забрана на УПЦ. Те също така издигнаха плакати, обвиняващи Църквата, че работи за руските специални служби.
3. Нарушаване на европейските демократични ценности
Законопроектът всъщност предполага лишаване на УПЦ от възможността да съществува в правната сфера на Украйна, което е нарушение на основните европейски демократични ценности и противоречи на задълженията на Украйна пред Европейския съюз и Съвета на Европа.
а. Свобода на религията:
Един от основните принципи, защитавани от Европейския Съюз, е свободата на вероизповеданието, която включва правото на свободно изповядване на своята религия без страх от преследване, дискриминация или държавна намеса.
Нарушение: Активната подкрепа на инициативите за забрана на УПЦ се възприема като заплаха за религиозната свобода. Действията и риториката на партия "Европейска солидарност" са насочени към маргинализиране и преследване на УПЦ поради предполагаемите ѝ връзки с руски държавни органи, като това нарушава основното право на свобода на религията и съвестта, гарантирано както от украинската конституция, така и от международните норми.
b. Принципът на недискриминация, който включва и религиозните убеждения, е важен аспект на правата на човека в ЕС.
Нарушение: Публичните обвинения и агресивните изявления срещу УПЦ, като например твърденията за връзките ѝ с руските специални служби или призивите за забрана на дейността ѝ, допринасят за дискриминацията и социалната изолация на вярващите от каноничната Църква. Подобни действия могат да задълбочат междуконфесионалните разногласия и са в противоречие с европейския принцип на толерантност.
c. Подбуждане на междуконфесионална разпра:
Европейските норми осъждат всяка форма на разпалване на омраза, включително на междуконфесионални разпри, и призовават към уважение и хармонично съжителство на различните религиозни общности.
Нарушение: Риториката, насочена към "демонизиране" на УПЦ, води до религиозни конфликти и подбужда към омраза. В условията на война подобни изявления са особено опасни, тъй като могат да изострят разделението в обществото, създавайки враждебна среда за вярващите в УПЦ.
d. Принципът на върховенство на правото:
Най-важният принцип на европейската демокрация е върховенството на правото, което предполага зачитане на правата на всички граждани, включително правото на справедлив съдебен процес и защита от произволни държавни действия.
Нарушение: Подкрепата за законопроект 8371, който има за цел да ограничи дейността на УПЦ, поражда не без основание опасения относно спазването на принципа на върховенството на правото.
Този законопроект предизвика значителни и яростни дебати в контекста на отношенията между държавата и Украинската Православна Църква. Документът беше критикуван не само от страна на Главното научно-експертно управление на Върховната Рада на Украйна, но и от страна на международни организации, включително Amnesty International, които посочиха, че той може да нарушава правата на човека. Някои както международни, така и украински експерти също отбелязаха, че подобни мерки могат да доведат до ескалация на конфликта вътре в страната.
Ако законът ще се използва за политически натиск върху религиозна организация, без да са налице достатъчно доказателства за нейното участие в антидържавни дейности, това трябва да се разглежда като нарушение на правата на човека.
Системният натиск върху УПЦ, Нейните йерарси и вярващи, подкрепян на високо политическо ниво, може да доведе до влошаване на имиджа на Украйна на международната арена и да предизвика осъждане от страна на европейските държави и институции.
В условията на военно положение са регистрирани десетки случаи на дискриминация срещу вярващи от УПЦ, включително изземвания на църковно имущество и нападения на свещенослужители. Тези случаи показват, че риториката на омраза и остракизъм вече има реални последици.
Петър Порошенко продължава активно да пропагандира необходимостта от по-строги мерки срещу УПЦ, свързвайки това със задачите на националната сигурност. Критиците му обаче твърдят, че по този начин той се опитва да запази политическото си влияние, като играе на патриотичните настроения на обществото.
В контекста на наказателните дела срещу Порошенко някои анализатори предполагат, че острата му риторика по отношение на УПЦ може да е опит за отклоняване на вниманието от собствените му правни проблеми и мобилизиране на електората около националистическа програма.
Заключение
Религиозно-политическата ситуация в Украйна по време на военното положение беше изключително сложна и напрегната. На фона на конфликта с Русия въпросите за религиозната идентичност станаха особено остри в Украйна. Религиозният въпрос сега е възможно най-политизиран. Украинската Православна Църква е обект на остракизъм и дискриминация от страна на политическия елит, включително от страна на лидерите на партията "Европейска солидарност".
Тази партия и нейният лидер играят водеща роля във формирането на общественото мнение, според което УПЦ се възприема като агент на руското влияние и заплаха за националната сигурност. Тази риторика, често преминаваща в агресивни изказвания, формира негативно отношение в обществото към УПЦ и нейните вярващи, което допринася за разпалване на междуконфесионална разпра и създава реални рискове за правата и свободите на украинските граждани.
Лобирането на законопроект № 8371, подкрепено от Европейската солидарност, демонстрира готовността на политическите сили да използват законодателни инструменти за ограничаване на правата на собствените си граждани, което е в разрез с принципите на европейската демокрация. Приемането на този закон може сериозно да подкопае доверието в украинските власти на международната сцена, особено сред страните от Европейския съюз, за които свободата на вероизповеданието е неразделна част от демократичните ценности.
Агресивната риторика и политическият натиск върху УПЦ, отбелязани в изказванията на Петър Порошенко и неговите поддръжници, увеличават риска от вътрешна дестабилизация и могат да доведат до засилване на конфликта не само на религиозна, но и на обществена основа.
Следователно настоящата ситуация изисква преразглеждане на политическите подходи към религиозните въпроси и засилване на гаранциите за религиозната свобода в Украйна. Важно е риториката на омраза и дискриминация срещу УПЦ да не се превръща в инструмент за политическа борба, а на преден план да излязат диалогът и взаимното разбирателство, което е в съответствие с демократичните и европейските ценности, които, както декларират украинските власти, Украйна се стреми да защитава и развива.
