Мирянов: Лъжите за „Добродетели и религия“ са лукава атака срещу патриарха
Автор: Пламен Мирянов, председател на фондация „Нашият дом е България“
Скъпи братя и сестри,
В контекста на излезлите в някои медии и социални мрежи злонамерени клевети – най-вероятно добре режисирани атаки срещу активната позиция в подкрепа на редовния учебен предмет „Добродетели и религия“, от името на фондация „Нашият дом е България“ заявяваме, че сме възмутени и дълбоко разочаровани от предателството от страна на уж православни наши братя и сестри, които в анонимна публикация в сайта на „dveri.bg“ (с отдавна отнето благословение от Светия Синод и Софийска света митрополия) и в личните профили на поддръжниците на сайта - Полина Спирова и Ренета Трифонова, излъгаха относно броя на хората, подкрепили шествието, като заявиха, че само „няколкостотин“ са били на 17-ти май пред патриаршеската катедрала.
В знак на творческа немощ, по злонамерен, лукав и манипулативен начин, хулителите срещу каузата безочливо изместиха акцента от светлата и съзидателна тема за добродетелите и православната вяра в училищата към „провокативни изображения“ с Христовия лик и „руска пропаганда“. С това авторите злепоставят по унизителен начин българския патриарх Даниил, който подкрепи събитието с присъствие и блестящо слово, уронват престижа и авторитета на Светия Синод на Българската православна църква, който застана зад каузата, и обвиняват фондация „Нашият дом е България“ в „проруска пропаганда“, въпреки че като организатори, ние никога не сме носили или давали посочените „провокативни“ знамена с Христов лик на други лица.
До там стигнахме, че трябва да се оправдаваме, че сме православни и че милеем за Образа на Нашия Господ Иисус Христос, Неговия Завет и за делото на светите братя Кирил и Методий, техните ученици и св. благоверен княз Борис-Михаил.
Непонятно е защо се вкарват политически фобии в една чисто пробългарска, духовна и просветителска кауза.
Ние не се отъждествяваме нито с Русия, нито със САЩ, нито с Европейския съюз, а с нашата православна вяра.
Не подкрепяме по никакъв начин военните действия в Украйна, нито тези в Палестина и ивицата Газа, нито тези в Сирия, Индия или Пакистан.
Нашата християнска вяра е над всяка националност, етнос, раса и пол.
За съжаление „доброжелателите“ не видяха табелите от шествието с думите на Христос: „Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии..“ (Матей 5:9), нито цитираха в своята очерняща статия думите на патриарх Даниил, нито на осмокласника Борис, който рецитираше Иван Вазов и отправи молба към министър Вълчев от подножието на храма да се „даде право на децата да се образоват в добродетелите на нашите най-славни предци“.
Още веднъж се обръщаме с Христова любов към всички, които изопачиха идеята и написаха опетняващи коментари и статии.
Не бързайте да съдите.
Не изкривявайте истината.
Не манипулирайте нашата идея, която винаги е била – да защитим правото на децата на България да познаят Христовата вяра!
Да не бъркаме недостойнството на някои човеци с достойнството на Христос и спасителната ни християнска вяра!
Нима ние, християните, ще се срамуваме от лика на Спасителя?
Нима ще се срамуваме от Името на нашия Господ Иисус Христос, защото някъде по света То недостойно се използва за военни кампании?
Нима ние, християните, трябва да се отричаме от лика на нашия Господ заради нечия злоупотреба с Него?
Нима ние, православните българи, трябва да се разграничаваме от Христа заради хора, които се държат като нови иконоборци и хулят образа Му, само защото Той бил политически или военно експлоатиран от други небългарски общества?
Нима заради някой недостоен Иван ние ще намразим събора на Свети Йоан Предтеча и Ивановден?
Неслучайно е казано: „Ето, Тоя лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия“ (Лука 2:34).
Не ни вменявайте собствените си необосновани страхове.
Не политизирайте една достойна и градивна кауза, свързана с ограмотяването на децата на България в православната вяра.
Не вкарвайте нечия чужда война изкуствено в България.
Не вкарвайте геополитическите конфликти в българското училище.
Нека в сърцата на нашите деца има спокойствие и мир.
Не ги притеснявайте с несъществуващи заплахи, не погребвайте духовните им потребности и стремления!
Нека в нашето училище да царуват радостта и добродетелите.
Темата на Голямото шествие за добродетели и религия в училище няма нищо общо с шрапнелите, военните действия и бомбардировките, а има за цел да оповести Христовия мир, блаженствата и любовта към ближен, народ, отечество и дори враговете.
И отново подчертаваме - това знаме със светия Убрус е всеправославна светиня. Важното е ние какво влагаме в него!
Всеки може да провери, че подобно знаме с Христовия лик е използвано и в Сан Франциско (САЩ) на православно шествие, както и на много други християнски шествия по целия свят. Въпросният флаг се предлага в редица сайтове с реклама за окачване в дневни или над легло в спалня.
Призоваваме всички пропагандатори на фалшиви обвинения срещу нашата инициатива да си припомнят думите от книга „Деяния на светите апостоли“:
„Ако тоя замисъл или това дело е от човеци, ще се разруши.
Ако ли е от Бога, вие не можете да го разрушите.
Пазете се, да не би да излезете и богоборци.“
(Деяния 5:38-39)
Призоваваме всички верни братя и сестри в Христа – да се обединим за бъдещето на децата ни и за България!
Христос Воскресе!
История за изображението на светия Убрус:
Светият Убрус е кърпата, върху която по чуден начин през първи век се отпечатва ликът на Иисус Христос. В момента, в който Той избърса лицето Си в нея, това е образът на нашия Изкупител, чрез който Той, Лекарят на нашите души и тела, е изцерил от тежка проказа юдейския цар Агар. Получил кърпата в дар от Спасителя. По образеца на този образ впоследствие започват да се рисуват икони със същия Христов лик, много от които са чудотворни. Така Синът Божи изцерява през вековете, а и днес – множество хора, които Му се молят с искрена вяра и горещо упование. Ето защо Убрусът става ключова и неизменна част от традиционната византийска и вся православна иконография. Друго подобно дивно изображение върху платно е образът в цял ръст на Иисус Христос върху Торинската плащаница. Той се отпечатва, докато тялото на Богочовека е в Божия гроб, очаквайки славното Си Възкресение. И Убрусът, и Торинската плащаница са най-ранните и еднакво най-важни светини на Православието и на целия християнски свят. Наред с тях в практиката на Православната църква е утвърдено да се почитат или носят Кръстът Христов и много други знакови икони, хоругви и свещени знамена, чрез които се изписва Божията закрила, помощ и милост по време на епидемии, природни бедствия и социални катаклизми.
По време на иконоборството през 8 и 9 век започва масово преследване и унищожаване на светите икони, както и на самите почитатели на християнските светини. Стига се дори до физическо изтребване на православни християни, които почитат ликовете на Господ, Пресвета Богородица, светите ангели и светии. В по-късно време подобно отрицателно отношение към светите образи се налага в множество части на Западна Европа и по света, където тяхното включване в религиозния живот се отрича и преследва.
За разлика от това, в България православните християни държим на святата си иконопис, на традицията, и вярваме, че заставайки благоговейно пред светите образи, ние почитаме Първообразите – тоест ранните свети личности, изобразени върху тях, с които влизаме в благодатно духовно общуване чрез молитва.
С уважение,
Пламен Пламенов Мирянов
Председател на фондация „Нашият дом е България“
