Промени в Семейния кодекс отново отварят вратата за еднополови бракове
Идеята за промяна в Семейния кодекс и въвеждането на понятието „право на семеен живот“, която сега се обсъжда в Народното събрание, е доста спорна, тъй като подобен подход беше използван за узаконяване на гей браковете в Гърция например. Първоначално съжителството без брак беше приравнено на брака, въвеждайки семеен живот, който не е задължително свързан с брак. След това съжителството между хетеросексуални и хомосексуални двойки беше изравнено, тъй като и в двата случая се живее без брак. Накрая, след като вече не беше необходимо сключването на брак за узаконяване на семейство, бяха въведени и гей браковете като равностойни на другите, с последващи осиновявания на деца, разводи и т.н. Това каза пред СПЖ Ивайло Тинчев председател на Управителния съвет на Национална асоциация "Поход за Семейството".
Според него в предложените промени се крият доста подводни камъни и те представляват нов опит за разрушаване на хилядолетни традиции, само за да се въведат практики, приети в по-малко от 20 страни и то за по-малко от 20 години. Винаги, когато разглеждаме подобни промени в закони или подзаконови актове, ние се опитваме да разберем духа на закона и как новите текстове могат да променят и повлияят върху структури, изграждани хилядолетия и доказали своята устойчивост във времето. В този смисъл новият общ законопроект на трите парламентарни групи – „Възраждане“, ГЕРБ-СДС и „ИТН“, наподобява вече спрените в миналото Истанбулска конвенция и Стратегия за детето.
Г-н Тинчев, благодаря Ви, че приехте нашата покана за разговор! Вярно ли е, че предложените изменения в Семейния кодекс ще легализират фактическото съжителство, включително еднополовите съюзи и родителство?
Ако бъде приета предложената редакция на чл. 1, ал. 1 в обединения законопроект, внесен от депутати от ПГ „Има такъв народ“, това е много вероятно. Причината е, че в Семейния кодекс се въвежда понятието „право на семеен живот“. Това означава, че държавата ще бъде задължена да защитава това „право“ за всеки свой гражданин, включително за хората, които живеят заедно без брак или са в хомосексуална връзка. Възниква обаче въпросът как ще бъде защитено това право за лица, които по обективни причини не могат да имат семейство – например нямат брак, живи роднини или деца, с които да живеят. Изглежда, че вносителите на законопроекта имат за цел да направят правото на създаване на семейство възможно и задължително за приемане за абсолютно всеки, независимо от обстоятелствата.
Според чл. 32, ал. 1 от Конституцията на Република България „Всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот…“, когато такъв семеен живот вече съществува. Въпреки това, никъде в конституцията няма определение за „право на семеен живот“ за всеки гражданин. В чл. 46, ал. 2 пък ясно е записано, че „Съпрузите имат равни права и задължения в брака и семейството“. В този смисъл, разбирането, че други пълнолетни лица могат да имат същите семейни права и задължения като съпрузите (чл. 46, ал. 1, „мъж и жена“), без да са сключили брак, може да се разглежда като противоречащо на Конституцията.
Идеята за тази промяна в чл. 1 от Семейния кодекс е доста спорна, тъй като подобен подход беше използван за узаконяване на гей браковете в Гърция например. Първоначално съжителството без брак беше приравнено на брака, въвеждайки семеен живот, който не е задължително свързан с брак. След това съжителството между хетеросексуални и хомосексуални двойки беше изравнено, тъй като и в двата случая се живее без брак. Накрая, след като вече не беше необходимо сключването на брак за узаконяване на семейство, бяха въведени и гей браковете като равностойни на другите, с последващи осиновявания на деца, разводи и т.н.
Какво точно означава "споделено родителство", за което се говори в подготвяните промени в Семейния кодекс, и как ще се отрази то на децата?
Споделеното упражняване на родителски права, често наричано просто „споделено родителство“, означава след развод майката и бащата да имат равни права и задължения по отношение на детето си от прекратения брак. Това означава детето да прекарва половината от времето си с единия родител и другата половина – с другия, като и двамата родители имат еднакви права и задължения през цялото време.
В определени случаи споделеното родителство може да има много добър ефект върху деца, които са били принудително лишени от контакт с единия си родител. Въпреки това, то може да се отрази негативно на други деца, които се чувстват по-добре с единия родител през по-голямата част от времето и дори не желаят да бъдат с другия. Всъщност, децата, които не могат или не искат да делят поравно времето между двамата си родители, са много повече.
Настоящият Семеен кодекс не забранява на родители в добри отношения да се споразумеят за споделено родителство и това да бъде одобрено от съда. Голям проблем обаче възниква в случаите, когато единият родител е бил жертва на насилие под различни форми или детето е било насилвано, но след развода (може би години по-късно) това не може да бъде доказано документално, тъй като обстоятелствата са се променили.
Според действащия Семеен кодекс, когато родителите не могат да постигнат съгласие помежду си, те трябва да докажат кой би се грижил по-добре за детето и би защитил неговия най-добър интерес. Ако обаче бъде приета т.нар. „оборима презумпция за споделено упражняване на родителски права“, всеки родител първоначално ще трябва да приеме, че детето ще бъде поделяно поравно, и впоследствие ще се наложи родителите да водят съдебни дела, за да лишат бившия си партньор от правото да прекарва еднакво време с общото им дете. Това ще доведе до значителни финансови разходи и множество съдебни процеси. Родители с финансови затруднения често няма да могат да постигнат справедливост, дори и да са прави. Със сигурност това няма да се отрази добре на децата.
В предложените законопроекти за споделено родителство се предвижда детето да остава при двамата родители поравно (в законопроекта на ПГ „Възраждане“) или 127 дни (в законопроекта на ПГ „ИТН“). Това ще създаде множество проблеми за децата, а в крайна сметка винаги трябва да се търси техният най-добър интерес след развод на родителите. Някои от предизвикателствата, които трудно ще бъдат преодолени, са: невъзможност за отделяне на кърмачета от майката за толкова дълги периоди; невъзможност за разпределяне на времето, ако родителите живеят на голямо разстояние, тъй като детето има училище, личен лекар, спортни и други важни извънучилищни занимания в близост до единия родител; липса на постоянен дом; ограничаване и прекъсване на средата от близки, приятели и познанства за продължителни периоди от време, което може да доведе до тяхното разрушаване; затруднения при изграждане на близки романтични отношения в юношеска възраст и т.н. Понякога децата просто не желаят да бъдат с единия си родител, защото смятат, че той не ги разбира, не се грижи добре за тях или не ги обича достатъчно.
Има ли основания да се смята, че предложените промени са умишлена стъпка срещу традиционното българско семейство след Истанбулската конвенция, Стратегията за детето и т.н.?
Може да се каже, че в предложените промени се крият доста подводни камъни и те представляват нов опит за разрушаване на хилядолетни традиции, само за да се въведат практики, приети в по-малко от 20 страни и то за по-малко от 20 години. Винаги, когато разглеждаме подобни промени в закони или подзаконови актове, ние се опитваме да разберем духа на закона и как новите текстове могат да променят и повлияят върху структури, изграждани хилядолетия и доказали своята устойчивост във времето. В този смисъл новият общ законопроект на трите парламентарни групи – „Възраждане“, ГЕРБ-СДС и „ИТН“, наподобява вече спрените в миналото Истанбулска конвенция и Стратегия за детето.
Ако наистина искаме да търсим най-добрия интерес на детето, не е задължително да следваме примера от историята със Соломон (3 Царе 3:16-28) и да искаме да го разделим на две равни части, за да удовлетворим искането на една от страните в спора за родителските права. Необходимо е пред съда да бъдат представени всички факти и обстоятелства, а когато е възможно, да бъде изслушано и детето, за да се вземе най-доброто решение за него.
Планирате ли протест срещу подготвяните законодателни промени и имате ли подкрепа от религиозните институции в страната? Предишните шествия, подкрепени и от Българската православна църква, общественици и родители, дадоха резултати.
Засега не планираме протести, въпреки че винаги съществува възможността за такива, ако се наложи и не бъдем чути. Ние не търсим конфронтация и се надяваме народните представители да прочетат и осмислят внимателно подадените становища към законопроектите в Народното събрание от различни организации, психолози, юристи с богат опит и други. Вероятно при обективно разглеждане на ползите и вредите от тази съществена промяна в Семейния кодекс ще стане ясно, че въвеждането на споделеното родителство като оборима презумпция в повечето случаи не е в полза на децата и че техният интерес е най-добре защитен, когато съдът решава въз основа на сегашните законови текстове и когато тези решения се изпълняват впоследствие. На този етап не сме се свързвали с религиозни организации по тази тема, но се надяваме, че те ще представят свои становища в срок, след като се запознаят със законопроекта и ако преценят, че той представлява интерес за тях и изисква специално внимание.
