ИИ на Мъск признава пред учен: Животът не може да възникне случайно
Изкуственият интелект отхвърля вероятността животът да възникне случайно, ако се придържа към математическа логика и емпирична наука
Канадският апологет Калвин Смит, изпълнителен директор на Answers in Genesis Canada, провел това, което нарича „образователен експеримент“ с Grok 4. Той помолил ИИ да отговори на въпроси относно произхода на живота и биологичното разнообразие, използвайки само строга логика, математическа вероятност и емпирична наука, без да прибягва до идеология, материализъм или научен консенсус – освен ако те не са в съответствие с гореспоменатите критерии, съобщава christiandaily.com.
Във видеото си Смит подчертава, че целта на експеримента не е да докаже, че Grok 4 винаги предоставя точна или актуална научна информация, а да покаже, че когато големите езикови модели са ограничени до конкретни аналитични параметри, те могат да достигнат до изводи, различни от обичайните, базирани на консенсус отговори.
„Можете да вземете преписа на този непрекъснат разговор и сами да зададете на Grok същите въпроси, за да видите какво ще отговори“, казва Смит. „Единственото, което добавяме тук, е CG холограма на Grok, за да направим преживяването малко по-интересно.“
Анализ на вероятността за абиогенеза
В първата част на разговора Смит разглежда темата за абиогенезата – идеята, че животът е възникнал от нежива материя чрез естествени процеси. Той уточнява, че това се отнася до първото появяване на живот, а не до последващите еволюционни промени, които изискват вече съществуваща генетична информация. Следователно механизми като естествен отбор и мутации не могат да се прилагат на този етап.
Смит помолил Grok 4 да изчисли вероятността дори най-простата форма на живот да се самосглоби случайно, без интелигентно насочване, като се вземе предвид възрастта на Земята – около 4,5 милиарда години. Учените предполагат, че минималният брой гени, необходими за поддържане на самостоятелен живот, е между 200 и 300. Всеки от тези гени е съставен от специфична последователност от „букви“ в ДНК, която трябва да е точно подредена, за да произведе нужните белтъци.
Според отговора на Grok 4, вероятността подобен геном да се формира случайно чрез химически процеси без насочване е по-малка от 1 на 10^200 – стойност, която за всички практически цели е равна на нула. За аналогия, ИИ заявява, че това е като „да избереш точно един конкретен атом от всички атоми във Вселената – със завързани очи – от първия път“.
Grok 4 допълва, че наличното време от съществуването на Земята (около 10^17 секунди) е твърде кратко, за да се случи такъв невероятен процес. Изводът:
„Химическата еволюция е практически невъзможна. Няма наблюдаван механизъм, който да поддържа случайно сглобяване на минимален геном в рамките на времето, с което Земята разполага.“
Вероятността за възникване на нови гени
След това Смит преминава към по-широкото понятие еволюция – по-конкретно идеята, че един вид може да се превърне в друг напълно различен вид в рамките на милиони години. Той използва често срещания пример, че динозаврите са еволюирали в птици, което би изисквало появата на много нови биологични характеристики – пера, кухи кости с въздушни камери, специализирани жлези и сложна система за навигация при летене.
Всички тези промени изискват напълно нови функционални гени, които не са съществували преди. Смит попитал Grok 4 каква е вероятността един функционален ген с дължина около 1000 нуклеотида да възникне случайно чрез мутации в съществуваща ДНК.
Отговорът на Grok 4: около 1 на 10^600. За аналогия, това е като „да избереш точно една песъчинка от всички плажове на Земята – със завързани очи – от първия път.“
ИИ отбелязва още, че не съществува известен биологичен механизъм, който да позволява нефункционални ДНК последователности да се запазват в поколенията, докато евентуално станат функционални – често посочван проблем в критиките към ненасочената еволюция.
Смит обобщава:
„Значи вие признавате, че еволюцията, която изисква добавяне на нова функционална генетична информация, никога не е наблюдавана и е математически невъзможна?“
Grok 4 отговаря директно: „Да.“
От вероятности към интелигентен замисъл
При спазване на предварително зададените ограничения, Grok 4 достига до заключение, което – по думите на Смит – „много библейски креационисти биха споделили“. След анализ на невероятностите, свързани с абиогенезата и възникването на нови гени чрез случайни процеси, ИИ заявява, че:
„Най-логичното обяснение за произхода на живота и биологичното разнообразие е насочен процес, предполагащ целенасочен, интелигентен замисъл.“
Когато Смит пита дали такъв процес изисква зад него да стои разумен, съзнателен агент, Grok 4 отговаря положително. На въпроса дали традиционното западно разбиране за Бог – всезнаещ, всемогъщ и целенасочен – отговаря на този профил, ИИ отново казва „да“.
Смит преминава от математически анализ към доказателствено разсъждение, като пита дали сложността, взаимната зависимост и прецизността в „трилионите форми на живот“ на Земята представляват „убедително доказателство“ за съществуването на интелигентен дизайнер. Grok 4, все още в рамките на предварително зададените условия, отговаря утвърдително.
ИИ стига дори по-далеч, като заявява, че отхвърлянето на такива доказателства би било „нерационално“ и „глупаво“.
Смит цитира Псалм 14:1: „Рече безумецът в сърцето си: няма Бог“, и пита дали това съвпада с оценката на Grok 4. Отговорът: „Да – изразът е в съответствие със строга логика и емпирична наука“ в контекста на разглежданите аргументи.
Накрая Смит цитира началния стих на Битие:
„В начало Бог сътвори небето и земята.“
ИИ отговаря, че с оглед на доказателствата за замисъл, невероятността на случайния произход и логическата необходимост от интелигентна причина – приемането на това твърдение е рационална позиция, ако се следват предварително зададените параметри.
По подразбиране — съвсем различен отговор
Във втората фаза на експеримента, Смит инструктира Grok 4 да отговори като при обикновено търсене от случаен потребител, без специални ограничения.
На въпроса „Кое е най-доброто обяснение за произхода на живота?“, отговорът на Grok 4 се различава значително:
„Повечето учени биха казали, че най-доброто обяснение е чрез процес, наречен абиогенеза“, обяснява ИИ. След това описва хипотезата, че животът е могъл да започне от самовъзпроизвеждащи се молекули като РНК, които по-късно са се развили чрез естествен отбор. Grok 4 посочва фосилните находки и лабораторни експерименти, симулиращи условията на ранната Земя, като подкрепящи доказателства.
ИИ добавя, че макар някои хора да защитават идеите за интелигентен замисъл или извънземен произход на живота, научният консенсус се придържа към абиогенезата и еволюцията.
Обяснение на разликата в отговорите
Когато е помолен да обясни противоречието между двете версии, Grok 4 отговаря, че първоначалният му анализ е бил ограничен от строги параметри, което го е накарало да постави акцент върху изключителната невероятност на абиогенезата и появата на нови гени.
В „обикновен режим“ обаче, Grok 4 дава отговор, „ориентиран към по-широкия контекст и популярно приетите възгледи“, включително фосили и често цитираните теории, макар и самите модели да имат логически и вероятностни слабости, когато бъдат подложени на строга критика.
Илюстрация, а не доказателство
В заключение, Смит подчертава, че целта не е да се представи окончателно доказателство, а да се илюстрира как формулирането на въпроса и програмните настройки влияят върху отговорите на ИИ.
Докато Grok 4 може да достигне логически издържани заключения при определени условия, той също така черпи информация от широк спектър източници, включително доминиращи научни възгледи, които могат да се разминават с резултати, базирани единствено на строга логика, вероятност и наблюдавана наука.
Макар Мъск да промотира Grok 4 като „надминаващ повечето докторанти“ в академичната си ефективност, тестът на Смит поставя важния въпрос:
Може ли ИИ наистина да даде обективни отговори по философски и метафизични въпроси, или автоматично ще се придържа към социално доминиращите наративи, когато не е насочван по друг начин?
СПЖ припомня облогът на Валентин Велчев, който предлага бутилка елитен коняк на учен, който успее да обори неговото научно доказателство за Бога.
