Епископ Мелетий: Вярата в Христос не е приказка от Средновековието, а нещо живо, което прави живота ни по-смислен
Автор: Елица Кънчева, бТВ
Епископ Мелетий е човек, който е започнал пътя си по светски начин. Работил е в сферата на информационните технологии, в много голяма международна компания, учи е в чужбина, Завършил е висше образование в такива предмети. Как от една от най-големите технологични компании в света, той се оказва монах в манастир, а днес и ректор на Семинарията.
- Учили сте в чужбина, завършили сте висше образование. Какво ви накара да изоставите целя този живот и да се обърнете към Господа?
- В годините, когато съм учил и работил, също съм бил християнин. За мен това не е било изведнъж да стана християнин на 25-26 години и тогава да постъпя в манастир. Всички тези неща, които вие казвате, са ценни и човек е благодарен. Аз съм благодарен, че съм имал възможност да уча, да работя, да съм близък с различни хора. И най-вече бих казал да сбъдвам свои желания, мечти в тази общо човешка или да кажем светска сфера.
Но при всяко едно постижение остава неудовлетвореност. И лека-полека узрява едно разбиране, че това не е твоето. Има нещо, което е много дълбоко и може би не винаги може да бъде добре рационално обяснено.
Така мисля, че и това е едно призвание, покана от Господа, от Христос, което ни приканва и ти имаш нужда от нещо повече. Имаш желание, копнеж за да направиш нещо повече в живота си. Но много хора се задоволяват именно от този тип успехи. Финансови, лични, семейни. Аз не съм човек, който би казал, че едва ли не материалното, светското, нямат стойност и не са достойни за уважение, напротив. Въпросът е, че то удовлетворява човека на едно ниво. И мисля, че много пъти ние имаме в себе се една пустота, някакво неудовлетворение. Много хора днес чувстват една безсмислица, след като си достигнали дадени свои цели. Повече няма какво и ти изпадаш в така едно униние, депресия. Не защото човека не е станал монах и то не е нужно, всеки да става монах или свещеник, за да изпълни живота си със смисъл, а е нужно да живее автентичен живот. Той има и душа и той винаги помни връзката си с твореца, произхода в Господа, че имаш произход от Бога, че тези неща, които виждаш красиви, хубави, стойностни, ценни и в социален, и в икономически, и във всякакъв битов план, удовлетворяват душата ти до някъде и след това има един глад, който може да бъде заситен само от истинска храна, която е духовна храна, дълбока, вечна и тя е нашия Бог. И затова всеки християнин, всъщност е един нормален човек, който обаче осъзна тази потребност и търси нейното удовлетворение.
- При вас тогава в какъв момент дойде този поглед нагоре и тази необходимост да промените живота си?
- Аз си отворих очите за Православието и вярата в гимназията. Проигравах тази, този сценарий, при който евентуално с много усилия завършваш добро училище, след това постъпваш в някой добър университет. Не е сигурно, но ако се трудиш и полагаш усилия, имаш качества, намираш добра работа, създаваш добро семейство и се запитах и какво? Накрая стигаш една възраст, пенсионна възраст и просто си си извървял един жизнен, биологичен и социален цикъл и какво от това? Каква е разликата с този, който не е успял, когато и двата случая всичко завършва със смърт. Този въпрос предполагам, че много хора си го задават, ме е вълнувал и съм търсил някакъв отговор в религията, в темата за живота след смъртта и го намерих в християнството, в евангелието.
И когато започнеш да изпробваш някакви неща - да отидеш на църква, да се изповядаш, да се причастиш, да се помолиш, да опиташ да изпълниш Христовите заповеди, виждаш някаква промяна за себе си, виждаш, че тези неща, така да кажем, са ефективни, че те наистина са реални, че това не е приказка или наръчник от съвети от Средновековието, а че са нещо живо, което прави собственият ти живот по-пълен, по-смислен, по-щастлив.
Когато казваме, че се посвещаваме на Христос, ние се посвещаваме на Неговата църква, а това означава, че ние се посвещаваме и на Неговия народ. Вярващите, всички хора и членовете на Църквата - и това означава, че това е нашият основен приоритет, смята епископ Мелетий.
По думите му мирянитът, който е водил светски начин на живот и който поема по пътя на религията, трябва да се откаже от много неща.
Най-интересно е, че човек не се отказва от себе си. Той се отказва от лоши страни в себе си. Нещата са най-различни. От това, че не сме с най-близките си хора, нямаме семейства в този общоприет смисъл като другите хора. Това не означава, че не ги обичаме и нямаме грижа за тях, разказа той.
Монасите дават три основни обета, зад които се крият малки отричания от много неща:
Това е обет за нестяжение - да нямаме своя лична собственост, обет за послушание - че живеем с благословението на църквата, на игумена или на църковната власт и обет за целомъдрие - ние пазим телесната чистота. Това са три фундаментални обета, под които се крият малки отричания от много неща, но бих казал, че едно „не“ е едно голямо „да“ за други неща, които по този начин ни се дават, обясни отец Мелетий.
Източник: бТВ
