Еп. Мелетий: Християни сме, за да носим Кръста, не за да живеем безпроблемно
Архиереят подчерта, че истината за Божията любов и Кръста не може да бъде заменена с човешки утехи или културни символи
„Да не се хваля с нищо друго, освен с Кръста Христов.“ С тези апостолски думи Знеполският епископ Мелетий призова вярващите да не свеждат християнството до културен знак или средство за решаване на житейски проблеми, а да го живеят като път на Кръста и на Божията любов. Това каза архиереят по време на Архиерейската света Литургия в храм „Св. св. Константин и Елена“ в Балчик на 7 септември, предава Варненската митрополия.
Архиереят започна словото си с напомняне, че вярата не е само извор на утеха и сигурност, а изисква среща с Кръста.
„Казва се, че Синът Божий, ако не бъде въздигнат, няма как да привлече никого към Себе си. И ние трябва да признаем, че често обичаме храма и влизаме в него, харесваме християнството, свързваме го с нашите предци. Християнството за нас е нещо, което носи мир, покой, утеха и подкрепа, пристан там, където няма да намерим за себе си друга сигурност. Обаче трябва да си дадем сметка, че понякога изпускаме от фокус един важен момент, който Апостолът днес отново ни припомни: „Да не се хваля с нищо друго, освен с Кръста Христов.“ Често не виждаме цялата картина, когато търсим в Църквата само решение на ежедневните или големите ни проблеми. Когато асоциираме Бога само със здраве, с благополучие и с решаване на житейски ситуации – имам проблем, ще отида да се помоля. Това погрешно ли е? В никакъв случай не е погрешно. Похвално е да търсим Бога там, където нашите сили не стигат. Но трябва да помним, че когато носим името християни, това е свързано и с носенето на Кръста.“
Той подчерта, че християнинът е призван да носи Кръста си, а не само да търси благополучие.
„Много пъти, особено ние модерните християни, не искаме да слушаме за Кръста. Не искаме да приемем, че този, който е станал ученик на Иисус Христос, трябва да носи и Кръста си – и не просто да го носи, а да се разпъва. Това на нас не ни е приятно – то е болезнено и трудно. И затова често търсим утеха в други посоки.“
Епископ Мелетий посочи и най-висшето свидетелство за Божията любов:
„Но чуваме от същия евангелист Йоан едно важно изречение: „Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не загине нито един, който вярва в Него, а да има вечен живот.“ Тези думи трябва винаги да помним, обични във Господа братя и сестри. Защото нашето зрение и възприятие често се замъгляват от нашите малки цели, планове и амбиции, свързани с християнството.“
В словото си архиереят направи паралел между Църквата като културен символ и истинската ѝ същност.
„Няма да забравя, че преди много години, когато имах възможност да уча в Германия, на една стара и хубава църква във Ваймар пишеше: „Църквите – свидетели на културата.“ Християните, едва ли не, сме само спомен за големите достижения на човешкия дух, изразени в архитектура, изкуство, музика и други аспекти на човешката дейност. В този смисъл – църквата и християните са свидетели за култура. И у нас в България често чуваме, че да си православен християнин е хубаво, защото това е българско, патриотично, свързано с ценности и традиции. Но ние забравяме онова, което св. Йоан ни казва – че Бог толкова възлюби света. Бог е обикнал нас, преди да ни има. Бог е обикнал нашите родители и нашите деца. Бог е обикнал човечеството, Бог е обикнал света. И не е останал само с тази обич, а е отдал Себе Си – дал е Своя Единороден Син, Който се е разпнал. Тук няма място за сравнения с култура, защото неизмеримо повече е онова, което носим ние с вас.“
„Ако си припомним, че „култура“ означава обработка, то нека бъдем културни хора, като обработваме своя живот и съзнание с Кръста Христов. Темата за нашите страдания и за страданията на другите хора може да бъде видяна правилно само през Господния Кръст, през Господното Разпятие. Това е призив всички ние да разпъваме себе си.“
Той завърши словото си с предупреждение, че живот без страдания и трудности е невъзможен за вярващия:
„Няма как да живеем охолен, комфортен и недосегаем от проблеми живот. Няма как да молим свещениците или да се молим пред иконата за живот без страдания. Защото отците на Църквата ни учат, че страданията са родилните мъки, чрез които се раждаме за живота в Христа Бога. И във всякакви обстоятелства ние не сме сами.“
„Молим се Господ да ни даде да не забравяме, че Той ни е обикнал и ни е дал Себе Си. И да не заменяме това с нищо друго“, каза в заключение епископ Мелетий.
Както писа СПЖ епископ Мелетий възглави Литургия в Балчик за началото на „Виа Понтика“
