Авва Касиан за духа на унинието, когато завладее душите…
Унинието парализира душата, поражда омраза и отчаяние и може да се преодолее само чрез вътрешна борба и общуване с добродетелни хора
Страшният дух на унинието, когато завладее душата на човека и я потъмни изцяло, я възпрепятства от всяко добро дело и я изпълва с всякакво зло. Защото не ѝ позволява да се моли с усърдие, не ѝ дава да пребъдва в ползата от свещените четива, прави човека раздразнителен и нападателен към братята, поражда омраза дори към самото монашеско звание. И въобще унинието, след като внесе смущение във всички спасителни помисли на душата и парализира дейността и търпението ѝ, я довежда дотам да бъде като безумна и побъркана, връзвайки я с помисъла на отчаянието, пише Авва Касиан.
Както молецът изяжда дрехата и червеят – дървото, така и унинието изяжда душата на човека.
То убеждава човека да избягва всяко добро духовно общение и не му позволява нито от истински приятели да приема съвет, нито добра и мирна дума да им отвръща, а след като завладее цялата душа, я изпълва с недоволство и униние.
И тогава кара душата да избягва хората, понеже му се струват причина за смущение. И не ѝ позволява да разбере, че болестта не произтича от външни причини, а я носи в себе си и тя се открива тогава, когато дойдат изкушенията и чрез изпитанията я извадят на повърхността.
Защото никога човек не може да претърпи вреда от друг, ако в самия него не са натрупани поводите за страстите.
Затова и нашият Господ Иисус Христос, Лекарят на душите, единственият, Който точно познава като Творец раните на душата и определя за тях подходящите лечения, не повелява да избягваме общуването с хората, а да отсичаме причините за злото, които са вътре в нас.
Защото Той знае, че здравето на душата не се постига чрез отделяне от хората, а чрез общуване с добродетелните и непрестанно духовно упражнение.
И тъй, онзи, който под уж разумни предлози изоставя братята, нека е уверен, че с оттеглянето си не отсича повода за унинието, а само го променя, защото болестта, която носи в себе си, ще го раздвижи отново поради други обстоятелства.
По-рано СПЖ публикува мисли на Авва Касиан за гостоприемството.
