Архим. Симеон: „Св. Екатерина“ ще остане фар на православието
Новият игумен на Синай поиска прошка от вярващите и обеща възстановяване на реда и единството в обителта
Седмици преди официалната му хиротония в Йерусалим и интронизацията в Синайската архиепископия, новоизбраният игумен архимандрит Симеон заяви в интервю за „Вима“, че първата му грижа е възстановяването на единството и каноничния ред в манастира „Св. Екатерина“. Той поиска прошка от вярващите за причинената съблазън и подчерта, че обителта остава призвана да бъде „фар на православната вяра“ въпреки предизвикателствата на съвремието.
Следва интервюто:
– Какви са първите ви мисли след избора? Как се чувствате?
- Най-напред, г-жо Антониаду, много ви благодаря за това интервю, което ми дава възможност да поискам от дъното на сърцето си публично прошка, ако съзнателно или несъзнателно сме съблазнили общественото мнение и църковната общност. Първостепенната необходима наша грижа, както и вие ще разберете след скорошното болезнено изпитание, е самоочевидна.
С Божия помощ и по молитвите на света Екатерина е необходимо възстановяване на каноничния ред в манастира и в братството, желаното му обединение, нормалността, която вече се прояви чрез единодушния избор на моята недостойност за игумен на Манастира. Надяваме се това събитие да отразява и една дълбока нужда да преодолеем препятствията, които по разнообразни причини възникват и затрудняват човешките отношения. Вие като опитен църковен журналист знаете, че някои членове на Църквата понякога се поддават на човешки страсти и създават отрицателен и отблъскващ образ.
Но Църквата е лечебница, която предлага изцеление, мир и примирение. Следователно и нашата първа грижа е нелицемерната любов и усърдната молитва, та с благодатта на Христос, Княза на мира, обединеният Манастир да се върне към нормалното си функциониране.
– Кой е основният ви приоритет в този момент?
- На първо място е решаването на много малки вътрешни въпроси и веднага след това — моето посещение в Гърция, така че впоследствие да се подготви изкачването към Йерусалим. Тези действия имат приоритет по следните институционални причини: игуменът на Синайския манастир след избора му от отците на братството, съгласно установеното, се ръкополага за епископ от Йерусалимския патриарх.
Междувременно Негово Блаженство вече ще е получил съответните документи и ще е свикал Синод с формална точка — избора на архиепископ на Синай.
Сега се намираме на този етап на подготовка за хиротонията в Йерусалим, на която, ако условията в Израел позволят, биха желали да присъстват братя от манастира и приятели от Гърция: от Кастория, където започна моят църковен път под духовното ръководство на приснопаметния мой старец митрополит Касторийски Григорий III (светското му име Папуцопулос), с когото се свързах от дете, когато служеше в моя роден Пирея, както и от разпръснатите места, където в Гърция, в Египет и Кипър има синайски метоси на Манастира, а също и където другаде съм служил през годините. Церемонията по хиротонията, с Божия помощ, се предвижда в някоя неделя на октомври.
– Притесняват ли ви всички тези сценарии за туристическо развитие на Синай?
- Тревогата никога не престава. Не може един монах да не се тревожи, защото съм на Синай от 80-те години. Ако сравня тогавашното с днешното, промените са големи. Всички ни тревожат, но се надяваме и на двете държави.
Винаги Синайският манастир, следвайки примера на първохристиянската Църква, съжителства в диалог с действащите в различни времена политически условия, без да прибягва до анархия. Безспорно обаче, когато е във опасност вярата, тогава се покорява на Бога повече, отколкото на хората. Православната църква в историята следва принципа на съдействеността, тоест съжителство чрез диалог. Това прави и Манастирът не от 1500 години, откакто е построен, а от поне 1750 години — от края на II век, откакто съществува неговото присъствие тук.
Манастирът има опит от своята история да води диалог, да търпи, да понася, да уважава различието на хората, с които е длъжен да съжителства, както се случва с бедуините от векове.
Връщам се към темата, за която ме попитахте — за туристическото развитие. И, разбира се, е разбираемо, че навсякъде условията са се променили. Нека вземем за пример какви бяха някога островите на Егейско море. Помня, в детските ми години родителите ме заведоха на един остров, за да прекараме един месец лято.
Помня как беше тогава и как е сега. Днес хората имат възможности непрекъснато да пътуват, за да опознават чужди страни, да се забавляват, да си почиват, но и да се поклонят на свети места. По-рано, с наличните средства, всичко това не беше лесно, нито достъпно за мнозина.
Разбираме, че и този Богостъпен наш край не може да остане незасегнат и ние не бива да сме хора на крайностите. Освен това едно е какво си пожелаваме и какво бихме искали, а друго — каква е реалността.
Оттам нататък се надяваме на сътрудничество и диалог с местната държава, с която гръцкият род от векове има отдавнашно приятелство. Още от епохата на фараоните, камо ли от Александрийските времена, а и в настоящата историческа фаза — въпреки трудностите.
Също така гледаме към сътрудничество и с гръцката държава, защото Манастирът е елинoправославен, а братята, които го поддържат жив, са родени в Гърция или по-рядко в Египет, но от гръцки родители.
Много радостно е, че сътрудничеството между двете държави, доколкото знаем, е приятелско — факт, който ни дава надежди, че много въпроси, ако не бъдат преодолени по правния път, може би — и това си пожелаваме — ще бъдат преодолени по политически път.
– Какви са отношенията ви с гръцкото правителство — какви са?
- Вижте, трябва да ви изповядам парадокса. През последните години, особено от 2021 г. насам, в разгара на пандемията бях Дикеос тук, в Манастира, откъдето и отпътувах съвсем извънредно поради остър здравословен проблем — алергично засягане на дихателната система.
Първоначално ми беше много трудно. Сега съм в много по-добро състояние, защото следвам една дългосрочна терапия, която даде резултат. Това ме принуди да пребивавам в синайския метох в Мегара, който поради мен бе дарен на Манастира и моята недостойност го обнови.
Разбира се, следях през тези три години и половина обстановката тук. Нямах обаче особени контакти и отношения с църковни и политически среди поради възгледите, с които съм възпитан.
През последно време обаче аз не ги потърсих, а те потърсиха мен — почтени личности от различни среди и най-вече отците на Манастира. Така се развиха много топли отношения с църковните и политическите фактори. На това място изразявам сърдечните си благодарности за интереса им — не толкова към моята личност, колкото към нормализирането на пътя на Манастира.
Искаме да вярваме, че всички тези инициативи имат добри намерения. За онова, което предстои, не очакваме зрелищни обрати. Разбира се, стават и чудеса. Едно от тях — по молитвеното застъпничество на света Екатерина — беше и умиротворяването, единството и връщането към каноничното функциониране на синайското братство.
– Това, казвате, е чудо?
- Да, разбира се! И така, и тази среща и подкрепа от всички тези фактори, но най-вече от отците на Манастира, е въпрос от последния месец — последните 25 дни.
И следователно, да — признавам, че в едно чудо и аз трябваше да вляза в този „благ хомот на Господа“ и съществува тази синергия — това е чудо. Надявам се — и това ме държи на краката ми изправен, заедно с Божията благодат и молитвите на Светицата — че голямото чудо ще бъде братството да продължи да дава свидетелство за православната вяра пред света и за мисията на монасите.
Както казваше свети Йоан Синайски: „Светлина за монасите са ангелите, а светлина за миряните — монасите“… Това означава, че монасите трябва да бъдат личности, които обединяват света и намират изходи за големите проблеми.
– Какво послание бихте изпратили към християните, тъй като Манастирът е емблематичен за цялото християнство, а не само за православните?
- Искам да знаете и вие, и вашите читатели, че от другите пустини на Египет, които са изявили велики личности на монаси и аскети — като Тиваида и Нитрия — Синайското Геронтико казва, че пустинята на Синай във всички епохи има с увереност най-много демони. Вероятно, когато имаме нещо много добро, има и изблик от противостоящата страна. Много светии са се явили тук, които напоиха това място с много сълзи и кръв, поради което и войната е много голяма. В съкровищницата на Манастира доминира иконата на великия аскет свети Йоан, автора на „Лествицата“.
В това си произведение той уподобява духовния живот на стълба от земята към небесата, където Христос очаква. Там започват да се изкачват много монаси и други. Отляво и отдясно символично демоните изстрелват стрели. Някои се изкачват необезпокоявани.
Някои биват поразявани и падат и колкото по-високо стъпало се намират, толкова по-голямо е падението. Това показва, че Православната църква познава реалността и борбата на хората. Знае, че нейните членове са подвластни на страстите, произтичащи от тяхната смъртна природа, и че подвизаващите се в святост не са безпогрешни.
Във всички случаи призивът е към покаяние и прибягване към милостта на любещия Христос.
Заедно с това послание искам още веднъж да поискам прошка от целия свят за евентуалния съблазън, който се тълкува с образа на стълбата.
Стрелите на лукавия, които се изразяват в различни форми на изкушения или разнообразни обстоятелства, имат най-любимата си цел — монасите в тяхното уединение. Те никога не са липсвали. Има и други трудни периоди в историята на Манастира. И през XIX век, в десетилетието 1860–1870, в историята на Синай е имало нещо приблизително аналогично. Но беше преодоляно. Посланието е, че молим прошка и се молим да се „възстанови“, ако можем да кажем, духът на хората, които са се разколебали. Молим ги да не се обезсърчават от последните прояви, а да се молят за всички нас.
И нека бъдат уверени, че света Екатерина няма да изостави своето място, за да остане фар на православната вяра, но и да утешава всички — единоверци, инославни, иноверци. Вратите ѝ са отворени за всички — било поклонници на Богостъпната планина, било почитатели на нейните исторически светини.
Да не забравяме, че християните сме живели две хиляди години в големи империи и разнообразни политически форми, гонения, преследвания и периоди на благодатна съдейственост.
На 15 септември СПЖ писа, че архимандрит Симеон Пападопулос бе избран с 19 от 20 гласа за игумен и архиепископ на Синай, Фаран и Раѝто от Синайското братство.
