Петима американски конгресмени призоваха Зеленски да прекрати преследването на УПЦ
Писмото продължава кампания в защита на Украинската православна църква, която включва срещи със законодатели, международни предупреждения и намеса по конкретни случаи
Автор: Кирил Александров
Петима републиканци от Камарата на представителите на САЩ — Анна Паулина Луна, Дерик Ван Орден, Райли Мур, Уорън Дейвидсън и Илай Крейн — изпратиха писмо до Володимир Зеленски, публикувано на 19 ноември 2026 г. В него те призовават украинските власти да прекратят прилагането на закон № 3894 и действията срещу Украинската православна църква (УПЦ).
Според конгресмените законът „поражда сериозни въпроси от гледна точка на Конституцията на Украйна и международните ѝ задължения в областта на правата на човека“. Исканията им са конкретни:
„Призоваваме Вашето правителство да прекрати прилагането на закон № 3894, да спре прехвърлянето на религиозно имущество, да сложи край на задържанията и принудителната мобилизация на духовенството, както и да гарантира на всички украинци възможността свободно и мирно да изповядват вярата си.“
Авторите потвърждават подкрепата си за независимостта и сигурността на Украйна. Те припомнят, че УПЦ е осъдила руското нахлуване, през май 2022 г. е провъзгласила независимост от Московската патриаршия, а нейни духовници и миряни подпомагат украинските въоръжени сили и защитават страната.
В писмото е подчертан и принципът на индивидуалната отговорност: „Демократичните системи реагират на противоправните действия чрез индивидуална отговорност, основана на справедливо съдопроизводство“. С други думи, извършителят на престъпление трябва да отговаря пред закона, но неговата вина не бива да се прехвърля върху цяла Църква и милионите ѝ вярващи.
Това обръщение не е изолирана инициатива. То продължава усилия, които се развиват от години и вече са съпътствани от конкретни промени по отделни случаи.
През декември 2025 г. православни американци поискаха пред Капитолия освобождаването на Светогорския митрополит Арсений. Два месеца по-късно той беше преместен от следствения арест под домашен арест. През май Луна съобщи, че нейният офис е работил по случая с украински длъжностни лица.
По темата: Как православни американци накараха Конгреса да заговори за гоненията срещу УПЦ
От срещите към конкретните искания
През ноември 2025 г. представители на православното духовенство в САЩ обсъдиха с Луна положението на задържаните свещенослужители на УПЦ.
На 16 декември 2025 г. във Вашингтон се проведе акция в защита на Църквата. Православни от различни църковни юрисдикции се срещнаха с американски законодатели и поискаха отмяна на закон № 3894, освобождаване на митрополит Арсений и прекратяване на изпращането на свещеници на фронта.
Сред участниците в срещите бяха трима от подписалите сегашното писмо: Луна, Крейн и Ван Орден. През същия месец Райли Мур също се срещна с представители на православни организации. Исканията от тези срещи присъстват и в сегашното обръщение до украинския президент.
През януари 2026 г. Луна съобщи, че се е обърнала към Ватикана. През май тя се обяви против принудителното изпращане на духовници на бойни позиции.
Следователно поне четирима от петимата подписали писмото са работили по темата и преди. Става дума за последователни действия в защита на свободата на съвестта в Украйна, а не за еднократно изявление. Извън Конгреса въпросът за правата на вярващите беше поставен още по-рано.
Международните предупреждения
През ноември 2023 г. епископът на Лийдс Ник Бейнс, член на британската Камара на лордовете и йерарх на Англиканската църква, призова Киев да оттегли законопроект № 8371. Той определи документа като дискриминационен и предупреди за опасност от колективно наказание на религиозна общност. Впоследствие въз основа на този законопроект беше приет закон № 3894.
През април 2024 г. тогавашният сенатор Джей Ди Ванс, впоследствие вицепрезидент на САЩ, разкритикува опита за забрана на УПЦ заради предполагаемата ѝ близост с Русия.
На 24 август 2024 г. Световният съвет на църквите, като осъди руската агресия и призна правото на Украйна да се защитава, предупреди за опасността от „несправедливо колективно наказание на цялата религиозна общност“.
На следващия ден папа Франциск призова „да не се забранява нито една християнска Църква пряко или косвено“. Той напомни, че човек има право да се моли в Църквата, която смята за своя.
На 3 септември 2024 г. Йерусалимският патриарх Теофил III поиска отмяната на закон № 3894.
На 7 октомври същата година представителят на САЩ при ОССЕ Майкъл Козак предупреди за риск от колективно наказание на вярващите и призова Украйна да спазва международните си задължения в областта на религиозната свобода. Това изявление беше направено по време на администрацията на Джо Байдън.
На 30 октомври 2024 г. Human Rights Watch определи обхвата на закон № 3894 като прекомерно широк. Организацията предупреди за възможни нарушения на свободата на вероизповедание и предложи прилагането му да бъде спряно до извършването на независима експертиза.
На 31 декември 2024 г. Службата на върховния комисар на ООН за правата на човека посочи, че ограниченията за вярващите са непропорционални и необходимостта от тях не е достатъчно обоснована.
През май 2025 г. седем независими експерти на ООН изпратиха до Киев писмо с въпроси за дискриминацията срещу УПЦ, наказателното преследване на духовници и натиска върху журналисти и правозащитници.
През декември 2025 г. Службата на върховния комисар отново напомни, че само исторически или канонични връзки с чуждестранен център не са достатъчни за забрана на религиозна организация.
Тези позиции идват от различни среди: папата, Йерусалимския патриарх, англикански епископ, Световния съвет на църквите, американски политици и дипломати, правозащитни организации и експерти на ООН. Между тях няма нито политическо, нито вероизповедно единство. Общият принцип в предупрежденията им обаче е ясен: отговорността за престъпление трябва да бъде лична, а не да се разпростира върху цяла религиозна общност.
Какви резултати има досега?
Международните протести не са променили положението на УПЦ като цяло. Закон № 3894 продължава да действа, а искът за прекратяване на дейността на Киевската митрополия остава в съда. По отделни случаи обаче има промени.
Митрополит Арсений прекара година и десет месеца в следствения арест. На 25 февруари 2026 г. съдът промени мярката му за неотклонение на денонощен домашен арест. Адвокатът на УПЦ Робърт Амстердам благодари на участниците в американската кампания за помощта в защита на архиерея.
На 31 май 2026 г. Луна съобщи от свое име, че офисът ѝ е работил с украински длъжностни лица за промяна в положението на митрополита, който се е нуждаел от сърдечна операция.
„Искам да благодаря на украинските длъжностни лица, с които работихме по този въпрос“, заяви тя.
На 11 юни 2026 г. денонощният домашен арест беше заменен с нощен. Така митрополитът получи възможност да се придвижва свободно между 6:00 и 22:00 ч. Той обаче остава под нощен домашен арест, а делото срещу него не е прекратено.
Изявлението на Луна потвърждава, че подкрепата не се е ограничавала до публични призиви: имало е пряка работа с украински представители. То обаче не означава, че всички проблеми по случая са решени.
Има и друго свидетелство за подобни усилия. Катрин Уайтфорд, лидер на „Младите републиканци“, разказа, че през 2024 г. е предала на Джей Ди Ванс писма от задържани журналисти на СПЖ. Приблизително три месеца по-късно те били освободени. Пряка връзка между предаването на писмата и съдебното решение не е документално установена. Предположението, че инициативата е помогнала, не бива да се представя като доказан факт.
Същевременно оплакванията на УПЦ вече не са само предмет на вътрешен украински спор. Те присъстват в документи на ООН и правозащитни организации и стават основание за въпроси към украинското правителство. Това не решава спора, но показва, че той е получил международно внимание.
Как украинските представители обясняват ситуацията?
Ръководителят на Държавната служба на Украйна по етнополитика и свобода на съвестта Виктор Еленски представя различна оценка. Още през януари 2024 г. той определи Украйна като образец за свобода на вероизповедание. Тази позиция продължава да се отстоява и в контактите с чуждестранни партньори.
В отговор на въпросите от чужбина делегации на Всеукраинския съвет на църквите и религиозните организации провеждат посещения, координирани с властите, за да защитават позицията, че в страната няма нарушения на религиозната свобода. През февруари 2026 г. Еленски обсъди с членове на Съвета планове за нови пътувания.
Католическият епископ Виталий Кривицки обясни как участниците отговарят на обвиненията в преследване:
„Като Всеукраински съвет на църквите и религиозните организации казваме: днес у нас, в Украйна, няма признаци на преследване именно заради вярата.“
Кривицки не отрече наличието на съдебни дела и проблеми на УПЦ, но заяви, че причините за тях са изцяло политически, а не религиозни.
Главата на Украинската гръкокатолическа църква Святослав Шевчук също призна, че след приемането на закона на религиозните дейци „се наложи да обясняват на целия свят, че в Украйна в никакъв случай не се ограничава свободата на съвестта“.
Така се очертава разминаване: Световният съвет на църквите предупреждава за риск за религиозната свобода, докато Всеукраинският съвет на църквите уверява чуждестранните си събеседници, че преследване заради вярата няма.
УПЦ не участва в тези посещения. На 30 юни 2026 г. членството ѝ във Всеукраинския съвет беше преустановено. Това означава, че при тези срещи положението на нейните вярващи се обсъжда без участие на представители на самата Църква.
Какво може да последва след писмото?
Писмото на петима конгресмени не е решение на Конгреса на САЩ и само по себе си не може да отмени украински закон. Засега не е известно какви следващи действия ще предприемат подписалите го.
Сред възможните стъпки са обръщения към Държавния департамент, иницииране на изслушвания в Конгреса, запитвания по конкретни наказателни дела и поставяне на въпроса за религиозната свобода при обсъждането на американската помощ за Украйна. Дали тези възможности ще бъдат използвани и как украинските власти ще отговорят, предстои да се види.
Международната подкрепа обаче не замества действията на самите вярващи. В Украйна има хора, които не чакат резултати от Вашингтон, а организират защита на своите духовници и общности.
През март 2026 г. енориаши събраха за по-малко от денонощие гаранцията за освобождаването на протойерей Виталий Агафонов. Той беше обвинен в дезертьорство, след като отказал да изпълнява бойни задължения по съображения на съвестта.
На 27 април 2026 г. стотици вярващи заедно с митрополит Лонгин се събраха пред сградата на териториалния център за комплектуване в Черновци с искане да бъде освободен задържаният архимандрит Сергий. Свещенослужителят беше освободен.
Едни събират средства за адвокатска защита, други защитават храмовете си, а трети продължават да се молят на местата, където могат да извършват богослужения след загубата на църковната сграда.
Случаят с митрополит Арсений показва значението на международната подкрепа, макар да не позволява всяко съдебно решение да се обяснява единствено с нея. За църковните общности обаче основата остава готовността на вярващите да защитават своята Църква и да пазят верността си към Христос.