Църквата почита св. император Юстиниан и съпругата му св. Теодора
Управлението на Юстиниан оставя трайна следа в римското право, църковния живот и строителството на Балканите, но около произхода му се разпространяват и недостоверни предания
На 14 ноември Православната църква почита паметта на св. император Юстиниан и съпругата му св. Теодора. Владетелят управлява Източната римска империя от 527 до 565 г. и остава в историята със законодателството си, военните походи, църковната политика и мащабното строителство.
От балканско село до императорския престол
Юстиниан е роден около 482–483 г. в скромно селско семейство. Първоначалното му име е Петър Сабатий, а пълното му императорско име е Флавий Петър Сабатий Юстиниан. Неговият вуйчо — бъдещият император Юстин I — го осиновява и подпомага издигането му в Константинопол. След смъртта на Юстин през 527 г. Юстиниан, който вече е провъзгласен за съимператор, става едноличен владетел. (academic.oup.com)
Той произхожда от латиноезичната балканска среда. Определянето на семейството му като трако-римско или илиро-римско отразява различни исторически интерпретации, но точният му етнически произход не може да бъде установен със сигурност. Сведенията за славянското му потекло не се приемат за достоверни. (assets.cambridge.org)
Прокопий Кесарийски посочва като негово родно място Таврезиум, близо до крепостта Бедериана, в земите на дарданите. Точната локализация остава обсъждана. Широко разпространено е отъждествяването с района на днешното село Таор край Скопие, но в научната литература съществуват и други предложения, сред които се споменават земите между днешна София и Кюстендил. (penelope.uchicago.edu)
Откъде идва името „Управда“
В някои църковни и популярни текстове Юстиниан е наричан Управда. Името се обяснява като славянски еквивалент, свързан със значението „справедлив“. Към същата традиция принадлежат разказите за славянския му произход и имената Изток и Бегленица, или Биленица, приписвани на неговите родители. (ojs.lib.uom.gr)
Тези сведения се разпространяват чрез текст, представян като древно „Житие на Юстиниан“, но свързан с далматинския духовник Иван Томко Марнавич през XVII век. Изследванията установяват, че той не е надежден извор за живота на императора. Затова името „Управда“ и изведеното от него славянско родословие не могат да се използват като сигурни исторически доказателства.
Към недостоверната традиция се отнася и разказът, че владетелят е роден в село Ведряни край София. Подобни предания трябва да се разграничават от установеното родство: Юстин I е брат на майката на Юстиниан, негов вуйчо.
Военни походи и римско право
Юстиниан се стреми да възстанови имперската власт над загубени западни територии. Под командването на Велизарий войските му разгромяват Вандалското кралство в Северна Африка. Велизарий и Нарсес имат водеща роля във войните срещу остготите в Италия. По време на същото управление империята установява власт и над части от Южна Испания, отнети от вестготите.
Сред най-трайните му постижения е систематизирането на римското право. По негово нареждане юристи събират, подреждат и преработват законите и правното наследство на предходните векове. Съставеният корпус, известен като Corpus Iuris Civilis, оказва дълбоко влияние върху развитието на европейската правна традиция.
Съпругата му Теодора, която преди брака е актриса, се превръща във влиятелна участничка в държавното управление. Нейното положение не се изчерпва с церемониалната роля на императрица: тя е близка съветничка на Юстиниан и има собствено влияние върху църковната политика.
Християнството и богословските спорове
Юстиниан води политика на утвърждаване на християнството и ограничаване на езическите култове. През 529 г. прекратява дейността на езическата философска школа в Атина. Същевременно насърчава образованието на духовници и монаси, включително изучаването на реторика, философия и богословие.
Императорът подкрепя мисионерската дейност на Йоан Ефески в Мала Азия. Според църковното житийно изложение Йоан покръства над 70 хиляди души, а владетелят разпорежда изграждането на около 90 църкви за новопокръстените. Юстиниан финансира и множество други храмове, включително посветени на Пресвета Богородица. По негово време се издига и укрепява манастирът „Света Екатерина“ на Синай.
Управлението му съвпада с продължаващи спорове за съединението на Божественото и човешкото естество в Христос. Несторианските възгледи са осъждани за разделянето на Христос по начин, който нарушава единството на Неговата личност. Споровете с противниците на Халкидонския събор също остават остри. При това учението за поглъщане на човешкото естество от Божественото не описва точно всички нехалкидонски общности.
Църковната традиция свързва Юстиниан с химна „Единородни Сине и Слове Божий“, който изповядва въплъщението на Божия Син и единството на Неговата личност. Императорът нарежда песнопението да се изпълнява в богослужението. То остава част от православната Божествена литургия.
През 553 г. по негова инициатива в Константинопол е свикан Петият вселенски събор. Сред основните му решения е осъждането на т. нар. „Три глави“: Теодор Мопсуестийски и неговите съчинения, определени текстове на Теодорит Кирски и писмото, приписвано на Ива Едески, до Марий Персиеца. Целта е да се отхвърлят несторианските положения и да се преодолеят разделенията, без да се отменя вероопределението на Халкидонския събор.
„Света София“ в Константинопол
Най-известният строителен паметник на Юстиниановото управление е „Света София“ в Константинопол. Предходната църковна сграда изгаря по време на въстанието „Ника“ през 532 г. След потушаването му императорът предприема изграждането на нов храм, завършен през 537 г.
Историята на храма започва преди Юстиниан, но първата църква на това място е осветена през 360 г. при Констанций II, сина на Константин Велики. Затова приписването на първоначалната сграда направо на Константин изисква уточнение.
За новата „Света София“ Юстиниан привлича Антемий от Трал и Исидор от Милет и осигурява значителни средства. Храмът се превръща в едно от най-забележителните произведения на ранновизантийската архитектура. Неговото посвещение е на Божията Премъдрост.
Юстиниана Прима — градът в родния край на императора
Около 535 г. Юстиниан основава Юстиниана Прима — „Първа Юстиниана“ — в близост до родното си място. Градът е замислен като значим църковен и административен център. През същата година императорът учредява архиепископия с юрисдикция над обширни балкански територии. Законодателният му замисъл включва и преместване на седалището на префектурата на Илирик от Солун.
Юстиниана Прима обикновено се отъждествява с археологическия комплекс Царичин град край Лебане в Южна Сърбия. Разкопките разкриват укрепен акропол, епископски комплекс, църкви, обществени пространства, бани и водоснабдителни съоръжения. Градоустройството свидетелства за амбициозния характер на императорския проект.
Градът съществува по-малко от столетие. Изоставянето му се отнася приблизително към 615 г. и обикновено се свързва с аваро-славянските нашествия. Археологическите данни обаче не изискват всички негови части да са били унищожени при едно-единствено нападение.
Крепостите на Балканите и днешните български земи
При Юстиниан се извършва мащабно възстановяване и изграждане на укрепления на Балканите, включително в днешните български земи. В „За строежите“ Прокопий Кесарийски описва стотици крепости и градове, чието обновяване приписва на императора. Текстът е важен исторически извор, но има и възхваляващ характер, поради което сведенията му се съпоставят с археологическите находки. (lahis.badw.de)
Отбраната обхваща Дунавската граница, вътрешните пътища и планинските проходи, както и градовете в Тракия и по Черноморието. По-точно е да се говори за свързана мрежа от укрепления, отколкото за строго обособени три линии, изградени изцяло по единен план на Юстиниан. Самият Прокопий описва както дунавските крепости, така и защитата на селищата във вътрешността.
Дунавският пояс включва стари римски центрове като Бонония — Видин, Рациария — край Арчар, Ескус — край Гиген, Нове — край Свищов, Сексагинта Приста — Русе, Трансмариска — Тутракан и Дуросторум — Силистра. Прокопий изрично споменава възстановителни работи в Бонония и Рациария. Отделните строителни етапи на всяка крепост обаче не могат автоматично да се отнесат само към това управление. (penelope.uchicago.edu)
Крепостите във вътрешността защитават проходите и пътищата към Тракия, а укрепените градове осигуряват опорни пунктове за войската и убежища за населението. Големият брой съоръжения не премахва необходимостта от гарнизони и подвижни военни части, с които империята невинаги разполага в достатъчна степен.
Сердика и софийската базилика „Света София“
Сердика заема важно място по пътя между Белград, Пловдив и Константинопол. Прокопий посочва, че Юстиниан възстановява нейните стени, както и укрепленията на Пауталия — днешен Кюстендил. Това е част от усилията за защита на вътрешните балкански области. (preo.ube.fr)
Археологическите останки показват, че укрепителната система на Сердика е променяна през различни периоди. При Западната порта са запазени петоъгълна кула от времето след средата на V век и допълнителен укрепителен пояс с триъгълна кула, датиран във втората половина на V — началото на VI век. Следователно всички тези преустройства не могат да бъдат приписвани единствено на Юстиниан. (sofiahistorymuseum.bg)
С неговата епоха традиционно се свързва и базиликата „Света София“, дала името на българската столица. Датировката на сегашната сграда обаче се представя различно: общински издания я свързват с Юстиниановото управление, докато Регионалният исторически музей – София посочва края на V — началото на VI век. Затова личното ктиторство на императора не следва да се представя като безспорно установено.
Под днешния храм са експонирани останки от три по-ранни църкви, както и гробове от източния некропол на антична Сердика. Базиликата е трикорабна, с кръстовиден план. Подобно на константинополската „Света София“, тя е посветена на Божията Премъдрост — Христос, а не на света мъченица София.
Трудностите през управлението и противоречивите оценки
Военните кампании, разходите за управление и строителство, данъчното натоварване и чумната епидемия поставят империята под силен натиск. Юстиниановата чума започва през 541 г. и достига Константинопол през 542 г. Последиците ѝ са тежки, макар точният мащаб на демографските и стопанските загуби да остава предмет на научни спорове.
През 40-те и 50-те години на VI век славянски и степни групи многократно преминават Дунав. Сред нападателите са кутригурите, а отношенията им с утигурите също имат значение за имперската политика. Набезите достигат дълбоко в Балканите, включително до околностите на Константинопол. Масовото трайно славянско заселване обаче е продължителен процес, който се разгръща особено силно след Юстиниановото управление.
Оценките за владетеля са противоречиви още сред неговите съвременници. В „За строежите“ Прокопий го възхвалява, докато в „Тайна история“ го представя като жесток и разрушителен владетел, използвайки дори демонични образи. Тези различия изискват критичен прочит на изворите, а не предположението, че историческата истина непременно се намира по средата между тях.
Паметта за светеца
Църковните житийни разкази подчертават личното благочестие на Юстиниан. Според тях той прекарва Великия пост в молитва и строго въздържание, отказва се от хляб и се задоволява със зеленчуци и вода. Тези сведения са част от православната памет за него като благоверен владетел.
Юстиниан умира на 14 ноември 565 г. след повече от 38 години управление. Православната църква го почита като светец заедно със съпругата му Теодора. Неговото наследство остава едновременно държавническо, правно, архитектурно и църковно. (iranicaonline.org)
