Свети Йоан Милостиви удиви света с любов и милост
Животът на Александрийския патриарх показва как милосърдието, прошката и доверието в Божиите заповеди променят отношенията между хората
На 12 ноември Църквата чества паметта на свети Йоан Милостиви, патриарх на Александрия. Неговият живот ни насочва към отговорите на трудни въпроси: трябва ли да помагаме на човек, за когото подозираме, че преувеличава нуждите си? Наистина ли се нуждаят от помощ просяците пред метрото, храмовете и по кръстопътищата? Как да постъпим, когато милостта може да изглежда като отстъпка пред злото?
Отговорът, който светецът дава с делата си, се съдържа в думите на Господ Иисус Христос: „Бъдете съвършени, както е съвършен вашият небесен Отец“ (Матей 5:48). Основата на добродетелта е съвестта — вътрешният глас, който ни призовава непрестанно да се стремим към съвършенство.
Роден през VI век в Кипър (гр. Аматунт), той овдовява млад, след което посвещава целия си живот и имущество на бедните, сираците и болните. Избран е за патриарх на Александрия през 610 г. и по време на служението си преброява и осигурява храна за хиляди нуждаещи се, наричани от него „мои господари“. Като патриарх на Александрия свети Йоан не пренебрегвал молбите на хората, които се обръщали към него за помощ.
Той бил син на кипърския владетел Епифаний. Веднъж, когато бил на петнадесет години, видял насън чудна девойка с маслинен лист на главата, която му казала: „Аз съм най-голямата дъщеря на великия Цар. Ако ми служиш, аз ще изпрося от Него голяма благодат за тебе, понеже няма по-силна от мене. Самия Бог доведох от небето и Го облякох в човешка плът.“
Йоан разбрал, че най-голямата дъщеря на великия Цар е милосърдието. Той осъзнавал, че милосърдието е висша добродетел. Още тогава той решил за себе си, че християнинът, който се надява на Божието милосърдие, трябва да оказва милосърдие на ближния и да подражава на нашия Спасител.
Нашият Господ Иисус Христос винаги е бил милостив към хората, за които оставил небето и приел страдания и смърт.
През целия си живот Йоан помнел това чудно явление — бил милосърден и щедър, прощавал обидите и никого не осъждал.
Милост без подозрение
Веднъж, докато отивал към болницата, той срещнал просяк и му дал шест сребърни монети. Човекът сменил дрехите си, отново застанал пред патриарха и поискал милостиня. Светецът му дал още шест монети.
Когато същият просяк се приближил за трети път, слугите се канели да го изгонят. Свети Йоан обаче им наредил да му дадат дванадесет сребърни монети с думите: „Може би той е Христос, Който ме изпитва“.
В подобни ситуации често се тревожим за последиците от нашите решения. Страхуваме се, че проявената снизходителност може да насърчи измамата и да умножи злото. В оправдание казваме, че не сме готови да обърнем и лявата буза, ако някой ни удари по дясната.
Но Евангелието ни призовава не само към това. Христос ни учи да даваме на онзи, който проси от нас, и да отстъпим връхната си дреха на човека, който иска да ни съди и да ни вземе ризата (Матей 5:39–40, 42).
Смисълът на тези заповеди е да ни избавят от греха, а не просто да направят земния ни живот по-удобен, справедлив или добър. Христос казва: „Вие сте солта на земята“ и „Вие сте светлината на света“ (Матей 5:13–14). Той ни призовава да донесем на света нещо, което той не познава — любов и милост, надхвърлящи обичайните човешки очаквания. Християнското призвание е не само да правим света по-добър, но и да го удивляваме с такава любов.
Отговор на обидата с прошка
Друг случай от живота на свети Йоан показва как милосърдието може да замени отмъщението.
Един гражданин обидил племенника му Георги. Засегнатият младеж поискал от светеца да отмъсти за неправдата. Свети Йоан обещал да отговори на обидата по начин, който ще учуди цяла Александрия.
След като успокоил племенника си, патриархът започнал да му обяснява защо са необходими милостта и смирението. После повикал човека, нанесъл обидата, и му съобщил, че го освобождава от наем за една година. Това необичайно „отмъщение“ изумило всички в Александрия.
Случилото се ни напомня, че дългата и мъчителна борба за светска справедливост невинаги прави живота по-справедлив и честен. Когато се опитваме да наложим правдата със сила, рискуваме да породим още повече неразбиране и огорчение.
Със смирения си живот свети Йоан ни учи да търсим основата на истината не в самите себе си или в собствените си възвишени цели, а в Господа, нашия Създател, и в Неговото слово. Доверието в Божиите заповеди и следването им могат да внесат в отношенията ни повече доброта и справедливост, отколкото упованието единствено на разума и физическата сила.
Този урок достигнал до сърцето на Георги. Когато почитаме паметта на свети Йоан Милостиви, се молим и ние да се научим да се доверяваме повече на хората, които търсят помощта ни, да прощаваме дори когато се чувстваме онеправдани и да не преставаме да удивляваме света с любов и милост.
