Свети Ефрем Катунакски призовава родителите да водят децата на църква
В наставленията си светецът подчертава, че вярата се предава чрез личния пример и преживения духовен опит, а не само с думи
„Деца, не напускайте Църквата. Ходете на църква всяка неделя. Ходете на църква. Църквата е съкровищницата на благодатта.“ С този призив свети Ефрем Катунакски обяснява колко важен е църковният живот за възпитанието на децата. В наставленията си той подчертава, че думите на родителите и учителите могат да убедят децата само когато са подкрепени с личен пример.
Според светеца има много неща, които човек не познава или, макар да познава, пренебрегва. Но когато иска да научи децата на нещо, трябва сам да го е изпитал — независимо дали то е горчиво или сладко. Без този опит думите му остават неубедителни.
Свети Ефрем посочва Църквата като източник на човешкото щастие, мира, любовта и спокойствието. По думите му човек няма да намери тези дарове в игрите или в светското общуване, а в църковния живот.
Вярата се предава чрез личния пример
„Ако не приложиш на практика думите, които говориш, децата няма да бъдат убедени“, казва свети Ефрем. Затова възрастният трябва пръв да отиде в храма и да вкуси сладостта на църковния живот. Тогава, когато говори на децата, той ще споделя не просто наученото, а онова, което действително носи в себе си.
Светецът описва това духовно въздействие като „вътрешно известие“ — вътрешно уверение, което децата получават. По думите му благодатта се предава от човека, който я носи, към кръстените деца, на които говори.
Ако възрастният не живее според собствените си наставления, това уверение липсва. Не е достатъчно само да е чул, видял или прочел нещо, особено ако сам го пренебрегва. Когато обаче думите му произтичат от неговия живот и духовен опит, децата ги приемат и се вслушват в тях.
Светостта и отношението на дивите зверове
За да обясни как благодатта въздейства на околните, свети Ефрем дава пример със светите отци, които не се страхували от дивите зверове. Според изложеното от него светоотеческо тълкуване душите им били изпълнени със святост и благодат, която животните усещали по тайнствен начин. Затова се приближавали до тях, без да им причиняват вреда.
Той сравнява това с Адам в рая, до когото змията, лъвът и мечката се приближавали, без да го нараняват. По същия начин, обяснява светецът, благодатта на светия човек укротява зверовете. На това той противопоставя грешния човек, когото животните могат да нападнат и изядат. Така свети Ефрем илюстрира убеждението си, че онова, което човек носи в душата си, се предава и на създанията около него.
Неделното богослужение и мирът в дома
Свети Ефрем разказва, че при него често идвали хора с молбата: „Кажи ни, отче, едно Божие слово“. В отговор той смирено се наричал неграмотен и казвал, че е завършил гимназия през 30-те години на миналия век, а от 1930 г. живее на Света гора. Питал какво би могъл да знае за случващото се в света, но добавял, че черпи опит и от многото писма на жени, които му споделят болката си.
Неговият съвет към семейните хора е в неделя съпругът да вземе жена си и децата си и заедно да отидат на църква. Според него след богослужението семейството се прибира с мир и любов, които се запазват през деня и през седмицата. Малките деца също получават благодат и спокойствие.
За сравнение светецът описва неделя без посещение в храма — ден, изпълнен с караници между съпрузите, разправии с децата и викове, които продължават и през седмицата. С този контраст той приканва слушателите си да изберат онова, което им помага да живеят в мир.
Разказът за един развод
В наставленията си свети Ефрем споделя разговор със съдия, който го посетил. Съдията разказал, че седмица по-рано е постановил развод на съпрузи, оженили се едва преди около петнадесет дни.
По думите му разногласието започнало, когато жената решила да приготви кюфтета, а мъжът поискал да направи и нещо друго. Спорът завършил с раздяла.
Свети Ефрем попитал дали двамата ходели на църква. След отрицателния отговор той свързал случилото се с отсъствието на църковен живот.
Според светеца хората, които живеят в Църквата, не биха предпочели гражданския брак пред църковния, не биха търсили наркотици и не биха живели в непрестанни караници. В бележка към превода е уточнено, че в Гърция църковният брак е признат от държавата.
„Църквата е извор на благодат“, подчертава той. Там, където извира благодатта, според него има дълбок мир, спокойствие, любов и братство. На този живот светецът противопоставя непрестанното преследване на различни желания извън Църквата.
Разказът за намесата на свети Нектарий
Свети Ефрем засяга и темата за аборта, като разказва за човек, чиято сгодена дъщеря забременяла. След това годеникът заявил, че не я иска. От страх пред общественото осъждане бащата наредил на съпругата си да отведе момичето в Атина, за да направи аборт.
Според разказа майката заминала с дъщеря си. След като си легнала, тя видяла свети Нектарий с жезъл в ръка. Той я попитал дали е помислила какво възнамерява да направи и ѝ посочил жезъла.
Ужасена, жената събудила дъщеря си и двете се върнали в селото. Тогава годеникът заявил, че ще се ожени за момичето. Свети Ефрем приписва тази промяна на намесата на свети Нектарий.
В своето нравствено наставление светецът определя аборта като тежко посегателство на майката срещу живота на собственото ѝ дете. Той противопоставя това решение на живота в Църквата, който според него възпира човека от подобно действие и помага на съпрузите да живеят в мир.
Отговорността на учителите
Свети Ефрем отнася необходимостта от личен пример не само към родителите, но и към учителите. Когато учителят и учителката посещават храма и живеят във вярата, децата се вслушват в тях и получават духовното „вътрешно известие“, за което той говори.
Но ако възрастният сам не ходи на църква, а се опитва да учи децата на църковен живот, между думите и делата му възниква противоречие. Светецът го изразява чрез въпроса, който детето би могло да постави: как човек, който сам не живее в Църквата, ще учи другите на това?
Самото прочитане или чуване на духовни наставления не е достатъчно, подчертава свети Ефрем. Нужно е човек да притежава жив опит, който да сподели.
С това той обяснява и желанието на хората да отидат на Света гора и да потърсят духовни наставници за проблемите си — те търсят онези, които могат да им дадат от собствения си духовен опит.
„Имам и ти давам. Имам и ти давам“, обобщава светецът.
Превод: Константин Константинов
Източник: Γέρων Ἐφραὶμ Κατουνακιώτης, „Ὁ Θεολόγος καὶ Παιδαγωγὸς τῆς ἐρήμου“, изд. „Ἐν πλῶ“.
Публикация на: pravoslavie.bg.
