Отец Питър Хирс разграничава Христовия ум от рационалния интелект
Във „Възпитание в любовта към истината“ свещеникът разглежда покаянието като духовна промяна и подчертава значението на личния пример във възпитанието
Сигурен знак, че обичаме Христос, е придобиването на Неговия ум. Апостол Павел изрича необикновените думи: „Ние имаме ум Христов“.
В гръцкия текст четем:
τίς γὰρ ἔγνω νοῦν κυρίου, ὃς συμβιβάσει αὐτόν; ἡμεῖς δὲ νοῦν Χριστοῦ ἔχομεν.
Духовният ум и рационалният интелект
Тук става дума за нус (νοῦς), а не за дианоя (διάνοια) — за духовния ум, а не за рационалния интелект. Апостолът говори за този духовен ум и като за „нашия дух“:
„Самият Дух свидетелства заедно с нашия дух, че сме Божии чада“.
И още:
„Защото кой човек знае какво е в човека, освен духът на човека, който е в него?“
Следователно да имаме Христовия ум означава не интелектуално постижение, а духовно състояние. В него умът — окото на душата — е бистър, общува с Божия Дух и е изпълнен с Божията светлина. Той познава причините за съществуването на сътвореното, различава духовете, пребъдва в истината и свидетелства за нея.
Човекът, който живее в Духа и има Христовия ум, не е рационалист. За човека, лишен от Божия Дух, апостолът използва израза ψυχικὸς ἄνθρωπος, преведен тук като „естественият човек“:
„Но естественият човек не приема това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост; и не може да го разбере, понеже се разпознава духовно“.
Покаянието е повече от промяна в мисленето
Рационалистът не чува същинския смисъл на проповедта за покаяние. Тя призовава не просто към промяна на дианоя — начина на мислене, — а към преобразяване на нус, духовния ум:
Μετανοεῖτε, ἤγγικεν γὰρ ἡ βασιλεία τῶν οὐρανῶν.
„Покайте се, защото небесното царство наближи“.
Господ не ни призовава само да променим мисленето си, макар че и това ще последва. Преди всичко Той ни зове да променим духовната си нагласа и посока, да разширим сърцата си. Така Ипостасната, Въплътена Истина — Самият Христос, Който е Небесното царство — може да установи Своето духовно царство вътре в нас.
Рационалистът, ψυχικὸς ἄνθρωπος — категория, към която принадлежат повечето хора днес, — не приема призива за покаяние и онова, което идва от Духа. Той е поставил рационалния си интелект над духовния си ум и така е затворил пътя към духовния живот.
С други думи, той остава извън истинския живот, извън духовната реалност. Затова му липсва смирение, което означава също, че не разпознава истината за нещата.
Любовта и личният пример във възпитанието
Разбирането на това трябва да ни помогне да познаваме по-добре себе си, своите съпрузи и най-вече децата си, които са потопени в море от рационализъм.
Ако отговаряме на нежеланието им да приемат духовния живот единствено с рационалистични аргументи, само разкриваме собствената си липса на духовно разбиране. Както казва апостолът, нещата на Духа им изглеждат като „глупост“ и те не могат да ги познаят, защото се разпознават духовно. [42]
Как бихме могли да вдъхновим човека, който се уповава единствено на разума си, да приеме Кръста на любовта, ако самите ние сме поставили себе си на мястото на Разпнатия?
Ако децата ни не вкусят първо от плодовете на любовта към Истината, поднесени с любов на нашата духовна трапеза, как можем да очакваме да бъдат вдъхновени да предадат себе си и целия си живот на Христос, нашия Бог?
Рационалистът изпитва несигурност, а ние очакваме от него сякаш да пристъпи отвъд ръба на скала — да се довери на духовното царство, което още не може дори да си представи.
В привързаността си към земния живот „естественият човек“ намира усещане за сигурност и мир. Но тази сигурност и този мир са лъжливи и измамни.
Бележки
[37] 1 Коринтяни 2:16.
[39] 1 Коринтяни 2:11.
[40] 1 Коринтяни 2:14.
[42] 1 Коринтяни 2:14.
Източник: Хиърс, протоиерей Петър, „Възпитание в любовта към истината“ (Флорънс, Аризона: Uncut Mountain Press Education, 2024), стр. 96–98.
