Мартин Ралчевски представи „100% любов“ в разговор с Явор Дачков
Писателят говори за живота в емиграция, християнската вяра, жертвоготовната любов и спомените от Богословския факултет
Писателят и сценарист Мартин Ралчевски представи новия си роман „100% любов“ в разговор с Явор Дачков, записан на 19 октомври 2026 г. в „Ехо Медия Студио“. Двамата обсъдиха живота в емиграция, християнските корени на Европа, вярата пред лицето на смъртта и жертвоготовната любов.
Дачков и Ралчевски са състуденти от Богословския факултет на Софийския университет, а разговорът е първата им среща след 30 години. Те се върнаха към студентските си спомени и към въпросите, които са ги вълнували тогава и продължават да ги занимават днес — за Европа без Христос и за живота на човека без Него.
В началото Дачков препоръча и книгата „Сегашно време“ на Анна Илза Райчева. Той определи кратките ѝ разкази като свидетелства за днешното време, написани с талант и фокус, и препоръча на читателите и двете книги.
„100% любов“ — история за спасяването на чужда душа
Ралчевски обясни, че въпреки заглавието си „100% любов“ не е любовен роман в обичайния смисъл, а разказ за спасяването на една напълно чужда душа.
Главната героиня Катя е семейна жена, която се влюбва в друг човек, но тази сюжетна линия не е същината на историята. В центъра е нейната готовност да се жертва, за да спаси друга жена.
„Всички ѝ казват: „Страхувай се, имаш деца, имаш работа, недей да бъдеш смела“, а тя въпреки това казва: „Аз ще се боря“, разказа авторът.
За него тази решимост е свързана със съвестта и с вярата: „Бог възнаграждава този, който слуша съвестта си, а Бог говори в съвестта на човека“.
От снимките на „Троя“ до завръщането у дома
Писателят сподели, че дори участието му в снимките на филма „Троя“ с Брад Пит не е заглушило тъгата му по България. През 2003 г. той е в Мексико, на красив океански плаж, сред мащабна американска продукция с осигурена храна и организация на високо ниво. Въпреки това иска да се прибере у дома.
„На мен ми е мъчно и си казвам: „Кога ще свърши това? Тук не се издържа, искам да си се върна у дома“, припомни си Ралчевски. Именно в Мексико през 2003 г. той написва първата си книга.
Авторът е живял 17 години във Великобритания и има три деца. Той изрази благодарност към Бога, че семейството му вече не живее там. В разговора Ралчевски изказа и твърдението, че страната е на първо място в света по изнасилвания на глава от населението, като посочи 250 хиляди случая годишно. В предоставените откъси не е посочен източник за тези данни.
Според него материално по-добрият живот не води непременно до щастие и себереализация, а емиграцията носи самота.
„Родината има своите кусури, има своите проблеми, но не се сменя родината“, каза писателят. Той подчерта, че не обвинява и не съди никого за избора му къде да живее и какви приоритети да следва, но лично е убеден, че човек трябва да бъде там, където е роден.
За Европа, вярата и България
Ралчевски отправи критика към духовното състояние на съвременна Европа. Според него континентът е изтласкал Христос от живота си, заменил е вярата с удобство и е изгубил инстинкта си за самосъхранение. Той смята, че днес Европа не знае как да защити нито децата си, нито собственото си бъдеще.
Писателят заяви, че през годините във Великобритания е видял по-добро материално благосъстояние и възпитани обноски, но също фалш и лицемерие, а не онова, което се представя като „европейски ценности“.
По думите му Западът преживява тежък „ментален и онтологичен проблем“. Той свърза това състояние с живот, насочен изцяло към удоволствието, в който всичко е уредено, болката отсъства и Бог е отхвърлен. Според Ралчевски спасението на континента изисква промяна на политическата система, макар и по труден начин.
За България писателят каза, че хората са по-невъзпитани, но и по-автентични. Като пример посочи навика си да благодари с жест при разминаване и изненадата си, когато не получава ответен знак.
Според него страната все още пази нещо, което Западът пропилява, а изоставането ѝ в някои отношения я предпазва от процесите, които той наблюдава там. Същевременно Ралчевски определи ниската раждаемост като най-големия проблем на България и предупреди: „Егоизмът ще ни изяде“.
Споменът за схимонах Антоний Зографски
В разговора бе припомнен и схимонах Антоний Зографски, техен колега от Богословския факултет, починал едва на 25 години. Ралчевски сподели, че го чувства като светец.
По спомените му Антоний постоянно носел раница с тегло 35–40 килограма и обяснявал: „Това ми потиска страстите“. Имал болно сърце, но когато му казвали, че трябва да се оперира, отговарял: „Господ колкото е дал — ако така ми е дал да съм с болно сърце, да живея по-малко, ще живея по-малко“.
Ралчевски разказа още, че при отварянето на гроба му били открити жълти кости — нещо, което той свързва с атонската традиция като белег на святост.
„А ние сме познавали този човек, говорили сме си, спорили сме и нищо не сме забелязали“, отбеляза писателят.
Молитвата и вярата пред лицето на смъртта
Ралчевски говори и за дългогодишната си мечта да бъде създаден православен филм — не просто игрална история с отделни християнски елементи, а произведение, изградено върху християнска основа от началото до края.
Той разказа, че е молил читателите си да се молят Бог да благослови осъществяването на тази идея. Впоследствие се намерили продуценти и хора, готови да помогнат за създаването на филма.
„Откъде да знам чия молитва е чул Господ?“, каза авторът, подчертавайки убеждението си, че хората не осъзнават огромната сила на молитвата.
Сред най-силните си преживявания той посочи престой в Израел, когато, по думите му, бомби падали на около сто метра от него. Разказа, че при падането на бомба до една къща загинали двама души.
Тогава молитвата му била само: „Господи, прости ми греховете“. Ралчевски сподели, че никога преди не се е молил така, а като друго особено силно молитвено преживяване посочи моментите, когато някое от децата му е било болно.
Писателят заяви, че е убеден с цялото си сърце в живота след смъртта. Страхът му в онзи момент бил да не застане неподготвен пред Бога и да чуе: „Ти беше лицемерен, ти живя за себе си, никога не съм те познавал“.
Оператори и монтажисти на разговора са Елизабет Хасан и Христо Анчев.
