Българският патриарх Даниил оглави Литургията в Зографския манастир
Свещеник от Чехия споделя размисли за верността към Христос след съслужението си на празника на светите Зографски мъченици
На 23 октомври 2026 г., в деня, когато честваме паметта на светите Зографски мъченици, Господ ме удостои да съслужа на Божествената литургия в Зографския манастир на Света гора Атон. Богослужението възглави Негово Светейшество Българският патриарх Даниил. За мен, православен свещеник от Чехия, този ден беше особена Божия милост и среща с онази вярност към Христос, с която живее Църквата.
Зографската света обител, посветена на свети великомъченик Георги, заема скъпо място в сърцето на българския народ. Тя е сред духовните съкровища на Света гора, сред драгоценните бисери на вселенското Православие. Нейната история ни помага да разберем на каква цена понякога е била съхранявана вярата, която днес изповядваме и предаваме на децата си.
Празничното всенощно бдение започна вечерта на 22 октомври. На следващата сутрин то бе последвано от Божествената литургия. Молитвата в памет на мъчениците естествено насочваше мисълта към техния подвиг. В тази обител те са се подвизавали, тук са изповядали вярата си и са приели смърт за Христос. Тук и векове по-късно се събират хора, за които тяхното свидетелство остава живо.
През втората половина на XIII век Византийската империя преживявала тежки изпитания. Император Михаил VIII Палеолог свързвал укрепването на нейното положение със споразумение с Рим. През 1274 г. била сключена Лионската уния. Императорската власт настоявала тя да бъде приета, срещайки съпротива сред православното духовенство и монашество. Атон станал едно от местата, където особено твърдо прозвучало несъгласието с налаганото църковно подчинение.
Казано на днешен език, унията била предлагана като „цивилизационен избор“: политическото сближаване със Запада трябвало да осигури на империята по-безопасно бъдеще. Така може да бъде описана държавническата логика на това решение. Зографските монаси обаче видели в него въпрос, който засягал самата основа на живота им. От тях се изисквало съгласие по въпросите на вярата, а такова съгласие не можело да бъде дадено по разпореждане на властта.
Зад външнополитическото решение стоял догматически и екзистенциален избор. Ставало дума за изповядването на Бога, за църковното Предание и за онова единство, което се осъществява в Евхаристията. За монаха догматът живее в молитвата. Учението за Бога определя на Кого той предава себе си, към Кого се обръща и в Кого се надява да намери спасение. Затова промяната на вярата не можела да бъде приета като условност, необходима за благополучието на държавата.
Църковните източници разказват за папски пратеници, пристигнали на Атон, за да проверят дали унията се изпълнява. Те били придружавани от въоръжен отряд. В разказа за гоненията се споменават и наемни кръстоносци, действащи по волята на византийския император. Обиколката на манастирите придобивала характер на въоръжена инспекция, а искането за църковно подчинение било подкрепяно със заплаха от разправа.
Такава инспекция се превръщала в оръдие за надзор и наказателна принуда. Опитвали се да изтръгнат със сила съгласие по въпросите на вярата, сякаш ставало дума за дълг към земната власт. Зографските мъченици засвидетелствали, че верността към Христос не може да бъде дадена като отплата за обещано благополучие.
Според църковното предание двадесет и двама монаси начело с игумена Тома и четирима миряни отказали да приемат унията. Те били изгорени в манастирската кула. Пред лицето на насилието тези хора запазили верността си към Христос и Православната църква. Тяхното мъченичество станало свидетелство, че общението с Бога е по-скъпо от самия земен живот.
Трудно е да пишеш за това, когато се намираш на мястото на техния подвиг. Лесно е да произнасяме думи за твърдостта, докато те не изискват нищо от нас. Зографските мъченици потвърдили своето изповедание със смъртта си. А ние идваме при тях със собствената си немощ и просим молитвената им помощ, за да се научим да пазим вярата поне в онези изпитания, които се падат на нашия дял.
По време на празничната Литургия връзката с тези светци се усещаше особено дълбоко. Ние изповядвахме вярата, заради която те са приели страданията, и се приобщавахме към онзи църковен живот, който са съхранили с верността си докрай. В богослужението паметта на мъчениците влиза в молитвата на живата общност. Имената им се произнасят пред Бога, Църквата проси тяхното застъпничество, а примерът им докосва съвестта на всекиго от нас.
Посещението на Българския патриарх придаде особено значение на тазгодишния празник. По съобщение на Българската патриаршия предишното посещение на нейния предстоятел в Зограф е било още през 70-те години на миналия век, при патриарх Максим. След приблизително половин век предстоятелят на Българската църква отново се молеше в тази обител със светогорското братство и поклонниците. В подобно събитие се разкрива дълбочината на връзката на народа с неговата църковна светиня.
Когато патриарх Даниил отслужваше Божествената литургия, единението на пастиря с вярващите намираше своя най-пълен израз. Около светия Престол се събираше Църквата: нейният предстоятел, съслужещите духовници, монаси и миряни. Свързваха ги общата вяра и молитва. Тук ставаше особено ясно как народната любов към обителта се подхранва от Евхаристията и как самата обител служи за духовна опора на народа.
За мен беше скъпо да участвам в това тържество като свещеник, дошъл от друга страна. Българският облик на Зограф се съхранява в неговата църковна памет и монашески живот. Същевременно неговата святост е близка на всеки православен християнин. Чрез любовта на един народ към неговата обител цялото Православие получава дар, от който може да черпи живот и укрепване.
Зографските мъченици ни помагат да разберем и естеството на църковното единство. То предполага вярност към истината, която Църквата е приела от апостолите и светите отци. Политическото споразумение може да промени отношенията между държавите. Единството на Църквата може да бъде съхранено единствено в общата вяра и живота в Христос. Мъчениците са заплатили за тази вярност със собствения си живот, а днес тя принася плод в молитвеното общение на хората, които се събират в тяхната обител.
За свещеника такава среща със светинята се превръща и в напомняне за отговорността му. Вярата, която проповядваме, е засвидетелствана с кръвта на мъчениците. Призвани сме да я предаваме на хората грижливо и честно, сами да живеем с Тайнствата на Църквата, да подкрепяме онези, които се колебаят или изнемогват. Паметта на Зографските мъченици ни подтиква преди всичко да изпитаме собствената си вярност към Бога.
В деня на техния празник благодарих на Господа за възможността да служа в тази света обител заедно с Негово Светейшество патриарх Даниил и с всички събрали се. Благодарих за българския народ, който пази любовта си към Зограф, и за светогорското братство, което продължава молитвата тук. Просех от Господа сили за всички нас, за да остава вярата основа на живота ни и да определя постъпките ни.
„Бъди верен до смърт, и ще ти дам венеца на живота“ (Откр. 2:10). Тези думи на Спасителя са се изпълнили в подвига на Зографските мъченици. В тяхната обител отново чуваме отправения към нас Христов призив и просим светците да ни помогнат да му откликнем.
Свети Зографски мъченици, молете Бога за нас!
Йерей Георги, Табор, Чехия
