S.O.S. Фенер: Посланието-апел на Дионисий Мишев
Публикуваното преди посещението на Вселенския патриарх в България писмо разкрива дългогодишните опити на Дионисий да бъде приет във Вселенската патриаршия
На 15 октомври българският сайт Lupa.bg публикува коментар със заглавие "Ще прибере ли патриарх Вартоломей в Константинопол неръкоположения епископ Дионисий?". Става дума за небезизвестния архимандрит Дионисий (Мишев), чието писмо от близо четиридесет страници до Константинополския патриарх Вартоломей прилагаме към материала ни.
В писмото, с гриф "CONFIDENTIAL!!!"( поверително), Дионисий моли да бъде приет във Вселенската патриаршия и ръкоположен за епископ.
Нека отбележим, че то е с дата 8 ноември 2025 г. и авторът му е поискал отговор не по-късно от края на януари 2026 г. Интересното е, че още тогава архимандрит Дионисий (Мишев) е решил, че положението му изисква сигнал, познат не само на моряците. Именно затова е завършил писмото си до Вселенския патриарх Вартоломей с думите: "S.O.S. – Save Our Souls" ("Спасете нашите души"; виж писмото, на стр. 36). В крайна сметка писмен отговор така и не получил, но пък на 15 октомври 2026 г. писмото се оказа публично достояние – буквално в навечерието на пристигането на патриарх Вартоломей в България.
При това, както знаем, на 2 октомври Синодът на Българската църква окончателно лиши Дионисий от свещенически сан. На 17 октомври обаче патриарх Вартоломей пристига в България, по покана на същия Синод. Тоест корабът, към който Дионисий е отправил сигнала си за бедствие, се движи в съвсем друга посока.
И все пак писмото си струва да бъде прочетено. Не заради каноните, с които изобилства, а защото авторът доста откровено разказва как Фенер повече от десет години учтиво го е държал на разстояние и кой е бил посредникът в цялата тази история.
Единадесет години или единадесет дни
Според версията на Дионисий, на 28 ноември 2014 г. той е бил законно избран за Стобийски епископ, а след това единадесет години не е бил ръкополаган – без съд, без обвинения и без обяснения (виж писмото, стр. 17). Сравнява се с човек, на когото са отрязали главата и са му наредили да продължи да живее (виж писмото, стр. 18), и с упоритост, достойна за по-добра кауза, се подписва "Bishop Elect of Stobi" – "Наречен Стобийски епископ“ (виж писмото, стр. 39).
Според българската преса обаче цялата тази история е много по-кратка. Кандидатурата на Дионисий е предложена от самия патриарх Неофит. Още на 28 ноември 2014 г. Синодът насрочва хиротонията за 21 декември. След това обаче се случва нещо рядко срещано в църковния живот – възмущават се не журналистите и обществеността, а духовенството. Започват протести, в които се включват повече от хиляда души, предимно свещеници, обявили се против хиротонията. Нещо повече, към тях се присъединява и братството на Зографския манастир на Атон. На кандидата е припомнено, че е раздавал титли "архонт" на богати бизнесмени със съмнителна репутация, сред които е и Слави Бинев; че не е живял положените три години в манастир и не е достигнал необходимата за епископ възраст, четем в изданието Sofia Globe. В писмо до Синода, варненският комитет "За чистота в Българската православна църква" го нарича "масон и тамплиер", четем на сайта на bTV.
На 9 декември 2014 г., повече от 150 свещеници и миряни стоят под мокрия сняг пред сградата на Синода и се молят. След заседанието патриарх Неофит лично излиза при тях и обявява, че хиротония няма да има. Синодът го подкрепя единодушно. През 2025 г. Патриаршията публикува документ, в който патриарх Неофит признава, че е избързал и при вземането на решението за хиротонията все още не е знаел много обстоятелства, информира Mediamall.
Така "единадесетте години възпрепятстване", за които говори Дионисий, всъщност се свиват до единадесет дни. При това от кандидата се отказва същият патриарх, който го е предложил.
Фойерверки, съдебни искове и покаяние
През декември 2015 г. Дионисий става предстоятел на катедралния храм "Св. Александър Невски" и почти веднага се опитва да въведе входна такса от 5 лева. Синодът отменя това нововъведение. На Великден през 2016 г. пред храма са организирани фойерверки, поканен е почетен караул и звучи светска музика, след което храмовото духовенство отказва да служи заедно с него. Вероятно защото, според свещениците, духовният символ на страната не бива да прилича на място за фирмено тържество, дори за една великденска нощ.
На 17 февруари 2017 г. Синодът образува църковно дело срещу Дионисий и му забранява да свещенодейства, съобщава Mediamall. През 2021 г. обвиненията са огласени публично: кощунствено отношение към Причастието, оскърбления срещу архиереи, съдебни искове срещу патриарха, системно непослушание. Архимандрит Дионисий се покайва и през юни 2022 г. Синодът приема покайното му писмо, като го изпраща за една година в Рилския манастир. Покаянието обаче се оказва не път, а кратка спирка по него и по същество не променя нищо.
Именно по тази причина още на 1 септември 2026 г. Софийският епархийски съд решава да лиши Дионисий от сан, а на 2 октомври Синодът утвърждава решението. Причината е многократно публично оскърбяване и клеветене на духовни лица, научаваме от Bulgaria ON AIR. Той обаче остава монах и не е отлъчен от Църквата.
Важен детайл е, че в писмото си до патриарх Вартоломей Дионисий изброява петима митрополити, подписали през 2025 г. становище в негова защита, сред които е и Плевенският митрополит Игнатий (виж писмото, стр. 6).
На 2 октомври 2026 г. обаче владиката Игнатий гласува за лишаването на Дионисий от свещенически сан. Против са четирима: Русенският митрополит Наум, Старозагорският Киприан, Доростолският Яков и Сливенският Арсений. Пловдивският митрополит Николай, когото Дионисий в писмото си също причислява към своите съюзници (виж писмото, стр. 6), изобщо не присъства на заседанието на Синода (Mediamall).
Плач, молба и "Bravo!"
Самият автор с голям размах определя жанра на писмото си като "богословско, еклисиологично и канонично" и едновременно с това като "плач, призоваване, молба, апел, искане и прошение" (виж писмото, стр. 1). Ясно е, че така се пише, когато човек не е сигурен кой точно жанр ще подейства. Приблизително същото може да се каже и за обръщението към патриарха, когото Дионисий нарича "Panagiotate, Efendi ke Despota" – едновременно на гръцки и турски. При това всички епиграфи в писмото са взети от английската Библия на крал Джеймс (виж писмото, стр. 1), което в писмо до православен патриарх е приблизително същото като да поздравиш кардинал със стихове на Лутер. Поздравлението към патриарха за наградата "Темпълтън" завършва с думата "Bravo!" (писмото, с. 4), а към края авторът, наричайки себе си духовен син, деликатно съобщава на патриарха, че тактика той има, но не и "ангелска стратегия" (писмото, с. 35). Синът, който учи баща си на стратегия, е вечен сюжет, но обикновено той не завършва добре за сина.
Основната част от писмото се състои от канони, тълкувания на Зонара, Валсамон и Аристин, цитати от светите отци и съвременни богослови. Тази част не се отнася до случая на Дионисий, а до правата на Константинопол изобщо. Именно това изобилие от канони и цитати обаче показва как е било съставяно.
Например авторът се позовава на "13-ото правило на Петия вселенски събор", според което уж дори Римският папа можел да обжалва низвергването си в Константинопол. Петият събор от 553 г. не е издавал дисциплинарни правила. Именно затова по-късно е бил необходим Трулският събор. По някаква причина архимандрит Дионисий не знае това, но във Вселенската патриаршия го знаят много добре.
Освен това на едно място писмото приписва формулата "Primus sine paribus" – "пръв без равни" – на митрополит Йоан Зизиулас (виж писмото, стр. 19), а на друго – на архиепископ Елпидофор, като я датира към 2009 г. (виж писмото, стр. 21). Всъщност това е текст на архиепископ Елпидофор, написан в отговор на документ на Московската патриаршия от 26 декември 2013 г. (John Sanidopoulos).
Тоест дори по тези незначителни подробности може да се предположи, че човекът, ако това е бил човек, а не изкуствен интелект, е писал писмото твърде повърхностно, без да проверява източниците и просто с желание да придаде тежест на текст, който по същество остава много неубедителен.
Има и противоречие по същество. Дионисий се възмущава, че Българската църква е ръкоположила за епископ Климент, монах от Зографския манастир, без отпустително писмо от Константинопол (виж писмото, стр. 34). Хиротонията му е извършена на 15 декември 2024 г. (Orthodoxia News Agency). Но в същото време самият Дионисий моли Константинопол да го приеме без същото това отпустително писмо (виж писмото, стр. 19)! Излиза, че каноните трябва да важат строго за всички… освен за Дионисий.
Накрая, примерите, на които той се опира, са протойерей Алексий Умински, протодякон Андрей Кураев, свещеник Петър Еремеев и литовските свещеници. Да, всички те са наказани от Москва - за несъгласие с възгледите на ръководството на РПЦ относно войната на Русия срещу Украйна, за отказ да четат "молитвата за победа", написана от патриарх Кирил, или за други дисциплинарни въпроси, а Константинопол ги е приел. Проблемът обаче е, че случаят на Дионисий започва с "архонтите" и отказа на патриарх Неофит през 2014 г. и завършва с низвергване за клевета. Москва или въпросът за войната не се появяват нито веднъж в това дело. И ето че, за да се впише в друг сюжет на голямата политика, авторът нарича Българската църква "най-евтиния външен офис на Москва" (писмото, стр. 35). Същата формулировка той повтаря публично през октомври 2025 г. ("Новая газета").
Хроника на учтивите откази
Най-интересното в писмото не са каноните, а начинът, по който авторът, увлечен от обидата си, започва да си припомня как години наред се е обръщал към Фенер. Всички епизоди са известни единствено от неговия разказ и не могат да бъдат проверени. Но тъкмо затова са показателни.
Така през 2015 г., в присъствието на архонта Димитър Атанасов, е решено българското църковно ръководство да не бъде дразнено преди Критския събор и случаят на Дионисий е отложен (писмото, стр. 5). През 2018 г. отново го отлагат, надявайки се на признаване на украинския томос (писмото, стр. 5). През 2024 г., след смъртта на патриарх Неофит, "архимандритът на Вашия престол отец Харалампий" предава на Дионисий, че според патриарх Вартоломей е по-добре той да не се появява на погребението, за да не дразни отново никого (писмото, стр. 5). Тоест всеки път Фенер е намирал причина да не се занимава със "случая Дионисий" и всеки път тя е била уважителна.
На 28 февруари 2025 г. Дионисий лично връчва на патриарх Вартоломей официално прошение (писмото, стр. 2, 5). По-нататък в писмото се появява епизод, който авторът, изглежда, смята за довод в своя полза. Според неговата версия, патриарх Даниил сам е разказал на двама български митрополити, че в Солун е попитал патриарх Вартоломей дали би приел Дионисий, ако той бъде низвергнат. Според този преразказ Вселенският патриарх отговорил: никога - нито като архимандрит, нито като епископ (писмото, стр. 6). На следващия ден обаче отец Харалампий утешил Дионисий, като му казал, че патриархът ще действа според каноните, ако прошението бъде подадено по надлежния ред (писмото, стр. 7).
Второто писмо, "вече с необходимата спешност", е с дата 8 ноември 2025 г. (писмото, стр. 37). В него има три молби, които рисуват портрета на автора по-добре от всеки художник: писмото да не се показва на патриарх Даниил, който се е готвел да посети Истанбул за Рождество Христово; за него да не бъдат уведомявани служителите в патриаршеската канцелария, защото оттам, според убеждението на Дионисий, сведенията изтичат към "кръгове под влиянието на Москва" (писмото, стр. 26); и всичко да бъде решено до края на януари 2026 г. (писмото, стр. 37). Между другото се съобщава, че "определени запитвания" вече са направени "чрез нашите общи съюзнически правителствени канали" (писмото, стр. 36). След такава фраза на човек му се приисква да се огледа за някого с тъмни очила, съгласете се.
Ако оставим патоса настрана, картината е проста. Фенер години наред е приемал Дионисий, изслушвал го е, съчувствал му е и всеки път е намирал причина да не прави нищо. Посредник е бил архимандрит Харалампий Ничев. А Вселенската патриаршия се е държала така, както подобава на най-старото дипломатическо ведомство в християнския свят: не е възнамерявала да се кара с цяла поместна църква, заради един архимандрит.
Отговор без документи
И все пак отговорът до Дионисий е дошъл. Но не с писмо, а с дела.
Месец и половина след писмото, патриарх Даниил пристига в Истанбул на първото си мирно посещение. На 26 декември 2025 г. той и патриарх Вартоломей служат заедно света Литургия в патриаршеския храм "Св. Георги", а на 28 декември патриарх Вартоломей нарича посещението на Българския предстоятел "историческо събитие" (БТА).
Същия ден патриарх Даниил се моли на Литургията в българския храм "Св. Стефан", оглавена от архимандрит Харалампий Ничев - същия човек, чрез когото Дионисий е научавал за плановете на патриарха (БТА). На 11 юни 2026 г. патриарските Даниил и Вартоломей служат заедно на остров Имврос, родното място на Вселенския патриарх, по случай неговия имен ден и 35-годишнината от патриаршеското му служение (Orthodoxia News Agency). А още на 26 юни Синодът на Българската църква кани патриарх Вартоломей на тържествата от 16 до 20 октомври, по повод 1150-годишнината от рождението и 1080-годишнината от успението на свети Йоан Рилски. Главното богослужение е насрочено за 19 октомври в Рилския манастир (OrthoChristian).
Припомняме, че част от българските клирици и миряни настояват посещението да бъде отменено. Петицията с това искане е подписана от повече от 2100 души (OrthoChristian). Синодът обаче, който Дионисий нарича "евтин офис на Москва", не се отказва от поканата. А на 2 октомври 2026 г. същият Синод лишава Дионисий от сан и още днес патриарх Вартоломей ще гостува на този Синод. За да направи Дионисий епископ, той би трябвало да отмени решението на църковния съд на своите домакини по време на посещение, подготвяно от двете страни в продължение на няколко месеца. Ясно е, че това едва ли ще се случи.
Има и още една подробност. През май 2026 г. в българския храм "Св. Георги" в Одрин не е разрешено да бъде отслужена празнична Литургия на български език. Патриарх Даниил нарича това "недоразумение" с Адрианополския митрополит Амфилохий и публично се застъпва за отец Харалампий, който е пристигнал да служи (Плевен прес. А Lupa твърди, че за Дионисий "най-вероятно" се подготвя енория именно в Адрианополската митрополия, "по предварителна договореност" с нейния митрополит. Със същия, с когото през май е възникнало "недоразумението" заради неговия приятел. Ако това се нарича договореност, би било интересно да видим как изглеждат разногласията.
"Талантлив и способен"
Така Lupa нарича архимандрит Харалампий Ничев и му приписва заслугата за гръцко-българското споразумение за обмен на реликви и светини. Споразумението действително е подписано на 29 септември 2026 г. от министрите на културата на Гърция и България Лина Мендони и Евтим Милошев. България ще получи останки, които изследователите смятат за мощите на цар Самуил, но името на Ничев не фигурира в съобщенията за споразумението (Greek City Times).
Трябва да се каже, че Харалампий Ничев става свещеник още през 1990 г., служи във Видинската епархия и е игумен на Добридолския манастир. През 2009 г. е лишен от сан за сделки с манастирски земи, присвояване на пари и постоянно отсъствие от обителта (24 часа). Докато е извън сан, гръцки старостилци го правят свой "Анхиалски митрополит". Според портала Двери, той е бил духовник на някакъв руски тамплиерски орден. Успоредно с това е работил като съветник на евродепутата Слави Бинев и като офис мениджър в казино в Слънчев бряг на Силвия Панагонова, вдовицата на убития криминален авторитет Милчо Бонев - Бай Миле (24 часа).
По данни на "24 часа" той е бил свидетел по дело за изнудване срещу групировката на Божидар Кузманов, известен като Божо Кравата. През юни 2025 г. в списъка на отсъстващите от заседанието по делото за стрелбата срещу Митьо Очите отново фигурира архимандрит Харалампий Ничев. Призовките до българските му адреси се връщат, а съдът е уведомен, че той се намира в манастир в Гърция. От началото на процеса не се е явил нито веднъж в съда (Блиц).
През юли 2014 г. Видинският митрополит Дометиан му възстановява сана, направо с архимандритско достойнство. В края на 2015 г. Ничев се появява като докторант в Общоцърковната аспирантура на Московската патриаршия при митрополит Иларион (Алфеев), но скоро напуска Москва. През юни 2016 г. той вече е на Критския събор, без благословението на Българския синод. Нещо повече, главният секретар на Синода заявява, че не знае какво прави този човек там (Факти).
На 20 януари 2017 г. Ничев служи в Бурса с благословението на тогавашния Бурсенски митрополит Елпидофор. Същата година преминава в клира на Вселенската патриаршия, а от февруари 2019 г. е сътрудник по вероизповеданията на депутата от партия "Воля" Елена Пешева. През 2020 г. Фенер му възлага духовното обгрижване на православните българи в Истанбул, въпреки че Българският синод има свой кандидат за това място, четем в 24 часа. Москва, Крит, Бурса, парламентът, Истанбул - път, който трудно може да бъде наречен прав, но със сигурност не може да бъде наречен скучен.
Носят се и слухове за масонство на архимандрита. През 2022 г. таблоидът "Флагман" пише за снимки на Ничев с регалии на "католическо тамплиерско общество" и с бяла престилка със син триъгълник, наподобяваща масонска. Там се говори и за неговото посредничество при дарение от 50 000 евро от фондацията на Марешки за манастир на Халки, както и за слухове за бъдеща хиротония (Флагман). Членство в ложа обаче не е документално потвърдено.
Американската следа
Ако Дионисий е имал покровител във Вселенската патриаршия, това е Американският архиепископ Елпидофор. През 2023 г. Елпидофор кани Дионисий в Ню Йорк за периода от 3 до 8 август и в официалното писмо го нарича "наречен Стобийски епископ". На 6 август Дионисий се моли в олтара по време на Литургията, оглавена от Елпидофор (Doxologia). По това време в България той вече от няколко години е под запрещение да свещенодейства.
С Ничев Елпидофор е свързан от по-отдавна: именно с неговото благословение Ничев служи в Бурса през 2017 г. Lupa публикува снимка, на която тримата стоят един до друг, а в края на януари 2023 г. Дионисий и Ничев, заедно с бившия министър-председател Ренета Инджова, са приети от самия патриарх Вартоломей (Фактор).
Не е изненадващо, че формулата на Елпидофор "пръв без равни" преминава като червена нишка през цялото писмо (виж писмото, стр. 19–21). Няма обаче публични данни, че именно архиепископ Елпидофор се е опитвал да прокара хиротонията на Дионисий през Синода на Фенер. Има покана, титла в нея и общи снимки. За надежда, а името Елпидофор се превежда като "носещ надежда" - това може и да е достатъчно, но за епископски омофор със сигурност не е.
Поверително, но в Dropbox
Писмото, което авторът е помолил да не бъде показвано нито на патриарх Даниил, нито на служителите на Фенер (виж писмото, стр. 26), на 15 октомври 2026 г. е публично достъпно. Материалът в Lupa е подписан "Lupa.bg", поместен е в рубриката "Коментар" и се позовава на неназовани "източници във Вселенската патриаршия" (Lupa). Файлът в Dropbox е озаглавен просто и непретенциозно: "Mishev’s letter".
Коментарът почти дословно преразказва писмото, буквално като конспект: единадесет години без хиротония, петима митрополити, издръжка в размер на една четвърт от заплатата на селски свещеник, Умински и Кураев, 9-ото и 17-ото правило на Халкидонския събор (сравнете Lupa и писмото, стр. 4, 6, 17, 21–22). Дори приписаните на дядо Даниил думи, че Дионисий не бива да съществува в "неговата България", са взети от писмото (стр. 37).
Към текста са добавени две снимки от обкръжението на Дионисий и похвали, които липсват в писмото: Ничев е "талантлив и способен", Дионисий е бъдещ "талантлив, умен и харизматичен архипастир", а самото писмо е "блестящ богословски трактат“ (Lupa).
За сметка на това, в коментара няма нито протестите от 2014 г., нито отказа на патриарх Неофит, нито причините за лишаването от сан. Решението на църковния съд е споменато в кавички. Невъзможно е да се докаже кой е предоставил писмото и кой е написал коментара. Но въпросът кой има полза от огласяването му в навечерието на посещението е почти риторичен. Адресатът няма нужда от него. Следователно, по всичко личи, че то е нужно на автора.
Сигнал, към който никой не се отправя
Дионисий пише така, сякаш Църквата е съд, в който е достатъчно да намериш подходящия член от закона и присъдата ще бъде отменена. Събрал е десетки такива "членове", включително един несъществуващ. Фенер обаче се ръководи от отношенията между Църквите. И повече от десет години тези отношения са се оказвали за него по-важни от един архимандрит с титлата "наречен епископ".
На 19 октомври патриарх Вартоломей ще служи в Рилския манастир заедно с патриарх Даниил. Поканил го е същият Синод, който две седмици преди посещението лиши Дионисий от сан. Сигналът S.O.S. е чут и отговорът на него е самото това посещение.
Остава един въпрос към читателя. Защо човекът, който преди дванадесет години беше спрян от протестите на повече от хиляда души, предимно свещеници, Lupa продължава да нарича "честния Стобийски епископ“? И защо неговия приятел, в чиято биография присъстват казино, разколнически сан и неявявания в съда, представят като талантлив посредник между София и Константинопол? Отговорът едва ли ще бъде намерен в каноните на Халкидонския събор.
