Троянската църква „Света Параскева – Петка“ днес отбелязва своя храмов празник
Почитта към света Петка в троянския край е много стара, пише протойерей Войден Божков в материала си, публикуван на страницата на Ловчанска митрополия. Според изследователите в района на съвременния град Троян през XVII век е съществувал манастир на света Петка Параскева, зафиксиран в османските данъчни документи от същия период. Прави впечатление, че манастирът е бил с големи възможности като земи и производство, поради което и властта е изземала големи данъчни суми от него. Което свидетелства и косвено, че този манастир е бил книжовническо средище, поддържащо връзки със старите средновековни ловчански манастири като манастира Ястреб. За съжаление според изследователите в края на същия век (XVII) манастирът е бил разрушен от османците и повече няма никакви сведения за него.
Затова пък на мястото на днешния храм „Света Параскева Петка“ в град Троян е съществувал стар параклис, който е запазил паметта и почитта за нея в района.
Самата църква пък, построена в чест на света преподобна Петка Параскева, е построена в 1835 г. със задружните усилия на местните православни българи от Троян и района. Тя е била градена с голяма любов и усилие, които като плод са творили нашия великолепен възрожденски храм, за който австро-унгарският изследовател Феликс Каниц (1829 – 1904) заслужено отбелязва:
„Църквата, изградена през 1835 г., е единствената архитектурна красота на града. Аз исках в нейните хубави резби (марангоз) да позная ръката на бащата на прочутия майстор поп Константин от Трявна, а колкото до стълбовете, на които се крепеше олтарът, считам, че са от римски стил. Особено впечатление ми направи женското отделение, което е преградено от останалата част с дървена решетка.“
За съжаление обаче през бурните години на Руско-турската освободителна война (1877 – 1878 г.) троянската църква, построена в чест на света преподобна Параскева Петка, е подпалена и споделя участта на град Троян, който бил опожарен и разорен от отстъпващите османски орди в началото на месец август 1877 г. – въпреки оказаната съпротива от страна на местния революционен комитет, който се опитал да организира отбрана на града, за съжаление обаче неуспешно, след като били проведени няколко отчаяни сражения в околностите на град Троян.
Интересен е и фактът, че в пожара оцелели по чудесен начин двете големи и най-стари икони (бг. ез. „образи“) на Господ Иисус Христос и Пресвета Богородица с Богомладенеца, положени за поклонение днес в притвора на храма.
След погрома от 1877 година троянската църква на света преподобна Петка Параскева била възстановена и функционира до ден днешен за духовна полза на вече редица поколения православни троянци и гости – поклонници при храма.
Важно е да се отбележи и фактът, че в троянската църква от 10-ина години насам, благодарение на усилията на нашия Ловчански митрополит г-н г-н Гавриил, се намира и съхранява покров (плащаница), с който е било повито тялото на светата преподобна Петка Параскева в град Яш. Това е изключително важна благодатна светиня, с която могат да се похвалят малко енорийски църкви!
Чудодейни дела на света преподобна Петка Параскева от по-ново време в троянския храм
Както е казано в Св. Писание (Библията): „голяма сила има усърдната молитва на праведника“ (Яков 5:16). И аз като свещеник при църквата на света преподобна Параскева Петка мога да споделя няколко такива случая, с които да осветя вечната актуалност на нашата древна православна, т.е. автентична Христова вяра.
Много са чудесата, които са ставали по молитвите на света преподобна Петка Параскева както при нейните свети мощи (днес намиращи се в гр. Яш, Румъния), така и тук в троянската наша възрожденска църква.
Немалко са случаите, когато богомолците са споделяли от своя духовен опит за духовната подкрепа и чудеса, които са се случвали в живота им, след като са се обръщали към светицата, просещи нейното молитвено застъпничество пред Бога. Лично аз няма да забравя как преди години света Петка спаси деца, играещи на футболното игрище до близкия спрямо храма стадион, от падащите мълнии, които според разкази на очевидци в последния момент са се отклонили. Защото, както знаем, Божията милост е неизмерима и гръмотевиците се отклониха не къде да е, а в купола на троянската църква. Това беше през есента на 2008 година. След което през същата зима (2008 – 2009) два пъти подред, в рамките на един и същи ден, лек автомобил и кола, поднасяйки се по тогава заледения път към храма, бяха задържани от невидима сила да не паднат по стръмните стъпала, намиращи се пред входа на храма. Тогава водачите на тези превозни средства с жива вяра влизаха в храма с благодарност към Бога и светицата, за да се помолят.
Наскоро света Петка се беше явила на хора от Асеновград, като ги беше призовала, цитирам: „Елате в моята църква, в град Троян!“. Откривайки се по чуден начин и изглеждаща, както е изобразена на храмовата икона от царския ред в нашата църква. Начин, по който е изобразена така само в нашия троянски православен храм Божий. След което беше прочетена благодарствена молитва пред иконата (бг. ез. образа) на светицата за дошлите от Асеновград люде.
Няколко думи за заключение.
От всичко казано дотук става ясно, че нашата Христова православна вяра живо преобразява и освещава всички, които пристъпват искрено към Бога (виж Матей 5: 8 / Римляни 5: 1 – 2). И че богоуподобените свети личности като светата преподобна Петка Параскева са носители на Божията благодат за полза на всички нас, които се стремим да живеем в Бога (виж 1 Петър 1:16). От нас остава само да пожелаем и да тръгнем по „Пътя, Истината и Живота“ (Йоан 14:6) – Иисус Христос, нашия Господ Бог. Тъй както и нашите деди – православните троянци – са вървели чрез молитвеното покровителство на света Петка Параскева, преминавайки през бурните вълни на този живот, който е само една сянка и подготовка към вечния (1 Кор. 2:9)!
Нека днес, когато честваме паметта на света преподобна Петка Параскева, и ние да запеем със следните слова:
„Ти, достославна света Петко, като си възлюбила пустинния и безшумен живот, усърдно си тръгнала след своя младоженец Христа, като още от младини си поела Неговото благо иго и молитвено си се въоръжила с кръстния знак против мислените врагове. С постнически подвизи, с пост и молитва и със сълзливи капки ти си изгасила въглените на страстите. Поради това, като стоиш заедно с мъдрите девици в небесния чертог пред Христа, моли се за нас, които почитаме твоята честна памет.“
