14 години от канонизацията на Баташките и Новоселските мъченици
На 3 април се изпълват 14 години от прославлението и причисляването в лика на светиите на светите Баташки и Новоселски мъченици. Духовните тържества се провеждат през 2011 г., когато в патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ е извършена канонизацията и е отслужена тържествена св. Литургия, възглавена от Българския патриарх Максим заедно с всички архиереи на Българската църква, голямо множество християни от Софийска епархия, сред които игумени, монаси и монахини от софийски манастири.
Към тържествата тогава се присъединяват и стотици миряни от Батак, Ловеч и Априлци, някои от тях преки потомци на убитите при Баташкото клане и на загиналите при Априлското въстание новоселци.
В своето послание тогава архиереите от Св. Синод казват: „Подвигът на Баташките и Новоселските мъченици, претърпените от тях мъчения са засвидетелствани в многобройни исторически източници от епохата и са познати на всяко христолюбиво и родолюбиво българско сърце. Свидетелите на епохата сравняват претърпяното от тях с онова, което ни е известно за първите столетия от историята на Църквата. Истина е, че ужасите и поруганията, които Баташките и Новоселските мъченици са били принудени да претърпят, за да завършат живота си като християни, могат да се сравнят единствено със зверствата, вършени в последния етап от гоненията срещу Църквата в Римската империя...
Христолюбивият български народ винаги с особено благоговение е почитал и се е вдъхновявал от паметта на всички свои светци и особено от мъчениците за вяра и род. Светлият им лик винаги е бил безценен бисер в съкровищницата на нашата духовност и упование в дните на изпитания. Като провъзгласява в лика на светците просиялите в жертвения си подвиг Баташки и Новоселски мъченици, Светият Синод на Българската православна църква – Българска Патриаршия не само оповестява тяхното увенчаване с венците на мъченичеството, но и санкционира отдавна отдаваната им почит от техните приемници – христолюбивото изпълнение на Българската православна църква – вчера, днес и утре“.
