Ниските води на Дунав разкриха останки от моста на Константин Велики край Ескус
Археолози проучват основите на съоръжението и каменни детайли край село Байкал, които могат да помогнат за изясняването на строителната история на античния град
Спадът на Дунав разкри значителна част от речното дъно край руините на Улпия Ескус и даде възможност на няколко археологически експедиции да проучат останки от античното строителство. Реката се е отдръпнала с около 250 метра, но дори при това ниско ниво водата все още покрива брега от времето на Константин Велики. Именно тук императорът изгражда първия си мост над граничната река.
Според Павел Попов, археолог в Регионалния исторически музей в Плевен, останките от съоръжението позволяват да се установи къде е минавал античният бряг. Ортофотозаснемането показва първите структури във водата на още около 200 метра навътре от сегашната брегова линия.
Досега е проучван само румънският край на моста, където брегът е останал почти непроменен. Българският бряг обаче е бил постепенно размиван през вековете. Това се обяснява с действието на Кориолисовите сили и т.нар. закон на Бер: заради въртенето на Земята движещите се тела, включително речните води и въздушните маси, се отклоняват надясно спрямо движението си в Северното полукълбо и наляво в Южното.
При сегашното ниско ниво първата опора на моста, макар и на около 200 метра навътре във водата, вече се вижда ясно. Различими са и няколко други основи. По думите на Попов дълбочината в този участък е около метър и половина до два метра, а при обичайното ниво на реката водата вероятно е с още около един-два метра по-висока.
Основите разкриват как е построен мостът
Мостът е свързвал Ескус на южния бряг със Сучидава на северния. Доц. д-р Гергана Кабакчиева, изследователка на Улпия Ескус, посочва, че от северната страна са открити порталът и останки от първите опори. Междинни основи са регистрирани и в средата на реката, но там са били умишлено разрушени, защото са затруднявали корабоплаването.
Разкритите край българския бряг останки дават нова информация за южния подход към моста, местоположението на тогавашния бряг и строителната техника. Сред важните наблюдения е използването на смесена зидария, известна като опус микстум.
При ниските води от повърхността ясно се виждат редуващи се тухлени и каменни пояси. Хоросановата спойка е запазила голяма здравина, а каменните блокове са свързани с железни скоби. Скобите са оцелели дори под водата, вероятно защото са били поставени в гнезда, залети с олово.
Тухлената зидария е особено интересна за изследователите. Кабакчиева отбелязва, че в публикациите на румънските археолози северната част на съоръжението е описана като изградена само от камък. Според нея различието между тези сведения и наблюденията от южната страна изисква допълнително изясняване.
Д-р Найден Прахов, директор на Института за подводно наследство към UNESCO, описва основи от големи дялани каменни блокове — квадри, над които има тухлени пояси и градеж от камъни и хоросан. Според него тази техника показва, че опорите са били зидани на сухо.
Възможните обяснения са две: или мястото тогава е било суша и това е сухоземната част на моста, или строителите временно са отклонили течението, за да изградят основите.
Подробното измерване и заснемане на останките трябва да даде още отговори за решенията на античните инженери. Подобен строеж би бил сериозно предизвикателство и днес, особено когато зидарията трябва да издържа продължително на силното речно течение.
Проби от хоросана и камъка
Учените взимат проби от запазения хоросан, за да изследват състава му. Прахов посочва, че в него има чукана керамика. При опитите да отдели парчета за анализ той установява, че на повечето места спойката е изключително здрава, но на други се разрушава по-лесно. Това показва различия в използвания хоросан, които според него са нормални.
Павел Попов очаква анализите да установят дали строителите са влагали специфични примеси, подходящи за необичайното съоръжение. Той подчертава, че мостовете над Дунав не са били много и че течението затруднява дори днешната работа на археолозите.
„Представям си с какви перипетии се е сблъскал инженерът, римският Кольо Фичето“, казва Попов.
Предизвикателство са били не само условията в реката, но и сроковете: мостът е издигнат за четири години като приоритетен строеж.
Изследователите взимат проби и от каменните блокове, за да установят произхода им. По думите на Прахов в непосредствената околност няма подходящи кариери, затова камъкът е бил доставян по вода.
Мостът като част от политиката на Константин Велики
Сведения за съоръжението са запазени в биографичните извори за императора. Те отбелязват точно и датата на откриването му — 5 юли 328 година.
Кабакчиева разглежда моста между Ескус и Сучидава като част от пропагандната кампания на Константин Велики и от намерението му да възстанови римския контрол над земите северно от Долен Дунав.
През III век Римската империя изпада в тежка криза и не успява да се справи с непрекъснатите нападения на готите. Тя се оттегля от Дакия, а долнодунавският лимес отново става нейна граница. Чрез поредица от реформи Константин се стреми да промени това положение, като мостът е част от програмата му.
Откриването на съоръжението е подготвяно като знаково събитие, на което императорът да обяви началото на кампанията си, свързвана с утвърждаването на прозвището му Велики. По думите на Кабакчиева той прокламира идеята, че с варварите трябва да се търгува, а не да се воюва — послание, което тя също определя като част от неговата пропаганда.
След откриването Константин нарежда да бъде изсечен бронзов медальон с изображение на моста. То дава представа за външния вид на съоръжението.
Сред находките има и част от колона, чието откриване е неочаквано за изследователите. Прахов допуска, че тя може да е принадлежала на моста, тъй като той е имал и представителни функции, но подчертава, че това още не е установено.
Според Кабакчиева съоръжението за известно време допринася за стабилизирането на Ескус и за търговията с различни племена. Тя свързва периода с началните процеси на Великото преселение на народите и предполага, че императорът е усещал силата на тези движения, като е използвал всички възможности да възпира преминаването на Долен Дунав.
Находки край Байкал насочват към каменните кариери
Друга археологическа експедиция предлага работна хипотеза откъде може да е доставян строителният камък. Близо до пристана на село Байкал, където учените предполагат, че е имало и антично пристанище, вниманието им привлича дялан каменен блок. С помощта на местни жители екипът се заема с изваждането му.
Д-р Биляна Торбатова, археолог от Националния археологически институт с музей при БАН, определя находката като архитрав — елемент от архитектурната украса, разположен над капителите на колоните. Според нея той е бил предназначен за представителна обществена сграда, вероятно храм в Ескус, и е бил предварително обработен в каменна кариера.
Ръководителят на експедицията проф. Сергей Торбатов обяснява, че върху горната повърхност са били поставяни останалите части на архитектурния ордер — фриз, корниз и вероятно фронтон. Някои участъци от блока са обработени само частично, тъй като след сглобяването са оставали невидими.
Екипът предполага, че детайлът е превозван със сал, който по неизвестна причина се е преобърнал.
По думите на проф. Торбатов археолозите са локализирали четири кариери в участък от около 15 километра нагоре по течението. Те са работили именно през разглеждания период. Проследяването на пътя на камъка от тях към Ескус помага да се изясни строителната история на града.
Находката подкрепя предположението, че блоковете са били оформяни още в кариерите — в необходимите размери и с част от декорацията. Окончателната им обработка е извършвана при сглобяването на съответната сграда. Учените допускат, че камък от същите кариери е използван и за моста между Ескус и Сучидава.
Торбатов посочва, че от мястото на находките до около 15 километра след устието на Вит няма подходящ камък. Според него локализираните кариери са снабдявали с материал както гражданското, така и укрепителното строителство.
При работата екипът забелязва и други каменни детайли. Един от тях отново е разпознат като част от архитрав. Сходният начин на изработка кара археолозите да предположат, че елементите може да са били подготвени за една и съща постройка и да са превозвани заедно.
Биляна Торбатова обръща внимание на специфичното оформяне на лицевата повърхност, предназначена за видимата част от фасадата на храма. Тя обяснява, че подобни детайли следват определени типове и правила на изработка. Върху друг блок е установен жлеб, предназначен за конструктивна сглобка.
Ако предположението за общия произход на детайлите се потвърди и бъдат намерени още елементи, екипът се надява да възстанови цялата ордерна украса на една монументална сграда.
Причината за унищожаването остава неизвестна
Хипотезите за кариерите, транспорта на камъка и строежа на моста тепърва ще бъдат проверявани.
Самото съоръжение е използвано сравнително кратко — около 10–15 години, преди да бъде опожарено. Ходовата му част е била дървена. Засега нито изворите, нито археологическите изследвания дават отговор дали мостът е разрушен умишлено, за да не улеснява нападателите на империята, или е унищожен при вражеско нападение.
