Игумен Никон: Спасението ни не е в подвизите, а в покаянието
Човек, който упорито оправдава себе си, а другите обвинява, се намира на лъжлив път
Мир на теб, досточтима майко М.!
Получих писъмцето ти. Ти съзнаваш, че не си права в много отношения. Радвам се на това. Човек, който упорито оправдава себе си, а другите обвинява, се намира на лъжлив път: той или няма да постигне никакъв успех в духовния живот, или неизбежно ще се окаже в мрежите на прелестта. Нашето спасение е не в подвизите, а в дълбокото, искрено и сърдечно осъзнаване на своята греховност, повреденост, безсилие сами да се поправим. От такова съзнание се ражда съкрушението, плачът, известно смирение и т.н., пише Игумен Никон (Воробьов).
Ако няма такова съзнание, а отгоре на това има и (Боже, опази!) самооправдание, тогава всички трудове са напразни, и дори ще породят самомнение и гордост. И така, и в малкото, и в голямото, и в житейските дела, и в духовните, по отношение на себе си и във взаимоотношенията си с другите, старай се да се поставяш на последно място (по Евангелието: не сядай на първото място) - и тогава ще придобиеш мир в душата си и останалите неща, за които стана дума по-горе, а заедно с тях и чрез тях - спасение.
Поклон и Божие благословение на теб, на К. и на всички познати.
Прости ми за всичко, с каквото съм обидил теб и останалите! Нашите ти изпращат поклон. Бог да ти прости за всичко и аз ти прощавам!
Болестите и скърбите не са наказание, а Божия милост, казва св. Теодор Студит.
