Старецът Паисий: Недоволството е болест на светския ум

В наше време най-голямата болест са суетните помисли на светските хора. Може човек всичко да има, но когато няма добри помисли, тогава се измъчва, защото не възприема нещата по духовен начин. Например някой тръгва на път, двигателят на автомобила му претърпява лека повреда и той пристига с малко закъснение. Ако има добри помисли, ще си каже: „Сигурно добрият Бог допусна тази пречка, защото можеше да претърпя някоя катастрофа, ако не бях закъснял. Боже мой, как да Ти се отблагодаря за това?“ И така прославя Бога. А ако няма добри помисли и не реагира по духовен начин, ще започне да обвинява Бога и да ругае: „Ето, щях да отида навреме, а закъснях – всичко стана наопаки! А и този Бог…“.

Човек получава помощ, когато посреща с „десни“ помисли всичко, което му се случва. А когато работи в „лява“ посока, тогава се измъчва, съсипва се, полудява. Помня преди години на път от Уранополи за Солун се качихме на един камион, където вместо седалки имаше някакви дъски. Вътре беше голям хаос: чанти, портокали, риба, празни вмирисани кафези от риба, деца от Атониадата – едни седнали, други прави, а също и монаси, цивилни… Един мирянин седна до мен. Беше пълен и понеже му беше тясно, започна да роптае: „Що за положение е това!…“ По-встрани седеше един монах, който, бедният, беше затрупан отвсякъде с празни кафези и само главата му се виждаше. Междувременно, понеже камионът се друсаше по черния коларски път, струпаните кафези падаха върху него и той се опитваше да ги бута с ръце наляво и надясно, за да не го удрят по главата. Показах монаха на онзи, който викаше, понеже беше малко притиснат: „Виж онзи в какво състояние се намира, а ти се оплакваш.“ След това се обърнах към монаха: „Как си, отче?“ А той с усмивка ми отвърна: „Дядо, тук е по-добре от ада!“ Ето: единият се измъчваше, макар че седеше, а другият се радваше, макар че кафезите почти го затрупваха. А имаше два часа път, не беше близо. Умът на светския човек се въртеше около мисълта, колко удобно щеше да му е, ако пътуваше с автобус и от това му идеше да се пръсне от мъка. А монахът размишляваше за страданията, които би имал в ада и чувстваше радост. Мислеше: „След два часа пристигаме и ще слезем от камиона, а горките души, които са в ада, се измъчват вечно. Слава Тебе Боже, тук съм по-добре“.

Източник: pravoslaven-sviat.org

Прочетете също