Спасението на душата – преминаване от минус към плюс

Снимка: ekklisiaonline.gr

Духовното сърце е нашият център, или „вътрешният човек“, ако следваме логиката на апостол Павел. Невъзможно е да се даде определение на този център. В него са обединени и трите енергии на душата (разсъдъчна, похотлива и раздразнителна). Душата като субект на личния живот има в себе си дух – своя най-висш богоподобен принцип. Именно в духа като богоподобно начало човек намира своя източник на най-висшите форми на духовен живот. Неговата функция е да стане вместилище на Светия дух.

Адам е създаден безстрастен, способен на обожествяване. Неговото начално състояние се нарича „нула“. От „нулата“ Адам навлиза в състоянието „минус“. Човешката природа вместо неутрална придобила отрицателни качества на личностните характеристики. Налице била грешка на волята – била ѝ дадена погрешна посока. Адам „пропуснал“: точно така звучи думата „грях“ на гръцки език. Вместо целта – „Бог“, Адам дал на волята противоположен импулс и я насочил към нищото.

Заедно с Адам цялото творение излязло „от релсите“. Законът за взаимното поглъщане влязъл в логиката на живота на света. Болестта на човека се проявила най-напред в помрачаването на ума, който, вкопчен в сетивата, напуснал сърцето и, разтваряйки се в интелекта, се разпрострял над целия свят с размисли.

В същото време умът загубил контрол над чувствата и желанията. Напротив, именно те започнали да контролират ума и да му налагат своите влечения.

Другата страна на страданието е покварата на волята. Станали сме отпуснати и по-склонни към злото, отколкото към доброто. Греховно-ориентираното себелюбие и оскверняването на сетивата са се превърнали в наши основни характеристики. Задачата на живота е да преминем от „минус“ към „нула“ и от „нула“ към „плюс“. „Нулата“ е състоянието на първоначална безпомощност. „Плюс“ е състоянието на обожествяване, на пребиваване на Светия Дух в духа на човека и на освещаване на душата и тялото чрез Него. Това не може да се осъществи без помощта на Светия Дух.

Спасението се осъществява от Бога, но ние се нуждаем и от решимост да Го следваме докрай, дори до пълна самоомраза.

Следващият въпрос, който обикновено се задава, е „защо Бог е допуснал това да се случи“? Защо Той не е направил Адам „плюс“ веднага? Факт е, че всичко, създадено от Бога, е „нула“. Всичко е произлязло от нищото, следователно е нищо. „Плюсът“ е само Бог. За да стане човек „плюс“, трябва да се присъедини към „плюса“ на Бога. Всички сътворени неща не са божествени по природа и нямат в себе си вечния живот, който има само Бог. То може да стане божествено само чрез присъединяване към Божествените енергии, към Божията благодат, т.е. към онова, което е самият Бог извън Неговата същност.

А за това са ни необходими: 1) свобода на избора и 2) лично волево решение. Една много важна подробност: спасението се разбира само като придобиване на „плюс“. Ако постигнем само изначалната безстрастност на Адам, каквато е била преди грехопадението („нула“), това състояние не ни гарантира от евентуалното повторение на историята на Адамовото грехопадение от самото начало. Ето защо пред нас стои една свръхзадача: по време на един земен живот да станем такива, каквито трябва да бъдем според Божия план за нас, а това е единственият смисъл на човешкия живот.

Човешкият живот в „минус“ е прекрасно изобразен от Фройд в неговата психоанализа. Агресивността (дразнеща сила) и сексуалното желание (желана сила) са издигнати от него в ранг на два основни инстинкта.

Несъзнателният стремеж към разрушение и сексуалността се разбират от Фройд като основна движеща сила на поведението на индивида и обществото. Неслучайно според Фройд религията е „форма на масова лудост“ и „надстройка над секса“, а съвестта е продукт на „социалните забрани“. Действието на нисшите сили, в тяхната болезнено изкривена страст, е признато от Фройд за естествено и нормално явление. Затова психоанализата не може да излекува никого – тя има за цел единствено да легитимира култа към страстта.

Всъщност волята и желанието не са греховни по своята същност. Те са две „воли“, които трябва да бъдат впрегнати в един и същи ярем и контролирани от разума. Само тогава те си сътрудничат. Импулсите на упоритата воля се ограничават от разединяващата сила на желанието. А твърде изостреното желание се ограничава от волята. Ето как душата се управлява от „Адам-нула“.

„Адам-плюс“ развързва коланите и дава пълна свобода както на волята, така и на желанието. Волята - за чистото наслаждаване на божествената любов, а желанието – за „духовно кипене“. Това става възможно, когато умът, осветен от Духа, установи своята монархия в сърцето. При такова хармонично вътрешно устройство на трите сили на душата човек може да се докосне до чудото на божественото общение, до срещата с Троичния Бог, защото човешката душа също е троична – тя е една по същност и троична по свойства (ум, воля, чувства).

Но трябва да се разбира, че Троицата на Бога е три вечни Божествени Лица в Единното Същество, а Троицата на човека е три несамостоятелни, безлични сили и свойства. Състоянието на безстрастие („нула“) е възстановяване на духовността в човека

Но трябва да се разбере, че Троицата на Бога е три вечни Божествени Лица в Единното Същество, а Троицата на човека е три независими, безлични сили и свойства. Състоянието на безстрастие („нула“) е възстановяване на духовното равновесие в човека, връщане на всички сили на душата към първоначалното, естествено състояние, освобождаване от страстите, изцеление от греховните недъзи.

Но това не е краят на пътя, а само неговото начало. То е връщане към точката на падението на Адам и оттам започва пътят към обожествяването.

Прочетете също