Проф. Драгутинович: Да използваш Библията срещу Църквата е абсурд

Снимка: Сръбска православна църква

„Да използваш Библията срещу Църквата е абсурд.“ Това пише в свой анализ проф. д-р Предраг Драгутинович, ръководител на Катедрата по библеистика към Православния богословски факултет в Белград, публикуван на 11 юли 2025 г. на официалния сайт на Сръбската православна църква. Авторът критикува злоупотребата с библейски цитати за политически каузи и протестни кампании, подчертавайки, че Свещеното Писание е неотделимо от Църквата, която го е съхранила и осмислила в Преданието.

Ето целия текст:

С Библията срещу Църквата

През последните години обществените сътресения в нашата страна почти неизменно бяха съпроводени от вътрешноцърковни смутове и спорове, в хода на които често пъти се прибягваше до „аргумент от Библията“, за да се оправдае дадена политическа позиция или да се потвърди определено „правилно“ политическо убеждение. Онзи, който има Библията на своя страна — прочетена и тълкувана така, както той сам избере — изглежда последователен във вярата си, както и в истинското, традиционно и църковно разбиране на политическите и социалните отношения в дадения момент, а в същото време бива въздигнат и от светските си политически единомишленици. Тази тенденция не е нова.

Концепцията на неотдавнашната „теология на бунта“ беше изградена върху целенасочен подбор на библейски пасажи, чрез които се отправяше призив за бунт срещу църковните власти — да не кажем дори за църковно неподчинение. Аргументацията бе на нивото на политически памфлет, облечен в библейски разкази, откъснати от всеки контекст — както от историческия, в който цитираните текстове са възникнали, така и от богословско-църковния, в който те се прилагат. И в днешно време подобна употреба на Библията отново е на дневен ред. От Библията се „стреля“ като с картечница, за да се обоснове и оправдае една политическа позиция, и да се покаже, че друга е небиблейска, нецърковна, нехристиянска. Дори по време на граждански протести можеше да се видят транспаранти с изопачени библейски цитати, а в публикациите в социалните мрежи — още по-често. В някои случаи дори доброволното напускане на работа биваше обосновано с вярност към Библията.

Кулминацията на тази практика беше неотдавнашна „публикация“ на един студент от втори курс на Православния богословски факултет — студент, който едва ли е издържал повече от един изпит по библейски предмет — който насочва декана на факултета, уважаем свещеник и професор, към Библията, ако изобщо може да я намери някъде. Това е израз не само на липса на елементарно домашно възпитание, но и на дълбоко неразбиране на това какво представлява Библията и какво е нейното традиционно място в Църквата. Грешно е да се мисли, че това е „протестантски маниер“, защото дори в протестантизма не се използва Библията срещу Църквата така, както това се прави от някои медийно известни „богослови“, а по-скоро се търсят модели за изграждане на Църква само върху Библията — нещо, което в крайна сметка доведе до разпадане на протестантизма на множество отделни общности.

Призивите на някои медийно изявени богослови към „критичния потенциал“ на Библията, който светите отци често са използвали при критикуване на различни явления в Църквата, също не могат да се сравняват с явлението, на което сме свидетели в нашата Църква през последните години. Светите отци никога не са използвали Библията срещу Църквата с цел прокарване на политически позиции — тяхната критика е била вътрешноцърковна и е имала за цел братското изграждане на Църквата, посочването на проблеми и намирането на решения между братя в Христа — и то преди всичко чрез проповед и вътрешноцърковен диалог, а не чрез езически или антицърковни комуникационни канали или с тяхна подкрепа. А когато не са срещали разбиране, не са прибягвали до бунт срещу Църквата, а са се подчинявали на нейната воля, знаейки, че светостта на междуличностните отношения вътре в Църквата няма алтернатива.

Злоупотребата с Библията от страна на някои медийно изявени богослови показва дълбоко неразбиране на естеството на библейския текст, а с това — и на традиционната рамка, в която Библията съществува. Библията е сборник от книги, които Църквата отчасти е възприела от юдейската традиция (Стария Завет), а отчасти сама е породила (Новия Завет).

Библията е основата на вярата на Църквата, че човекът и светът се спасяват чрез Господ Иисус Христос. В този смисъл всичко в Библията има значение за Църквата като вярваща общност — и може да няма никакво значение за онези, които са извън Църквата, освен ако не служи за формулиране на политически лозунг. Да се използва Библията срещу Църквата е абсурд — Библията е църковна книга. Тя е съставена и векове наред е съхранявана като собственост на Църквата, която пее, рецитира, чете и слуша единното послание на библейските гласове: че Бог е станал човек и така ни е дарувал спасение от смъртта и тлението.

Разбира се, ако някой не иска да приеме този традиционен контекст, свободен е да не го приеме — но тогава Библията за него не може да бъде жива Божия реч в Църквата Христова, а просто текст, с който може да се пропагандира и оправдава каквото и да било — от лични фрустрации до политически програми.

проф. д-р Предраг Драгутинович
ръководител на Катедрата по библеистика,
Православен богословски факултет, Белград

Припомняме и една мисъл на Свети Теофан Затворник, публикувана в СПЖ: "Едно е да четеш за знание, а друго - да четеш за назидание."

Прочетете също