Патриарх Даниил: Сърцето, далеч от Бога, лишава от полза добрите дела

Снимка: Софийска митрополия

В навечерието на празника Отдание на Преображение Господне Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Даниил отслужи архиерейска вечерня с Молебен канон към Пресвета Богородица в храм „Успение Богородично“ в гр. Ихтиман, съобщава сайтът на Софийската митрополия.

В съслужение бяха ставрофорен иконом Пламен Димитров – архиерейски наместник на Ихтиманска духовна околия, иконом Витали Велков – председател на храма, иконом Лазар Йончев, свещеник Стефан Палийски и свещеник Константин Атанасов.

Песнопенията изпълниха църковни певци под ръководството на д-р Андрей Касабов – и. д. секретар на Софийската света митрополия.

В края на богослужението патриарх Даниил произнесе слово в чест на празника, като сподели:

„Светите апостоли лично свидетелстват, че никой не може да изповядва, че Иисус Христос е Син Божий, освен чрез Духа Светаго (срв. I Кор. 12:3). Чрез действието на Светия Дух ние разбираме, че това е обещаният Спасител – Синът Божий, Богочовекът Господ Иисус Христос, дошъл за спасението на човешкия народ. За това ни свидетелства Свещеното Писание, това е и учението на Църквата.

Благодатта, която Господ донесе, е достъпна за всеки един човек. Свети Серафим Саровски ни казва, че придобиването на тази благодат е смисълът на нашия християнския живот. Когато неговият ученик го попитал в какво се състои същината на християнския живот – да ходим на църква, да се молим, да вършим добри дела, свети Серафим отговорил, че всичко това като християни сме длъжни да правим, но същината на християнския живот не се състои в това. Защото мнозина най-редовно могат да идват в храма, да прекарват часове в молитва, да раздават голяма част от имота си – но ако сърцето стои далече от Бога, от тези дела няма никаква полза. А когато вършим всичко тъй, както Господ ни казва – идваме в храма с усърдие, молим се с внимание, даряваме без да тръбим и разгласяваме, помнейки Христовите думи: кога правиш милостиня, нека лявата ти ръка не знае, какво прави дясната (Мат. 6:3), за да не ни откраднат тщеславието и гордостта духовната награда, и не приписваме делата на себе си, а на Бога, като живеем с покаяние и кротост пред Него – тогава Божията благодат очиства сърцата ни и те не могат да останат безчувствени; усещаме действието на Христовия мир, който просвещава ума, подкрепя ни, свидетелства, че е добро нещо да вършим волята Божия, и че това носи истинска благост за нашите души.

Нека в своя живот да подражаваме на Божията Майка, на нейното доверие и дълбоко осъзната вяра, и предаване себе си на Божията воля, като имаме неразсеяна, внимателна молитва, умиление, съзнателно избягвайки всяка празност. Когато по подобие на Божията Майка с кротост и смирение вършим своите дела, това спомага за очистване на сърцата ни, за утвърждаването ни във вярата и придобиването на духовните блага.

Нека с търпение преминем оставащата част от поста и да се поздравим с Успението на Божията Майка.

По нейните молитви Бог да ни помага, да ни доведе там, където е достигнала тя – в непреходното Христово царство.“

По време на богослужението за поклонение от вярващия народ бе изложен образът на Божията Майка „Геронтиса“ от манастира „Пантократор“ на Света гора – икона, донесена от протойерей Генадий Мартинов. За чудото, свързано с нея, Негово Светейшество отбеляза:

„Делвата при нозете на Богородица е изобразена в памет на чудо от XVII в., което Богородица извършва по време на турското робство. Тогава на Света гора имало трудности с изхранването на монасите. Мнозина били онези, които намисляли заради недоимъка да напуснат. Игуменът на манастира „Пантократор“ ги увещавал да имат търпение, разчитайки, че Господ ще се погрижи за тях. Един ден монасите видели, че от склада с провизиите изтича зехтин. Когато отворили вратите, видели, че съдовете със зехтин били препълнени. Света Богородица показала, че се грижи за тях и няма да ги остави.“

Архиерейският наместник на Ихтиманска духовна околия изказа благодарност на патриарх Даниил за посещението и отслужването на вечерното богослужение, като му пожела Божията подкрепа в служението и изпроси неговото архипастирско благословение.

СПЖ припомня думите на архимандрит Серафим Алексиев, че самооправданието е тиха болест на гордостта.

Прочетете също