ООН обвини Украйна в системна кампания за унищожаване на УПЦ

Седалището на ООН в Женева. Снимка: iStock/SanderStock

Седем специални докладчици на ООН по правата на човека изпратиха официално писмо до украинското правителство с обвинения в системни нарушения на религиозните свободи по отношение на Украинската православна църква (УПЦ), съобщава СПЖ - Украйна.

В 15-страничния документ, датиран от 14 май 2025 г., независимите експерти на ООН изразяват „сериозни опасения“ относно предполагаемото преследване на духовенство, вярващи от УПЦ, както и журналисти и правозащитници, които ги защитават.

Основни обвинения

Докладчиците твърдят, че украинските власти провеждат „систематична кампания за унищожаване“ на УПЦ, включваща:

Принудително закриване на енории. Според докладчиците законът от 20 август 2024 г. „За защита на конституционния строй в сферата на дейността на религиозните организации“ е създал правна основа за разпускане на хиляди енории на УПЦ заради техните канонични връзки с Руската православна църква (РПЦ). Според данни на ООН законодателството класифицира каноничните или историческите връзки с РПЦ като заплаха за националната сигурност. На енориите фактически се предлага или да се откажат от принадлежност към УПЦ, или да се сблъскат с разпускане и наказателна отговорност за продължаване на религиозната дейност.

Арести на духовенство. В документа се посочват конкретни случаи на задържания на висши йерарси на УПЦ:

Митрополит Теодосий Черкаски – обвинения в „оправдаване на агресия“ и „нарушаване равенството на гражданите“ (чл. 436-2 и 161 НК). От ноември 2022 г. се сблъсква с множество наказателни процеси. На 17 октомври 2024 г. по време на нападение срещу Михайловския събор получава тежка травма на главата от неизвестни нападатели.

Митрополит Павел, настоятел на Киево-Печерската лавра – обвинения в „разпалване на религиозна вражда“ и „оправдаване на агресия“ (чл. 161 и 436-2 НК). Под домашен арест от април 2023 г., което пречи на изпълнението на монашеските му задължения. Кратко време е бил в затвора заради високия размер на гаранцията.

Митрополит Арсений Светогорски – обвинения в „разгласяване на военни позиции“ (чл. 114-2 НК). Арестуван през април 2024 г. след рейд на 200 служители на СБУ за проповед за молитва за поклонниците на контролно-пропускателните пунктове. Оттогава е в следствения арест, неколкократно получавал отказ за освобождаване под гаранция въпреки здравословни проблеми.

Митрополит Лонгин Банченски – обвинения в „разпалване на религиозна вражда“ (чл. 161 НК) заради твърдения за каноническата законност на УПЦ и критика на признаването на ПЦУ. Известен с хуманитарната си дейност и осиновяването на повече от 500 сираци.

Свещеник Евгений Кошелник – обвинения в „оправдаване на агресия“ (чл. 436-2 НК). През декември 2024 г. осъден на 5 години лишаване от свобода. Съдът тълкува използването на църковнославянски език и канонически препратки към Московската патриаршия като „прославяне на агресия“.

Завземане на храмове. Експертите на ООН документират принудителни завземания на религиозни обекти:

Михайловски събор в Черкаси – на 17 октомври 2024 г. около 100 въоръжени лица завземат със сила събора. Духовенството и вярващите, които се опитали да окажат съпротива, били подложени на сълзотворен газ. Правоохранителите не се намесили, а някои от защитниците на храма били обвинени в хулиганство.
Елецки манастир в Чернигов – местните власти започват съдебни процедури за предаване на манастира на организация, одобрена от държавата или свързана с ПЦУ. На УПЦ е отказана възможност за справедлива съдебна защита.
Преследване на защитници.

Документът описва създаване на атмосфера на страх за журналисти и правозащитници:

Дмитрий Скворцов – журналист, държан под стража 23 месеца по обвинение в „измяна“ за статии относно преследването на УПЦ. Въпреки че през октомври 2024 г. е освободен под гаранция, съдебните процедури продължават, с риск от 15 години затвор.

Светлана Новицкая – правозащитничка, арестувана през февруари 2024 г. по обвинения в „държавна измяна“, „разпалване на религиозна вражда“ и „оправдаване на агресия“ заради защита на духовенството на УПЦ и участия на международни конференции на ОССЕ. Държана без право на гаранция във Лвовския следствен арест.

Правни аспекти и международни задължения

Специалните докладчици подчертават, че описаните действия могат да нарушават задълженията на Украйна по Международния пакт за граждански и политически права, ратифициран през 1973 г. Особено се отбелязва, че свободата на религията остава „неотменимо право дори по време на военно положение“.

Експертите критикуват използването на неопределени понятия като „идеология на руския свят“ за наказателно преследване за богословски възгледи и литургични практики. Според тях властите прилагат наказателното право не за „явни призиви към насилие“, а за „препратки в проповеди към традиционен литургичен език, призиви за канонично единство или изразяване на несъгласие с подкрепяни от държавата православни юрисдикции“.

Докладчиците отбелязват, че макар текущият въоръжен конфликт да може да оправдава извънредни мерки, „правото на свобода на религията остава неотменимо при всички обстоятелства“. Комитетът на ООН по правата на човека по-рано е посочвал, че ограниченията на свободата на религия по съображения за национална сигурност са недопустими дори във военно време.

В приложението към писмото експертите се позовават на решения на Европейския съд по правата на човека, включително делото „Митрополитска църква на Бесарабия срещу Молдова“ (2001), където се подчертава, че държавите не могат да принуждават религиозни общности да променят духовната си принадлежност по политически съображения.

Системен характер на нарушенията

Особена тревога у докладчиците предизвиква „всеобхватният характер“ на практиките срещу УПЦ, което позволява да се говори за „систематична кампания за демонтаж или принудително пренасочване на религиозния живот“ на общините на Църквата.

Според данни на ООН във всички случаи на преследване духовенството на УПЦ „е било подлагано на продължително предварително задържане или ограничителни мерки на домашен арест“, често им е отказвано освобождаване под гаранция. Съдилищата, твърди се, се опират на езикови „експертизи“, които твърдят за „проруски симпатии“, вместо на конкретни доказателства за престъпен умисъл.

Експертите отбелязват, че „характерът на обвиненията и минималната фактологическа база, извън богословски дискусии, проповеди или литургични практики“, свидетелства, че наказателното право се използва за ограничаване влиянието на УПЦ.

Исканията на ООН към украинските власти

В писмото се съдържат осем конкретни въпроса към украинското правителство, изискващи подробен отговор:

Относно религиозните преследвания: да се предостави информация за принудителното разпускане, изселването и преследването на общини на УПЦ и обяснение как тези ограничения съответстват на принципите на законност, необходимост и пропорционалност;

Относно наказателните дела: да се изясни правната и доказателствена основа за преследване на духовенството по обвинения в „подстрекателство“, „оправдаване на агресия“ или за използване на понятието „руски свят“, особено когато става дума за мирна религиозна дейност;

Относно справедлив съд: да се посочат гаранциите за правото на справедлив процес според международните стандарти, включително независимостта на съдиите, достъпа до адвокатска помощ и презумпцията за невиновност;

Относно църковното имущество: да се конкретизират процедурите за връщане на завзетото имущество, за изплащане на компенсации и за съдебно обжалване на принудителните прехвърляния на религиозни обекти;

Относно защитата на правозащитници: да се информира за мерките за защита на журналисти, адвокати и активисти, които документират нарушения срещу УПЦ, от преследване и незаконни арести;

Относно лишаването от гражданство: в случаите на депортиране на йерарси на УПЦ да се посочат правните основания, спазените процедури и възможностите за обжалване;

Относно военното положение: да се разясни какви мерки се предприемат, за да не се допуска прекомерно ограничаване на свободата на религия под претекст на извънредно положение.

Международна реакция и процедури

Обръщението на експертите на ООН е резултат от систематизация на информация от различни източници – правозащитни организации, свидетели и пострадали страни. Специалните докладчици подчертават, че „не желаят предварително да съдят за точността на обвиненията“, но считат за необходимо официално да поискат разяснения от украинските власти.

Писмото е изпратено в рамките на процедурата за „спешни призиви“ на ООН – механизъм, който позволява на експертите оперативно да реагират на съобщения за сериозни нарушения на правата на човека. Този инструмент не предполага предварително съдебно решение, но изисква от държавите да предоставят разяснения по фактите за предполагаеми нарушения.

Документът е подписан от седем независими експерти на ООН: Георгиос Катругалос (демократичен международен ред), Ирен Хан (свобода на изразяване), Хина Ромеро (мирни събрания), Маргарет Сатъруейт (независимост на съдиите), Никола Левра (права на малцинствата), Назила Ганеа (свобода на религията) и Бен Саул (борба с тероризма).

Украинските власти са длъжни да отговорят на обръщението в срок от 60 дни. Кореспонденцията ще бъде публикувана на официалния сайт на ООН и представена в годишния доклад на Съвета по правата на човека. В случай на липса на отговор или на неудовлетворителни разяснения въпросът може да бъде внесен за разглеждане от международни правозащитни органи.

Експертите на ООН призоваха украинските власти „да предприемат всички необходими временни мерки за прекратяване на предполагаемите нарушения и предотвратяване на тяхното повторение“, както и „да осигурят подотчетност на всяко лице, отговорно за предполагаемите нарушения“.

Преди дни СПЖ писа, за интервюта на патриарх Вартоломей, в което той обяви, че няма да отмени томоса за ПЦУ, а целта е една църква в Украйна.

Прочетете също