Отец Думитру Стънилоае: Смисълът на кръста ни е в това да го носим
Отец проф. Думитру Стънилоае е сред най-значимите представители на православното богословие на XX век. Наричан е от своите съвременници „богословът на християнската любов” и „най-големият богослов на двадесети век".
Роден е на 16 ноември 1903 г. в с. Влъден. Умира на 4 октомври 1993 г. в Букурещ. Директор e на вестник „Румънски телеграф" от 1934 г. до 1945 г., а от 1936-та до 1945-та е ректор на Духовната академия в Сибиу. През 1958 г. е арестуван и изпратен в концлагер по време на гоненията срещу румънските християни. По повод на тези събития казал на Оливие Клеман: „Преживяване като всяко друго, макар да се оказва труден период за семейството ми... Да носи кръста си по този начин е естественото състояние на християнина и няма какво толкова да се обсъжда." След освобождаването си отново заема професорска катедра в Букурещкия богословски факултет.
Богословското творчество на о. Думитру Стънилоае е огромно по мащаб и съдържание. То обхваща 90 книги, 33 преводи, 275 богословски студии, 22 рецензии, 35 възпоменателни слова, 475 статии и 17 интервюта. Може би най-важният му труд е „Православно догматическо богословие", издаден в три тома. Освен професор по догматика той е и преводач, писател, журналист. Превежда "Добротолюбието" на румънски език, труд, който излиза от печат в 12 тома.
Смисълът на този живот е във вечния живот след смъртта. Ако не го придобием обаче, ако не влезем във вечната радост, ако умрем вовеки, то нашият живот е бил безсмислен! Бъдещата вечна радост не се постига без борба със страстите, без усилие да обичаме другите, без да се жертваме от любов към другите. Смисълът на кръста ни е в това да го носим, да живеем живота си като кръсто-носци, да бъдем способни на саможертва за ближните.
Прочетете също
о. Георги Калчу: Да не правиш добро, означава да вземеш страната на злото
В битката между доброто и злото, спасението или загиването, няма неутрална позиция, защото всички ние сме Божии създания и Негови съработници.
Св. Григорий: Жената е пристан и утеха за мъжа
В брака всичко е общо - и радостите, и скърбите, и грижите, но остави неразумната еднаквост между двата пола
Старец Клеопа разказва: Татко, забрави да погледнеш нагоре
Момиченце обръща съдбата на баща си с думи, които достигат до дълбините на душата му.
Старец Ефрем: Събудиш ли се – падни на колене пред Бога
За да придобием спасение, е необходимо да подчиним живота си на опреден ред
Св. Теодор Студит: Болестите и скърбите не са наказание, а Божия милост
Болестите напомнят за смъртта, а ние трябва да се готвим за нея.