Естония с нов закон: Религиозни връзки с Русия са опасност за сигурността

На 17 юни 2025 г. естонският парламент (Рийгикогу) одобри преработен вариант на поправките в Закона за църквите и религиозните общности — мярка, която по същество задължава прекратяването на връзките между Православната църква в Естония и Московската патриаршия.

Това решение последва отказа на президента Алар Карис да ратифицира първоначалния закон на 24 април, позовавайки се на опасения, че някои ограничения върху свободата на религията и сдружаването са противоконституционни. Президентът настоя законът да бъде преразгледан, за да бъде напълно съвместим с естонската конституция.

На 14 май пленарното заседание на Рийгикогу реши да не приема закона в първоначалния му вид, а да продължи с изготвяне на изменения. След допълнителни дебати парламентът прие преработения закон с 68 гласа „за“ и 17 „против“.

Съгласно новото законодателство, Естонската православна църква (досега известна като Естонска православна църква към Московската патриаршия) и Пюхтицкият манастир — които все още се намират под административната юрисдикция на Московската патриаршия — ще трябва да прекратят отношенията си с Москва в срок от шест месеца, като по този начин се удължава първоначалният двумесечен срок, предвиден в първоначалния законопроект.

Измененията, предложени от компетентната парламентарна комисия, постановяват, че църква, религиозна общност, обединение на общности, манастир или convent (манастир за жени) в Естония не могат да бъдат организационно или финансово свързани — чрез устави, литургични документи или други управленски актове — с чуждестранен религиозен център, административен орган, религиозна общност или духовен водач, който представлява заплаха за националната сигурност, конституционния ред или обществената безопасност на Естония.

Парламентът даде и по-ясна дефиниция на понятието „заплаха“. Според преработения текст, заплаха съществува, ако чуждестранна религиозна структура подбужда, подкрепя или финансира дейности, насочени към подкопаване на независимостта, териториалната цялост или конституционния ред на Естония; подкрепя или е подкрепяла военна агресия; или призовава към война, тероризъм, незаконна употреба на въоръжена сила или каквато и да е форма на насилие.

Забележително е, че фразата „подбужда, подкрепя или финансира дейности, насочени срещу независимостта, териториалната цялост или конституционния ред на Република Естония“ е изрично добавена към законовия текст.

В мотивите към закона се подчертава твърдият ангажимент на Естония към защитата на свободата на вероизповедание и правото на всеки човек свободно да избира в какво да вярва, като същевременно се отчита отговорността на държавата да реагира на заплахи за националната сигурност и обществената безопасност.

Законът също така определя кой може да заема духовнически или ръководни длъжности в религиозни организации в Естония. Лица, на които е забранено да пребивават или да се намират в страната, не могат да изпълняват такива функции.

В допълнение, законодателството въвежда конкретни изисквания към уставите на религиозните организации и създава нов механизъм, който позволява на членове да напуснат църква, чиито дейности, устав или ръководство не отговарят на новите правни изисквания. На религиозните организации ще бъде позволено да променят своите устави, за да се приведат в съответствие със закона, без задължително одобрение от техните ръководни органи, с оглед на това, че получаването на такова одобрение може да бъде невъзможно.

Този закон представлява съществен етап в регулирането на религиозните институции в Естония, като търси баланс между защитата на религиозните свободи и опазването на националната сигурност и конституционния ред.

Източник: orthodoxtimes.com

Прочетете също