Епископ Мелетий: Вярата не е лекомислие, а разум и милост към другите

Знеполски епископ Мелетий. Снимка: Ангел Карадаков, Българска патриаршия

С благословението на Българския патриарх Даниил в столичния храм „Св. Седмочисленици“ Знеполският епископ Мелетий отслужи Молебния канон към Пресвета Богородица. В словото си той подчерта, че Божията Майка е образец за вярата и насърчи православните християни да бъдат не само молещи милост, но и даващи милост, предава на сайта си Българската патрирашия.

В съслужение с храмовото духовенство и ставрофорен иконом Кирил Дидов – духовен надзорник на Софийска епархия, архиереят бе подкрепен молитвено от Мелнишкия епископ Герасим – главен секретар на Св. Синод, и Браницкия епископ Йоан – първи викарий на Софийския митрополит. Десетки православни християни присъстваха на богослужението и се поклониха пред иконата на Пресвета Богородица, донесена специално за случая.

„Днес е последният ден, в който се събираме около иконата на Пресвета Богородица, за да изпеем Молебния канон според установения в нашата Православна църква устав. Това е и последният ден от едно пътуване, което започнахме преди две седмици и което посвещаваме на родилата Христа – на Божията Майка“, каза в началото на проповедта си епископ Мелетий.

Той припомни, че постът преди Успение Богородично е посветен на последните дни на Пресвета Богородица, нейното успение и преселването ѝ във вечния живот. „В тези дни се учим да постим, да се молим, да съпреживяваме нейните последни земни дни, да я виждаме като образец, пример, вдъхновение и насърчение за нашия личен живот“.

Епископ Мелетий насочи вниманието на вярващите и към силата на молитвата: „В тези дни, молейки се с Молебния канон, ние отправяме поглед към себе си, за да видим колко много бедствия и тревоги са ни сполетели, и че от всички тези беди може да ни спаси Пречистата Дева Мария“.

Цитирайки евангелските слова на света Елисавета – „Блажена е, която е повярвала“ – архиереят посочи, че Божията Майка е „първият вярващ човек“ и образец за вярата, която той нарече „най-простото и най-сложното нещо в нашия живот“. В проповедта си той предупреди за изкривявания на вярата – било чрез пренебрегване на разума, било чрез превръщането ѝ в списък от човешки правила и закони.

Божията Майка Мария е образец за най-простото и най-сложното нещо в нашия живот – а именно вярата. Ние често сме склонни, уви, това най-важно нещо – вярата – да го изкривим, да го прекроим според нашите немощи: духовни, умствени, сърдечни. Нерядко се вижда как за мнозина „да вярваш“ значи да си неразумен и да не се ползваш от дара на разума. Такива изкушения имаше за мнозина и в тежките дни и години на епидемията, когато се изкушавахме, че който има вяра, „не се бои от болестта“, не взема предпазни мерки и въобще не взема разумни решения в живота си.

Има и друго изкривяване: когато превръщаме вярата в списък от правила и закони – най-вече собствени правила – когато превръщаме вярата в „правилност“, и то не в Господнята правилност и не в правилността на вечния живот, а в това, което нашите лични съждения и логики ни навяват. И други изкушения имаме около темата за вярата. Но в Пречистата Божия Майка виждаме друга вяра – тази, която в целия ѝ живот я е направила най-съвършена от всички човеци и я е издигнала по-високо от всяко човешко същество. Издигнала я е не за да бъде недостъпна за нас, а за да стане първопроходник в нашето завръщане в вечния дом на Отца.

Той призова вярващите да подражават на милостта на Божията Майка, като бъдат утешители и подкрепа за околните: „Имаме нужда не само да просим милост, но и да даваме милост. Не само да търсим пощада, но и да даваме пощада, да даваме прошка и снизхождение“.

И ако се питаме как да подражаваме на Пресвета Богородица в Нейната вяра и път към Бога, след като Евангелието казва толкова малко, то, разбира се, отговорът е в тези вечери с Молебния канон, в които молим Божията Майка да ни споходи в мрака на нашето неведение, да ни посети в отчаяните ни моменти; да бъде за нас протегната ръка, утеха, защита и покров на безопасност. И ако такава е Божията Майка за нас, логичното следствие е и ние да се постараем да сме за другите човеци това, което искаме тя да бъде за нас.

Защото имаме нужда не само да просим милост, но и да се научим да даваме милост; не само да търсим пощада, а и ние да даваме пощада, прошка, снизхождение. Като хора – истината е – ние, православните, трябва да носим едно високо и трезво съзнание за собствения си неуспех да изпълним Христовия закон.

И никакво църковно благочиние, и никаква аскетика и строгост не могат да заменят чистотата (или нечистотата) на нашето сърце. Всичко, което вършим – да идваме на църква, да правим поклони, да постим, да се изповядваме, да изпълняваме Христовите заповеди – има за крайна цел да разшири сърцата ни и да ни уподоби на Христа. А това означава и да имаме поне малко милост към хората около нас. С такова вдъхновение си тръгваме и тази вечер от Богородичния канон – молейки Божията Майка да изслушва нас и да ни научи и ние за хората да бъдем утешители и лечители.
„Пожелавам ви светло, благодатно и осъзнато посрещане на Успение Богородично, което някои наричат летния Великден. Нека с радост пристъпим към този празник“, завърши епископ Мелетий, поздравен от духовенството и вярващите в храма.

По-рано СПЖ предаде и думите на Българския патрирах Даниил, че сърцето, далеч от Бога, лишава от полза добрите дела.

Прочетете също