Антоний Сурожки: Съжалението за миналото не е акт на покаяние

Угризенията на съвестта не бива да се приемат за разкаяние; не е разкаяние да изпитваш "най-ужасно съжаление" по повод на неправилни постъпки в миналото; разкаянието е активно положително състояние, което се изразява в твърдото намерение да тръгнеш в правия път.

Това е показано съвсем ясно в притчата за двамата синове (Мат. 21:28-30), които бащата изпраща да работят на неговото лозе. Единият казва "ще ида" - и не отива. Другият отговаря "няма да отида", но после се засрамва и отива да работи. Това е истинско разкаяние; не бива да се заблуждаваме, въобразявайки си, че съжалението за миналото ни е акт на покаяние. Разбира се, това е част от покаянието, но то ще остане безжизнено и безплодно, докато не ни доведе до изпълняване на волята на Отца. Склонни сме да мислим, че разкаянието се свежда до изживяването на някакви прекрасни чувства и много често сме удовлетворени от емоциите си, които заместват истинската, дълбоката вътрешна промяна.

Колко често ни се случва, след като обидим някого и разберем, че не сме прави, да отидем и да му изкажем своето разкаяние и след развълнувани обяснения, сълзи, молби и трогателни думи да си тръгнем с чувството, че сме направили всичко възможно. Плакали сме заедно, помирили сме се и сега всичко е наред. Но това съвсем не е така. Ние просто сме се насладили на своите добродетели, а другият човек, може би добросърдечен и способен лесно да се трогва, е откликнал на нашия емоционален порив. Това е всичко друго но не и преобразяване. Никой не ни е молил да проливаме сълзи и да търсим трогателна среща с жертвата на нашата жистокост, даже ако тази жертва е Бог. От нас се очаква нещо съвсем друго: след като сме разбрали своята неправда, да я поправим.

С това, разбира се, преобразяването не приключва; то трябва да ни води по-нататък, по път, който да ни направи други. Истинското преобразяване започва, но никога не завършва.

Превод от руски: Венета Дякова
Източник: Митрополит Антоний (Сурожки), Молитвата и животът. София 2005, 53-54.

Прочетете също