Митрополит Йоан и д-р Смочевски участваха във форум за Критския събор във Франция

Д-р Александър Смочевски на форума в Шантили

Варненският и Великопреславски митрополит Йоан и д-р Александър Смочевски участваха в международна научна конференция във Франция, посветена на десетгодишнината от Критския събор през 2016 г. Участието им е по решение на Светия Синод на Българската православна църква – Българска патриаршия, отразено в протокол № 5 от заседанието на 2 октомври. Форумът се проведе в конферентния комплекс Les Fontaines в Gouvieux, близо до Шантили, в района на Париж.

В интервю, публикувано на 9 октомври 2026 г. на сайта на Българската патриаршия Смочевски отговаря на опасенията, че българското участие означава отстъпление от позицията на БПЦ -БП спрямо събора. Той подчертава, че става дума за научна конференция, а не за съборно или следсъборно съвещание, и че личните му позиции не обвързват църковната институция.

Лична покана и синодално благословение

Смочевски обяснява, че е получил лична покана от председателя на организационния комитет - Халкидонския митрополит Емануил от Вселенската Константинополска патриаршия. Поканен е като преподавател в Богословския факултет на Солунския Аристотелев университет и член на управителния орган на Европейския институт по канонично и църковно право в Атина.

Тъй като е и съветник по каноничноправни въпроси на Българския патриарх Даниил, той своевременно го уведомил. Предстоятелят на БПЦ запознал с поканата членовете на Светия Синод.

"За участието ми в конференцията получих благословението на Негово Светейшество и на членовете на Светия Синод, без това да означава, че изразяваните от мен лични позиции в контекста на един научен форум, обвързват институцията, на която служим", посочва богословът.

Той припомня, че през 2016 г., в навечерието на Критския събор, Светият Синод на БПЦ - БП реши да не участва в него. Сегашната конференция, по думите му, е имала различен характер: решенията на събора са разглеждани в по-широкия контекст на мястото и духовната роля на Православната църква в съвременния свят.

Оценката за събора и неговата представителност

Смочевски се спира и на официалното название на Критския събор - "Свети и велик събор на Православната църква". Той отбелязва, че гръцкото прилагателно μεγάλος, μεγάλη може да означава както "велик", така и "голям".

Според него, за величието и историческото значение на един църковен събор може да се съди едва от дистанцията на времето. В този контекст той перифразира известната мисъл на Хегел за совата на Минерва, която излита по здрач: задълбоченото осмисляне на историческите събития идва след тяхното протичане. Окончателният съд над историята, допълва той, е възможен след завършването на нейния ход.

Същевременно Смочевски определя събора като голям по представителност, тъй като в него са участвали епископи от десет поместни православни църкви.

За конференцията във Франция той разказва, че за първи път е имал възможност да общува на едно място с толкова много духовници и миряни от почти всички поместни православни църкви. Мнозина от тях са участвали в продължилата десетилетия подготовка за Всеправославен събор. По думите му, целта е била участниците да представят аргументирани богословски позиции по актуални църковни въпроси, а не просто да направят ретроспекция на събитие от миналото.

Около 70 участници и възможност за критични позиции

В конференцията са участвали около 70 души - архиереи, свещеници и богослови от различни университети. Сред тях са били преподаватели на Смочевски от Атина и Солун, както и негови колеги от богословския институт "Св. Владимир" в САЩ, който е част от Православната църква в Америка (OCA).

Той разказва и за срещата с представителите на Грузинската патриаршия. С тях митрополит Йоан и Смочевски са били заедно няколко месеца по-рано в Тбилиси за опелото на Грузинския патриарх Илия II.

Във форума са участвали и монаси от светогорския манастир "Ставроникита", който Смочевски описва като обител със строг общежитиен и богослужебен устав където все още няма електричество. Той нарича монасите духовни "внуци и правнуци" на преп. Паисий Светогорец. Тяхното участие е било свързано с темата за значението на поста в съвременния свят, разглеждано в контекста на първата четвърт на XXI век.

Що се отнася до обвиненията в "предателство на вярата", отправяни към участниците в конференцията, Смочевски поставя въпроса дали те, както и призивите за анатема се отнасят и до светогорските монаси, посветили живота си на непрестанна молитва за човечеството.

Според него, безотговорното произнасяне на присъди в интернет форумите смущава вярващите и отблъсква хората, които още не са повярвали. Той свързва подобно поведение с апостолското предупреждение за "ревност за Бога, ала не по разум".

Смочевски подчертава, че на конференцията са прозвучали и доклади с ясно изразени критични бележки.

"Нашата цел не е била да пишем панегирици за Критския събор, а да обсъдим с ясни богословски критерии неговата предистория, решенията му и перспективите пред съборността като основен принцип на църковния живот", заявява той.

В подкрепа на думите си цитира "Посланието" на събора, според което единството на Църквата се основава на Евхаристията и апостолското приемство на епископите и трябва да бъде укрепвано. Припомня и разбирането за съборността като принцип, определящ организацията, вземането на решения и пътя на Църквата. В същия текст тя е описана като постоянна Петдесетница и свидетелство за Божието царство на любовта. В този смисъл Смочевски пита дали и тези положения са основание за осъждане.

Автокефалията и автономията трябва да служат на общението

Докладът на Смочевски е бил посветен на автономията в Православната църква и начина на нейното провъзгласяване. Той е представен в научна сесия за каноничните институти на автокефалията и автономията - въпроси, които богословът определя като особено трудни.

Основната му теза е, че автокефалията представлява начин на съществуване на поместните православни църкви в пълно общение. Административната самостоятелност трябва едновременно да съхранява съборното устройство на всяка църква и нейното канонично и евхаристийно общение с останалите църкви.

"В този смисъл автокефалията е форма на общение", посочва той в доклада си.

По сходен начин Смочевски разглежда автономията като форма на организация на част от една автокефална църква. Тя трябва да пази единството на две равнища: вътре в самата църква, като предоставя определена административна самостоятелност на част от нейната юрисдикция, и в отношенията ѝ с останалите поместни автокефални църкви.

Оттук следва, че автономията трябва да подпомага съборния живот и пастирската отговорност, без да прекъсва каноничната връзка с църквата майка.

Според богослова, този критерий позволява да се прецени и правилното прилагане на автономията. Когато тя служи за запазване на сфери на влияние, за политически проекти или за възпроизвеждане на имперски и великодържавнически възгледи, се отклонява от църковното си предназначение.

Той предупреждава и срещу превръщането на административната самостоятелност в "абсолютен автокефализъм" или "автономизъм", като се позовава на проф. Йоан Кармирис. Решаващият въпрос, според него, е дали юрисдикционните отношения служат на църковното общение, или общението се жертва заради отделни юрисдикционни претенции.

Смочевски разглежда в този контекст и невключването на темата за автокефалията в окончателния дневен ред на Критския събор. Причината е липсата на пълно всеправославно съгласие за начина на нейното провъзгласяване.

Той поставя въпроса дали тази неспособност за постигане на съгласие не разкрива форма на "канонофобия" - нежелание отделните юрисдикционни претенции да бъдат подчинени на обща, обвързваща съборна уредба, произтичаща от каноничното Предание.

Богословът заявява, че не се отказва от тези свои думи. По негова оценка Православната църква в административното си устройство се намира на прага на голямо разделение, макар той да избягва определението "схизма". Затова смята за дълг на всеки православен християнин да работи за запазване на единството и за изграждане, а не разрушаване на връзките между църквите.

Отговор на опасенията за компромис с вярата

На вярващите, които се страхуват, че участието в подобен форум е предателство, Смочевски отговаря с думите: "В любовта страх няма, но съвършената любов пропъжда страха" (1 Йоан 4:18).

Той заявява, че разбира тревогите им в трудните и объркани времена, но напомня, че Глава и пазител на Църквата е Христос. Призовава и за повече доверие към архиереите, като се позовава на думите на св. Игнатий Богоносец за тяхното служение "по образа на Христос".

За митрополит Йоан Смочевски припомня, че е бил викарий на Българския патриарх Максим. Описва го като просветен архиерей и предан свещенослужител и оценява книгоиздателската му дейност като най-голямата в БПЦ.

Според него, е преувеличено да се твърди, че един научен доклад на мирянин и участието на български архиерей могат да разрушат или предадат Православието. Той подчертава, че под Православие разбира самата Христова църква.

Смочевски отправя критика към хора, които от десетилетия участват в богослужебния и тайнствения живот, но лесно произнасят присъди над другите. Използва определението онлайн "апологети" за поведение, при което виртуалното противопоставяне измества действителния църковен живот.

Критиката му е насочена към две крайности. От едната страна поставя онези, които определя като "фанатици - постмодернисти" - говорещи за свобода, но според него намиращи се в зависимости и действащи разрушително спрямо Църквата. От другата са "фанатици-зилоти", които се възприемат като съдници на всички и се съсредоточават повече върху "антихристите", отколкото върху Христос.

Протоколите на събора и страхът от диалога

При подготовката си за конференцията Смочевски прочел целия том с протоколите на Критския събор — 960 страници на гръцки език. По думите му, изданието е публикувано два месеца преди интервюто и за първи път прави тези текстове достъпни.

Той описва протоколите като свидетелство за свободна съборна дискусия по предварително предложените и съгласувани текстове. Припомня, че през януари 2016 г. тези предсъборни текстове са подписани от Българския патриарх Неофит, Варненския и Великопреславски митрополит Йоан и Неврокопския митрополит Серафим като представители на БПЦ.

Според Смочевски, протоколите показват жив диалог и готовност на участващите архиереи да обсъждат различията.

"Не съм адвокат на Критския събор", заявява той, като същевременно отправя критична забележка към адвокати, които според него се изявяват като богослови.

За него споровете около събора са повод да се прояви по-дълбок духовен проблем: не само липсата на умение за диалог, но и страхът от него, както и убеждението, че той е ненужен.

В тази връзка Смочевски се позовава на отец Николай Лудовикос и неговото осмисляне на учението на св. Максим Изповедник. Според изложеното разбиране, Божието Слово — Логосът — е свързано с непрестанен диалог, а Божието домостроителство за спасението, наричано в богословието "икономѝя", има диалогичен характер.

Богословът противопоставя Божието общуване с творението на човешкия страх от разговор. Според него този страх води до затваряне в себе си, загуба на радостта от живота и самодоволство. Така принадлежността към Православието започва да се възприема като повод за гордост и награда за заслуги, а не като Божи дар и постоянен духовен подвиг.

Примерът на митрополит Натанаил и призивът за общуване

Смочевски посочва покойния Неврокопски митрополит Натанаил като духовника, от когото е научил най-полезните за себе си неща в духовния живот. Описва го като строг към себе си и твърд в изповядването на вярата, но чужд на фанатизма.

Припомня неговите думи, че няма "шоколадово" християнство, защото християнството е Кръст. Същевременно подчертава, че духовните наставници, които вече са починали и за които вярва, че се молят за своите последователи, не са насаждали потискащо религиозно настроение и непрестанно очакване на апокалиптични събития.

Той критикува опитите вярващите да бъдат държани в подобно състояние от хора, които нарича "протестиращи" или "протестантстващи", и от стоящи зад тях пастири, превърнали се според него в "православни гуру".

В края на интервюто Смочевски разказва за среща в първия ден на конференцията с отец Николай Сахаров от манастира в Есекс, Англия — племенник на св. Софроний Сахаров. По думите му духовникът го прегърнал и казал:

"Много се радвам, брате, че сме заедно. Да, това е конференция, но по-важното е, че ние сме заедно, че можем да общуваме помежду си. Толкова ни липсва общуването."

Смочевски вижда в тези думи израз на потребност, която споделят както православните в България, така и по света. Той завършва с молитва за запазване на живото общение и с призива да бъдем бързи на слушане, бавни на говорене и бавни на гняв (срв. Як. 1:19), като изрично подчертава, че това се отнася до всички, включително до него самия.

Източник: https://bg-patriarshia.bg/

Прочетете също