140 години от освещаването на варненската катедрала „Успение Богородично“

По случай 140-годишнината от първата служба в катедралния храм през септември 2026 г. във Варна е посрещната за всенародно покланяне чудотворната светиня – частица от Честния пояс на Пресвета Богородица от Гърция.

Преди 140 години православните българи от Варна успяват да построят митрополитската катедрала „Свето Успение Богородично“ за изключително кратко време с доброволен труд и дарения, разказва БНТ2. Но защо според специалистите построяването ѝ е емблематично за България?

Стефка Мухтарова от Районния исторически музей във Варна разказва: „Това е първата катедрала в България, построена след Освобождението и завършена за 6 години. Голямо значение за успеха на това дело има Александър Батенберг, който прави първата копка на храма. Неслучайно той се включва в тази инициатива. Варна след Освобождението наброява 21 000 души, от тях само 3500 са българи. Но именно Берлинският конгрес, който е ужасен по отношение на България, за Варна е полезен и ценен. По една от клаузите му е разрушена крепостната стена, което дава прекрасен строителен материал, който може да се използва при строежа на бъдещия катедрален храм. През 1879 година митрополит Симеон, който по това време води Варненско-Преславската епархия, свиква българите и се създава комисия. Това след пет века османско владичество се оказва сложна задача. Държавата отпуска 100 000 лева, като общината става гарант. Даже организират специална благотворителна лотария, която се разпространява по всички български земи. Лотарията е за 150 000 лева, по 2 лева всеки билет. Днес във витрините на Музея за новата история на Варна може да се види как точно са изглеждали те, както и сребърните инструменти кирка и лопата, леко декоративни, специално създадени за случая, с които на 22 август 1880 година лично княз Александър Батенберг прави първата копка на катедралния храм. Включването на княза в каузата на храма предизвиква огромен ентусиазъм във Варна. Веднага след водосвета в началото на катедралата Александър Батенберг обявява амнистия за варненски затворници, на които им остават три месеца до приключване на присъдата.

Започват се преговори с уста Кольо Фичето за построяването на варненския храм. За съжаление неуспешни. За градежа от Трявна пристига уста Генчо Кънев. Имало е проблеми в организацията, но с усилията на всички най-после на 30 август 1886 година е открита църквата. С дарения се включват всички варненски първенци. Велико Христов докарва медните листове за покрива от Англия. Две подемни машини са доставени от Англия.

Общата височина на катедралата „Успение Богородично“ във Варна достига 47,92 метра. Храмът е втората по височина църква в България след патриаршеската катедрала „Свети Александър Невски“ в София. Точните архитектурни размери на отделните елементи според Уикипедия са: Камбанария: 43,48 метра при върха на купола ѝ. Позлатен кръст над камбанарията: 4,44 метра. Централен купол: 34,13 метра при върха му. Позлатен кръст над централния купол: 5,03 метра. Дължина на сградата: 46,55 метра. Ширина на сградата: 35 метра.

Наличието на такъв храм започва да привлича богати, образовани българи и това дава началото на преобразяването на Варна от типичен ориенталски град в европейско летовище. Камбанарията на катедралния храм всъщност е добавена през 1941–1943 години. Самото изографисване на катедралата става доста по-късно: от 1949 година до 1951 година. Всички знаем, че периодично се правят реконструкции, но това е емблематичен градеж, много важен за духовното развитие на Варна. Разположена в самия център на Варна, днес катедралата „Свето Успение Богородично“ е една от най-емблематичните сгради. Молитвен дом, забележителност за туристите и един от символите на Варна.“    

Прочетете също