Трофим, Саватий и Доримедонт приемат мъченическа смърт за Христовата вяра

Светите мъченици Трофим, Саватий и Доримедонт пострадали за Христос през 278 година

Светите мъченици Трофим, Саватий и Доримедонт живели през III век, по време на гоненията срещу християните. Според житието им Саватий починал вследствие на мъчения в Антиохия, а Трофим и Доримедонт били обезглавени във Фригия през 278 година, след като отказали да се отрекат от Христос.

Трофим и Саватий пред управителя на Антиохия

По времето, когато Антиохия била управлявана от ревностния езичник Атик, наричан Илиодор, в града организирали шумно празненство в чест на езическите богове. То било съпроводено с безчинства и бурно ликуване.

Същия ден в Антиохия пристигнали Трофим и Саватий. Натъжени и възмутени от духовното заслепение на празнуващите, двамата застанали пред тях, вдигнали поглед към небето и се помолили:

„Боже, Който си създал вселената със словото Си и си сътворил човека по Свой образ и подобие, погледни от небето и освободи тия хора от властта на лукавия!“

Присъстващите разбрали, че двамата чужденци са християни, заловили ги и ги отвели при Илиодор.

Управителят първо разпитал Трофим за името, общественото му положение и вярата му. Трофим отговорил, че е син на благородни и свободни родители, но истинската свобода получил чрез Христовото кръщение, което го освободило от робството на греха. Когато Илиодор отново го попитал каква вяра изповядва, той заявил, че е християнин, служител на Христос Бог и е готов да пожертва живота си за Неговото име.

Илиодор му казал, че изповядването на християнската вяра е забранено, и се опитал да го убеди да се отрече от нея. След като не успял, заповядал да го бият и да стържат тялото му с железни остриета.

Трофим понасял мъченията търпеливо и тихо се молел: „Господи, помогни на Твоя служител! Помогни ми, Господи!“

Като чул молитвата, управителят подигравателно го попитал къде е неговият Христос. Трофим отговорил, че Христос е с всички, които Го призовават, и не го оставя. Обяснил, че без Божията помощ не би могъл да издържи страдания, надхвърлящи човешките сили.

След мъченията Трофим бил отведен в затвора, а Илиодор повикал Саватий. Попитал го за положението, отечеството и вярата му. Саватий отговорил, че за него санът, достойнството, отечеството, богатството и славата се съдържат в едно — вярата в Христос, Сина Божи, чрез Когото всичко е станало и става и чрез Чийто промисъл вселената съществува и се управлява.

Управителят му ударил плесница и поискал да се поклони на езическите богове. Саватий отказал и разобличил лъжливостта на идолите. По заповед на Илиодор бил подложен на тежки мъчения, вследствие на които починал.

Страданията на Трофим във Фригия

Трофим останал в затвора. След известно време Илиодор решил да го изпрати при управителя на Фригия Дионисий, когото познавал като още по-жесток човек. Надявал се, че той ще успее да принуди християнина да се откаже от вярата си.

Пътят до Фригия се превърнал в ново изпитание за Трофим. Обули го в железни обувки с остри гвоздеи отвътре и го принудили да върви след войниците, които яздели коне, без да изостава. Въпреки страданията той останал твърд във вярата си.

В град Синад Трофим бил изправен пред Дионисий и отново открито изповядал вярата си в Христос Богочовека. Управителят му казал, че надеждата в Христовото име е напразна и че мнозина вече са били осъдени на смърт заради него. Поискал да се поклони на боговете, ако желае да запази живота си.

Трофим отговорил, че смъртта е неизбежна за всеки човек: дори управителят да не го убие, естественият край на земния му живот ще настъпи. Подчертал обаче, че смъртта за Христос Спасителя води към вечен живот, несравнимо по-добър от временния, и че именно него желае.

Дионисий заповядал да го измъчват безпощадно. Същевременно продължавал да настоява да се отрече от Христос, макар и само на думи. Трофим понасял изтезанията мълчаливо, като от време на време прошепвал: „Много са скърбите на праведника, но от всички тях Господ ще го избави“.

Управителят чул думите, но не разбрал смисъла им. Казал, че никой няма да дойде да го освободи и че може да се спаси единствено като се поклони на боговете. Трофим отново заявил, че никога няма да се отрече от истинския Бог.

Разгневен, Дионисий наредил още по-тежки изтезания. Мъчителите обгаряли раните на Трофим с огън и измисляли нови начини да му причиняват страдание. Той обаче останал непоколебим. Накрая, когато се изморили да го измъчват, по заповед на управителя го отвели в затвора.

Доримедонт открито изповядва вярата си

В Синад живеел знатният и богат сановник Доримедонт. Той бил християнин, но криел вярата си от страх пред езичниците. Когато научил за Трофим, започнал да го посещава в затвора, да му носи храна и необходимите вещи и да превързва раните му.

Търпението и твърдостта на мъченика укрепили Доримедонт. Той решил повече да не крие, че е християнин.

Скоро в града се състоял езически празник, на който присъствали Дионисий и всички знатни градски сановници. Доримедонт не отишъл. Управителят забелязал отсъствието му и изпратил хора да го повикат. Доримедонт им отговорил, че е християнин и затова не може да участва в езическо тържество.

Дионисий изпратил пратеници втори път, но отново получил отказ. Тогава заповядал да задържат Доримедонт под стража. Опитал се чрез свои приближени да го убеди да промени решението си, но без успех.

На следващия ден управителят го изправил на съд. Попитал го защо не е присъствал на празника, защо не е изпълнил царската повеля и защо е показал пренебрежение към боговете. Напомнил му и за уважението, с което се ползвал, и за почетното му положение сред сановниците.

Доримедонт отговорил, че човекът, който обича истинския Бог, не търси земни почести и слава. За него високият сан и разкошните дрехи нямали стойност, ако цената им е поклонение пред бездушни идоли. Посочил, че тези временни блага откъсват човека от Бога, а животът без Божия закон го води към огнената геена.

Дионисий дълго се опитвал да го склони да се откаже от вярата си. След като не успял, го предал на мъчения.

Доримедонт понасял страданията търпеливо и все по-силно насочвал духа си към Бога. По време на изтезанията не мълчал и не стенел, а призовавал мъчителите си да познаят истината. Думите му разгневили управителя, който нареждал все по-тежки мъчения, но не успял да сломи решимостта му.

Накрая Дионисий заповядал да затворят Доримедонт в тъмницата и отново подложил Трофим на изтезания. И този път Трофим останал непоколебим, приемайки всяко ново страдание с благодарност към Бога.

Присъдата над Трофим и Доримедонт

След съвет с приближените си Дионисий решил двамата християни да бъдат хвърлени на зверовете в цирковата арена. Пред огромно множество хора слугите му довели Трофим и Доримедонт и срещу тях били пуснати мечка, леопард и лъв.

Според житието зверовете ги заобиколили, но не ги докоснали. Мнозина от присъстващите езичници, станали свидетели на това, започнали да славят Бога и да изразяват възхищението си от начина, по който Той пази Своите служители.

Дионисий обаче продължил да хули Христос и да нарича християните магьосници. Накрая заповядал Трофим и Доримедонт да бъдат обезглавени с меч. Това станало през 278 година.

Подобно на Саватий преди тях, Трофим и Доримедонт дали живота си за Господ Иисус Христос. Житието завършва с думите, че тримата приели с радост и надежда изпратените им от небесата мъченически венци.

Източник: „Жития на светиите“, Синодално издателство, София, 1991 г., под редакцията на Партений, епископ Левкийски, и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

Прочетете също