Св. Йоан Златоуст призовава към покаяние и упование в Божията милост

Патриарх Даниил изнася Кръста на празника Въздвижение на Честния Кръст

Нека се отклоним от пътя, по който сме блуждаели досега. Защото ще дойде часът, когато представлението на този свят ще приключи и вече няма да има време за духовни подвизи.

Сегашното време е време за покаяние, а бъдещото — време за съд. Сега трябва да се подвизаваме, за да получим тогава венци. Сега е време за труд, а тогава — за покой. Сега ни очаква изнурителна работа, а тогава — възнаграждение.

Станете, умолявам ви, станете и се вслушайте в съветите ми. Живяхме по плът — нека заживеем и по дух. Живяхме в удоволствия и нерадение — нека сега поживеем в покаяние.

Защо се гордееш ти, земя и пепел? Защо си надменен, човече? Защо държиш главата си толкова високо? Защо се уповаваш на светската слава и на богатството си?

Нека отидем заедно на гробището и да видим какво е останало от нас, човеците. Ако си мъдър, вникни в това. Ако си разумен, кажи ми, за Бога: кой от погребаните там е цар и кой — обикновен човек? Кой е благородник и кой — роб? Кой е мъдрец и кой — невежа? Къде ще намериш красотата на младостта, миловидните очи, изящния нос? Не е ли всичко пепел? Не е ли всичко прах?

Нека помислим за себе си, братя. Нека си представим последния ден и да се покаем, докато още има време.

Ние сме изкупени с драгоценна кръв (1 Петр. 1:18–19). Заради тебе, човече, Бог се яви на земята. Ето чудото: Съдията бе изправен пред съд заради осъдените. Самият Живот прие смъртта. Този, Когото серафимите не могат да съзрат, понесе поругание от роб, вкуси жлъч и оцет, бе прободен с копие и положен в гроб. А ние пренебрегваме това чудо.

Човече, подготви душата си с покаяние, защото то има сила само на земята, а в ада е безсилно. Покаянието отваря небето за човека, въвежда го в рая и побеждава дявола.

Грешен ли си? Не се отчайвай. Дори всеки ден да съгрешаваш — всеки ден се покайвай. И целия си живот да си прекарал в грях, ако се покаеш, ще се спасиш. Това свидетелства за човеколюбието на твоя Господ.

За да бъдат заличени тежките пороци, не е достатъчно само твоето покаяние. То се съединява с Божието милосърдие, което няма мяра, а благостта Му не може да бъде изразена с думи. Твоята злина има предел, но милосърдието, което ѝ противостои, е неизмеримо. Човешкото зло е несъпоставимо с Божията милост.

Представи си искра, която пада в морето. Може ли тя да се появи отново? Каквото е искрата спрямо морето, такъв е и порокът спрямо Божието човеколюбие — дори е още по-малък. Защото морето има предел, а Божието човеколюбие е безпределно.

Говоря ви това, за да събудя у вас най-живо усърдие към покаяние. Амин.

Прочетете също