София носи името на старинния храм „Света София“

Българската столица носи името на старинния храм „Света София“. Той е посветен на Божията премъдрост — на Бог Слово, Господ Иисус Христос, а не на мъченицата София.

По-малко известен е фактът, че първоначално и самият град се е наричал с пълното име Света София. Исторически свидетелства за това название има още от XIV век — в приписка от 1329 г. към средновековно евангелие и във Витошката грамота на цар Йоан Шишман от около 1380 г. То се среща и в народни песни за Крали Марко и свети крал Стефан Милутин.

Наред с пълното название се използвала и съкратената форма София. През османския период тя постепенно надделяла, а през XVI век пълното име вече не се среща.

След Освобождението названието Света София за града било напълно забравено. Дори името на порутената тогава базилика започнало да се свързва с мъченицата София.

През 30-те години на XX век храмът бил реставриран и осветен отново. Тогавашният Софийски митрополит Стефан, бъдещият Български екзарх, възстановил първоначалното му посвещение — „Света София — Премъдрост Божия“. Той определил за храмов празник Благовещение, един от великите Господски празници, и поръчал съответната храмова икона, в чийто център е Христос.

По време на атеистичния режим древната базилика била подложена на продължителен ремонт. Богослуженията били прекъснати за десетилетия, а установената от екзарх Стефан традиция била забравена.

Така след 1989 г., поради непознаване на първоначалното посвещение, денят на светите мъченици Вяра, Надежда, Любов и майка им София започнал да се възприема като главен празник на възстановения храм. Този ден станал и празник на столицата.

Историята на името е в основата на призива българската столица да възстанови пълното си название — Света София. Това е отговорност и чест за днешното поколение: градът отново да носи в пълнота името, свързано с Бога, както по времето на Второто българско царство — за слава Божия и за прослава на християнска България.

Честит и благословен празник!

Прочетете също