Свети Паисий свидетелства за явяване на света Евфимия на Атон

Едно от най-известните събития от по-ново време, свързани със света великомъченица Евфимия Всехвална, е нейното чудесно явяване на свети Паисий Светогорец. Според неговото свидетелство срещата се състояла в килията му „Честния Кръст“ в Капсала на Света Гора.

Свети Паисий току-що се бил завърнал на Атон след пътуване извън Света Гора по църковен въпрос. На следващия ден — 27 февруари 1974 г. по стар стил, около десет часа сутринта — той се намирал в килията си и извършвал последованието на Часовете с броеница.

Изведнъж чул почукване на вратата и нежен женски глас:

— По молитвите на светите наши отци…

Старецът се учудил, защото присъствието на жена на Света Гора било немислимо. Същевременно почувствал в душата си необикновена божествена сладост.

— Кой е? — попитал той.

— Евфимия! — чул в отговор.

Свети Паисий се смутил още повече. Зачудил се коя може да е тази Евфимия и дали жена не е успяла да проникне на Атон, преоблечена като мъж. Почукването се повторило.

— Кой е? — попитал отново.

— Евфимия!

Старецът все още не отварял. След поредното почукване вратата се отворила сама, макар да била залостена отвътре. Той чул стъпки в малкия коридор и излязъл от килията си.

Пред него стояла млада жена с покривало на главата, цялата сияеща с небесна светлина. Според едно от свидетелствата дрехите и платнените ѝ обувки били небесносини. Придружавал я свят мъж, който скоро изчезнал от погледа му.

Старецът отново попитал коя е.

— Мъченица Евфимия — отговорила тя.

Присъствието ѝ било изпълнено със светлина и благодат, а свети Паисий чувствал мир и божествена радост. Въпреки това поискал да се увери, че видението не е измама на лукавия.

— Ако си мъченица Евфимия, ела да се поклоним на Светата Троица. Каквото правя аз, прави и ти.

Той направил поклон и казал:

— В името на Отца.

Светицата повторила думите и също се поклонила.

— И Сина.

Тя повторила тихо:

— И Сина.

— По-силно, за да те чувам — казал старецът.

Света Евфимия повторила думите по-силно.

— И Светия Дух.

Тя отново повторила думите и направила поклон.

Свети Паисий забелязал, че светицата се покланя не към параклиса, а към неговата килия. Първоначално се учудил, но после си спомнил, че над вратата има малка хартиена икона на Светата Троица. Света Евфимия се покланяла именно пред нея. Тогава всяко негово съмнение изчезнало.

— Сега и аз да ти се поклоня — казал той.

С голямо благоговение старецът се поклонил на Христовата великомъченица и целунал нозете ѝ. По собствените му думи целунал и върха на носа ѝ, защото сметнал за прекалено дръзко да я целуне по лицето.

След това двамата седнали в тесния коридор — светицата на малко столче, а старецът върху сандъче. Света Евфимия започнала да му разказва за живота си и за мъченията, които претърпяла за Христа.

По-късно свети Паисий свидетелствал, че не просто слушал разказа ѝ. Докато тя говорела, той сякаш виждал мъченията пред себе си и ги преживявал заедно с нея. Поразен от видяното, я попитал:

— Как си издържала такива мъчения?

Света Евфимия отговорила:

— Ако знаех каква слава имат светиите на небето, щях да направя всичко възможно да претърпя още по-големи мъчения.

Думите ѝ и нейният образ останали дълбоко в сърцето на свети Паисий. Особено го удивлявало как толкова дребна и крехка девойка могла да понесе страшните страдания на мъченичеството. Той разбрал още по-дълбоко, че силата ѝ не била телесна, а идвала от огромната ѝ любов към Христа.

По време на посещението света Евфимия му дала отговор и по важния църковен въпрос, който силно го вълнувал тогава. Според по-подробното свидетелство старецът се посъветвал с нея и по още няколко въпроса, свързани с издаването на житието на свети Арсений Кападокийски и с манастира в Суроти.

След като светицата си отишла, свети Паисий останал изпълнен с неизразима духовна радост. По неговия разказ килията благоухаела, а умът му непрестанно се връщал към светлия образ на великомъченицата.

По-късно той описвал преживяното с характерната за него простота: „Побърка ме, побърка ме, света Евфимия! Знаеш ли какво направи с мене? Такава нежна сладост!“

В продължение на три дни почти не можел да върши нищо. Не му се ядяло, а сърцето му било изпълнено единствено с радост и непрестанно славословие към Бога.

В свое писмо свети Паисий написал: „През целия си живот няма да мога да изплатя големия си дълг към света Евфимия, която, макар да ми беше непозната и да нямаше никакво задължение към мене, ми оказа тази голяма чест…“

С характерното си смирение той подчертавал, че светицата не му се явила, защото бил достоен за подобно посещение, а заради важния църковен въпрос, който го занимавал.

Срещата оставила толкова дълбока следа в душата му, че той съчинил в чест на света Евфимия стихира и ексапостиларий. Пеел ги насаме, без да ги предназначава за богослужебна употреба.

След това посетил девическия манастир „Св. Йоан Богослов“ в Суроти, за да сподели с монахините преживяната небесна радост. По неговите указания сестрите изписали образа на света великомъченица Евфимия така, както той я видял при явяването.

Самият свети Паисий изработил и матрица с нейния образ. С нея правел малки релефни икони, които раздавал за благословение на поклонниците.

Света великомъченица Евфимия Всехвална засвидетелствала вярата си в Христа със своята кръв през IV век. Църквата свързва името ѝ и с утвърждаването на Православието на IV Вселенски събор. Повече от шестнадесет века след нейното мъченичество явяването ѝ, за което свидетелства свети Паисий, останало едно от най-светлите духовни преживявания в неговия живот.

Прочетете също