30 години от „Буря“: Патриарх Порфирий призова за единство и прошка

Снимка: ТАНЮГ, Ненад Михайлович

На 3 август 2025 г. в Сремски Карловци Сръбският патриарх Порфирий оглави възпоменателното богослужение и произнесе проповед по повод Деня на паметта за загиналите и прогонените сърби в хода на операция „Буря“ ("Олуя") през август 1995 г. – най-мащабното принудително изселване на сърби от Хърватия след Втората световна война. В речта си патриархът призова за единство в доброто и добродетелта, за преодоляване на разделенията и за изграждане на мир и любов между хората, предава сайтът на Сръбската православна църква.

Ето цялата проповед на Сръбския патрирах:

Ваши Високопреосвещенства, Ваши Преосвещенства, уважаеми г-н Президент на Република Сърбия, уважаеми г-н Президент на Република Сръбска, всички по чин и ред, братя и сестри,

В Сремски Карловци – свидетел на нашите успехи и слава, но и място на много наши страдания и преселения – тази вечер ни събра любовта към онези наши мъченици, роднини, съседи и съотечественици, които по време на страшното прогонване от вековните им огнища, от земите на Далмация, Лика, Кордун и Бания, през август 1995 г. загубиха невинно живота си.

Събра ни любовта към онези, в чийто пример, за пореден път в нашата история, се изпълни словото на цар Давид, който с болка възкликва към нашия Господ: „Заради Тебе ни умъртвяват всеки ден; считат ни за овце, определени за клане“ (Пс. 43:23), но ни събра и целият опит на нашия народ, който съдбовно е проговорил с устата на безсмъртния Негош: „Да носим кръст – това ни е съдено!“, и е добавил: „Възкресение няма без смърт!“

Всички тях тази вечер тук молитвено си спомняме, молейки се на Христа, най-големия мъченик под слънцето, да им дарува Своето Царство, но се молим и заедно с тях – като с онези, които са понесли кръста на мъченичеството на Голгота – за мир в нас и между нас, за мир в целия свят.

Тук ни събра желанието молитвено да помним невинните жертви и страдалци от нашия род, а не да таим злопаметност.

Тези страдания, както и спомените за всички горчиви епизоди от нашата многотрудна история, която от времето на падането на Сръбското царство до наши дни е имала твърде кратки периоди на мир и благоденствие, трябва да ни връщат отново и отново – като кръстен народ – към самите нас, да ни обръщат към Бога и да ни насочват едни към други като братя и сестри помежду си. Те трябва да ни въведат в истинско, по-дълбоко разбиране и възприемане на Христовите думи: „Възлюби ближния си като себе си“ (Мат. 22:39) и дори повече от това: „Обичайте враговете си“ (Мат. 5:44).

И тази вечер призоваваме заповедта за любов не само в паметта си, но и в сърцата си. За съжаление, знаем, че малцина от нас са способни да обичат противниците, враговете си. Това могат само охристовените Божии хора, Божиите светии. И все пак, именно затова, в днешния ден чувствам дълг и отговорност – от трона на Свети Сава – да призова всички нас, неговите духовни потомци, имайки предвид святите Христови думи „Възлюби ближния си като себе си“, да не допускаме да стане нормално за нас онова, което, боя се, често се случва – да ни стане правило: „Мрази ближния си“. Защото омразата ражда омраза и без изключение въвлича всички в спирала на злото, в която всички ставаме губещи.

Божията заповед за любов не е абстрактна. Тя ни насочва към нашите конкретни ближни, с които живеем. Затова дължим любов помежду си – най-напред в семейството, в брака – към съпрузите, родителите и децата, братята и сестрите, към съседите, на работното място, в училище, към съгражданите, към своя народ и сънародниците си. Едва когато обикнем всички свои ближни, с които непосредствено споделяме дара на живота, и имаме мир с тях, с Божията благодат ставаме способни да обичаме всички хора като свои братя и да имаме мир с всички, колкото и да са различни и далечни от нас.

Затова повтарям и ще повтарям: Моля се на Господа и призовавам всички, в този час на големи изпитания, през които преминава целият свят, а и нашият народ, да бъдем – без изключение – над всякакви тесни и себични, особено идеологически мотивирани интереси и в духа на нашето християнско, православно единство да се издигнем над разделенията и раздорите.

Призовавам ви не толкова със свои думи, колкото с думите на великия и свят апостол Павел, който увещава християните в Коринт: „Моля ви, братя, в името на нашия Господ Иисус Христос, всички да говорите едно и също, и да няма между вас разцепления, а да бъдете съвършено съединени в един ум и в една мисъл. Защото ми бе съобщено за вас, братя мои, че помежду ви има разпри“ (1 Кор. 1:10–11).

Това слово на апостол Павел и днес е слово на Христовата Църква, на Светосавската Църква – слово, което винаги призовава към разбирателство, към мир и любов между братята. А над всичко, братя и сестри, сам Господ Иисус Христос ни призовава с вяра в Него всички да бъдем едно (Йоан 17:21), да бъдем едно в доброто и в добродетелта. Това на практика означава, че сме нужни един на друг, че не можем един без друг, че трябва да прощаваме и да търсим прошка един от друг, да не бъдем крайни помежду си, а да отваряме сърцата си един за друг; да знаем, че никой не е излишен и че всеки е ценен; да живеем един за друг, а не само един до друг; да бъдем търпеливи един към друг, състрадателни, солидарни и милосърдни; да пазим християнското и човешкото достойнство един на друг и да се стараем да отдаваме по-голяма почит един на друг. С една дума – всеки от нас да бъде по-добър за Бога и по-добър за ближния, за да ни бъде по-добре като един народ. Това трябва да бъде нашият избор, ако искаме да продължим да се наричаме и да бъдем чеда на Свети Сава.

След като отново и отново се помолим за нашите братя и сестри, пострадали по време на трагичните августовски дни на 1995 г., и за всички вас, които преди точно тридесет години напуснахте своите вековни огнища и поехте в безкрайни колони към Сърбия и Република Сръбска – към свободата, очаквайки братска прегръдка – нека завършим и този път нашето слово с молитвения вопъл на блаженопочившия патриарх Павел:

„Господи Иисусе Христе, Боже наш, приеми това наше усърдно моление и ни прости греховете. Помогни ни, Ти, Който заради спасението на всички си приел кръст и си претърпял смърт, да може и сред нас, и в целия свят омразата да отстъпи място на любовта, смутът – на мира, скръбта – на радостта, за да можем тих и мирен живот да прекараме като Твои люде и братя помежду си. Господи на мира и любовта, помогни ни да се върнем по пътя към Теб. Пази нашата земя и народ от неправда, насилие, взаимни вражди и разединение, и не отнемай светилника на Църквата ни от пред Себе Си. Защото Ти си Бог на милостта, добротата и човеколюбието, и на Теб отдаваме слава – на Отца и Сина и Светия Дух, сега и винаги и във вечни векове. Амин.“

Вечна да е паметта на всичките ни братя и сестри, които невинно пострадаха в страшното и невиждано прогонване от своите вековни огнища, прогонване, наречено „Буря“.

Христос воскресе! Воистину воскресе!

СПЖ припомня думите на Св. Йоан Златоуст, че когато не защитаваме другите, когато са изложени на несправедливост, а си мълчим – това е малодушие; когато пък самите сме изложени на зло и търпим, това е кротост.

Прочетете също