Канонизация на Катинските мъченици в храм „Света София“ – Варшава

На 16 септември 2025 година във Варшава, в храма „Света София – Премъдрост Божия“, се състояха тържествени канонизационни чествания, които ще останат със златни букви в историята на Полската автокефална православна църква и на самата полска държава. В този ден бяха канонизирани така наречените Катински мъченици, както и всички онези, които са дали живота си за вярата и Светото Православие – в съветски и нацистки лагери, в концентрационни лагери като Аушвиц, Майданек и Треблинка, по време на Варшавското въстание, както и по време на насилствени депортации и изселвания, включително и по време на бежанската драма през 1915 г., съобщава сайтът на Полската православна църква.

Поименно като светци бяха обявени тримата военни капелани от Полската армия – отец Симеон Федоронко, отец Виктор Романовски и отец Владимир Охаб. С тях, Църквата обяви за свети всички онези, които са загинали за вярата – в Катин, Медное, по лагерите и бойните полета. Актът на канонизация придоби още по-дълбок смисъл, тъй като съвпадна със 100-годишнината от провъзгласяването на автокефалията на Православната църква в Полша – важна повратна точка в нейната история.

Тържествата започнаха с литийно шествие и внасяне на иконата на новите мъченици в храма, след което слово произнесе Негово Високопреосвещенство митрополит Сава. Той обяви решението на Светия Синод от 18 март 2025 г., с което мъчениците от Катин и жертвите на лагерите биват включени в молитвената памет на Църквата. Митрополитът припомни, че храмът „Света София“ е изграден върху пренесена във Варшава земя, напоена с кръвта на полските мъченици от XX век – от Катин и Аушвиц, до Варшавското въстание и многобройните лагери и преследвания. Той подчерта, че кръвта на мъчениците в историята на Църквата винаги е раждала нови вярващи и нов живот, а включването им в диптиха на светците е свидетелство за тяхната непоколебима вяра и отдаденост на Христос и на Църквата.

Особено внимание митрополит Сава обърна на историческия контекст – припомняйки, че на 17 септември 1925 година в същия град е поставено началото на каноничната самостоятелност на Православната църква в Полша. Той призова вярващите да помнят, че мъчениците от Катин, Аушвиц, Тобрук, Монте Касино, Варшавското въстание и други трагични събития от войната, не са само свидетели на миналото, а нови застъпници пред Бога и духовни покровители на народа.

След словото бе извършено благославяне на вярващите с иконата на светците. За пръв път прозвучаха в храма посветените им тропар, кондак и мегалинарий, а богослужението завърши с тържествено изпълнение на „Te Deum“ – благодарствен химн, възнасян към Божията Премъдрост за дара на светците и тяхното застъпничество.

Светата литургия бе отслужена от митрополит Сава в съслужение с целия епископат и духовенство на Полската автокефална православна църква. Храмът беше изпълнен с вярващи от всички краища на страната. Сред официалните гости бяха представители на други християнски общности, като Католическата църква и Полския съвет по икуменизъм, представители на държавни институции, духовници, общественици и дори потомци на новопрославените мъченици – включително двете внучки на отец Симеон Федоронко.

Особено емоционален момент беше проповедта на йеромонах Пантелеймон Карчевски, преподавател в Православната духовна семинария във Варшава, който подчерта парадокса на мъченичеството – че онова, което светът възприема като поражение и слабост, в действителност е победа на любовта и вярата. Той описа мъчениците като живо свидетелство за Божието присъствие в най-мрачните страници на човешката история. Катин, каза той, се е превърнал не в гроб, а във врата към Рая.

Тържествата завършиха с литийно шествие около храма с иконата на светците и с посветените им литургични химни. В края на богослужението, митрополит Сава благодари на всички присъстващи – духовници, хорове, гости и поклонници – за участието и общата молитва. Той подчерта значението на единството между християнските общности, засвидетелствано чрез присъствието на представители от различни църкви.

Изборът на място – храмът „Света София“, построен като вярна реплика на константинополската „Света София“ – и съвпадението с годишнината от автокефалията, придадоха на събитието дълбок символизъм. То свърза началото на независимостта на Полската църква с най-висшето свидетелство – жертвата на живота в името на Христос. Стените на храма са украсени със стенописи на катинските мъченици, разположени между изображенията на други православни мъченици от земите на Подляшко и Холм, подчертавайки единството на всички поколения, посветили живота си на въплътената Божия Премъдрост – Христос.

Канонизацията на Катинските мъченици е събитие с дълбоко историческо и богословско значение. Тя е свидетелство, че страданията, гоненията и смъртта от бурния XX век са намерили своя духовен отговор – признание на светостта и вечния пример на тези, които с живота и смъртта си служиха на Бога и Родината. Техният подвиг се превръща в духовен завет за вярност към Евангелието, за сила и преданост към Църквата – пътеводна светлина за бъдещето на Православието в Полша и по целия свят.

СПЖ писа, че по повод 100-годишнината от автокефалията си, Архиерейският събор на Полската православна църква реши да причисли към лика на светците православни християни мъченици, пострадали за вярата и Църквата през XX век.