СТАРЕЦЪТ ИУСТИН ПРЕД НЕБЕСНИЯ ОЛТАР
Възпоменание за един съвременен изповедник и пазител на Иакововия кладенец
———
Изтъкната фигура на Светогробското братство отмина във вечността. Старецът архимандрит Иустин, който десетилетия наред служеше при Иакововия кладенец в Наблус (библейския Сихем) в Палестина и чието име завинаги ще остане свързано с въздигането на прекрасния храм на света Фотина Самарянка, се престави в Господа днес, 1 октомври, оставяйки след себе си велико църковно наследство.
Неговото име стана синоним на едно от най-светите места в Светите земи. При Иакововия кладенец, където Господ Иисус Христос срещна самарянката и ѝ откри тайната на „живата вода“, старецът Иустин посвети по-голямата част от своя живот. Роден в Гърция, той пристига в Светите земи още през 1960 година, за да отдаде младостта и сърцето си на Христа, бидейки преди това пазител и на други места за поклонение.
Той не бе просто надзорник на едно историческо място. Той бе човек, който превърна тази светиня в свой начин на живот и служение. През дългите години на своя подвиг той приемаше безброй поклонници, обгрижваше духовния живот и се трудеше неуморно, за да остане православното присъствие в Самария живо, въпреки изключително трудните, сложни и преди всичко смъртоносно опасни условия за самия него.
Делото, което носи неизличимия печат на неговите трудове, е великолепният храм на света Фотина Самарянка. Именно старецът, наричан в Палестина „Баща на бедните“, издейства необходимите разрешения и през 2008 г. успя да довърши грандиозния строеж на църквата – проект, изоставен още от началото на XX век. Към нея той въздигна и параклиси в чест на св. Иустин Философ и св. новомъченик Филумен. Сам бидейки изкусен зограф, отец Иустин остави частица от душата си в изписаните икони и мозайки, превръщайки святото място във величествено свидетелство за Православието.
Църквата на света Фотина бе въздигната от стареца на място, където Евангелието е прозвучало по уникален начин и където съвременната история бе написана с кръв.
Неговият предшественик, светият новомъченик Филумен Светогробец, служил като игумен при Иакововия кладенец, прие там мъченическа смърт през 1979 година, бидейки жестоко посечен от фанатик. На същото това окървавено място старецът Иустин застана и продължи своето служение като „жив мъченик“, знаейки отлично, че поема непосилен кръст върху земните си плещи. В годините на своето служение той бе подлаган на физически нападения над 30 пъти, рискувайки живота си от ръцете на същите ония тъмни сили, които погубиха св. Филумен. Неведнъж самият свети Филумен му се е явявал чудодейно, за да го спаси от заложени бомби и обстрели. Въпреки всичко старецът остана непоколебим воин на поста си – неусипен пазител на светинята, която възроди със своя пот.
Сам той казваше: „Когато си отида, желая Бог да ме съди като Пазител на Светинята.“
И това не бяха просто думи. Това бе неговото лично „Верую“, неговото най-дълбоко разбиране за мисията му като член на Светогробското братство. Пазителят не е господар на Светините. Той е човек, комуто Църквата поверява едно безценно съкровище, за да му служи, да го обгрижва и да го предаде цяло и невредимо на бъдещите поколения.
И старецът Иустин изпълни тази мисия тъй, че животът му се свърза неразривно с това място. Дори гроба си той бе приготвил там още преди десетилетие, в очакване на всеобщото възкресение.
Днес, заедно с Иерусалимската патриаршия, ние се прощаваме не просто с игумена на Иакововия кладенец. Ние се прощаваме с човек, който остави своя личен отпечатък на мястото, където се срещат Евангелието, историята, мъченичеството и живото православно предание.
Църквата на света Фотина ще продължи да сияе. Иакововият кладенец ще продължи да приема поклонници. Молитвата несекващо ще се възнася на мястото, където Христос говори за „живата вода“. И в тази приемственост паметта за стареца Иустин винаги ще бъде с нас.
Благодарим Ти, Боже, за великото благословение да познаваме стареца, да общуваме с него като с баща, да бъдем близо до него, да чуваме болката на душата му, да преживяваме неговите трудности и тревоги и, доколкото позволяваха обстоятелствата, да му служим.
Благодарим ти, отче Иустине, за любовта, която проявяваше до последните мигове на земния си живот, за доверието, за съветите, за онова, което ни повери.
И ето, там, където си сега, старче, увенчан с победа, заедно със света Фотина, свети Иустин Философ и твоя предшественик свети Филумен; там, на Небесата, където съучастваш в богослужението със свети Иоан Предтеча, на когото ти подсигури мястото на тъмницата и посичането в Севастия; там, където беседваш с великомъченика свети Георги, чийто манастир ти съгради в Нисф Джибейл; там, при Небесния Олтар, където съслужиш със свети Иаков, Брат Господен, с когото общуваше в последните си земни мигове; там, в Царството Божие, което ти придоби като истински Пазител на Светинята – „каещ се като Петър, а не предател като Иуда“, както сам казваше, – там, старче, се застъпвай за всички нас!
Вечна да бъде паметта ти, старче Иустине!
Видеовъзпоменание: https://youtu.be/Tsd_-TPPhb0?si=3jdWNqZjLZ0nSmx4
———
Редакция „Христоносци“
