Патриарх Даниил почете цар Самуил при посрещането на останките му в София
В словото си патриархът подчерта значението на полагането на царските останки в базиликата „Света София“ и благодари на хората, направили възможно пренасянето им от Гърция
Българският патриарх и софийски митрополит Даниил отдаде почит на цар Самуил в слово при посрещането на саркофага с тленните му останки в София. Те са предназначени да останат за постоянно в храма „Света София – Премъдрост Божия“, където да бъдат обект на всенародна почит и поклонение.
В обръщението си патриархът се обърна към президента на Република България, председателя на Народното събрание, министър-председателя, архиереите, кмета на София, народните представители, министрите, дипломатическите представители, духовенството и събралите се граждани.
Предстоятелят на Българската православна църква определи Самуил като един от най-достойните владетели на българския народ – верен син на Църквата, защитник на българската корона и пример за всеотдайна любов към Бога и отечеството. По думите му царят остава в народната памет както с трагичната си историческа съдба, така и с непримиримата си борба до последен дъх за поверения му народ.
Патриарх Даниил подчерта, че повече от хилядолетие след земния си живот Самуил се завръща сред своя народ. Останките му ще почиват в древната базилика, дала името на българската столица. Той припомни и преданието, според което владетелят е бил кръстен в този храм и се е черкувал в него като млад.
Патриархът призова за благодарност към Бога за възможността останките на царя да бъдат в България. Той ги определи като светиня на държавната, църковната и народностната памет, а базиликата – като духовно сърце на София и свидетел на хилядолетната християнска история на града и народа.
В словото завръщането на Самуил е представено като събитие с дълбок символичен смисъл: владетелят се връща в родината, за която е отдал силите, способностите и живота си. Патриархът свърза неговото дело със стремежа България да пребъде като свободна и достойна „Държава на духа“, дом на християнска духовност и култура.
Особена признателност Даниил изрази към покойния гръцки архитект, археолог и византолог проф. Николаос Муцопулос. В словото той е посочен като човекът, който пръв е идентифицирал тленните останки на Самуил и е заговорил публично за тях.
„Делото на професор Муцопулос ще остане завинаги в нашите сърца и Църквата ни всякога ще принася пред Бога молитви за него“, заяви патриархът. Той нарече учения брат в Господа, приятел и доброжелател на православните българи и изрази вярата си, че той споделя радостта от посрещането на царските останки в България.
Благодарност беше отправена и към музейните служители и специалистите, полагали грижи за останките от откриването им – посочено в словото като станало през 1965 г. – до пренасянето им в България. Патриархът подчерта приноса им за достойното съхраняване на реликвата.
Той благодари и на дипломатическите и политическите представители на Гърция и България, направили възможна спогодбата за пренасянето на саркофага. По думите му това е значима стъпка към укрепване на разбирателството и приятелството между двете съседни държави и сестринските православни църкви.
В словото си Даниил обърна внимание и на вярата на цар Самуил. Той го описа като предан на Църквата владетел, който се е уповавал на Божията подкрепа и промисъл. С позоваване на Псалом 32:13, 18 патриархът припомни християнското разбиране, че всяко човешко решение и действие се извършва пред Бога, Който „вижда всички синове човешки“ и бди над онези, които се боят от Него и се надяват на милостта Му.
Патриархът припомни и особената почит на Самуил към свети Ахилий, епископ Лариски. Владетелят тържествено пренесъл мощите му в Преспа и му посветил величествената базилика, в която впоследствие сам бил погребан.
Даниил посочи, че в Бориловия синодик Самуил е поменат сред „старите български царе, които заедно със земното наследиха и небесното царство“ и на които Църквата възглася „Вечна памет!“ (Борилов синодик, 109а).
В заключение патриархът изрази вярата, че владетелят е наследил Божия мир и милост, Небесното царство и „венеца на живота, що Господ е обещал на ония, които Го обичат“ (Иак. 1:12). Той призова събралите се да се присъединят към молитвата на Църквата с думите: „Вечна и блажена да бъде паметта му!“
Словото завърши с молитва по застъпничеството на Пресвета Богородица и българските светци Бог да дарува светлина, мир и вечен покой на Своя раб Самуил, цар български, а на всички – милост и спасение.
